Имам постоянен страх от болести, постоянен страх от смъртта.


Консултацията е част от проект „Отворени умове“, осъществяван от сдружение „Общество Адаптация“ в рамките на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, договор № 14/30.01.2014 г.

Въпрос:

Проблем:
Здравейте!На 28 години съм и проблема ми е следния: имам постоянен страх от болести,постоянен страх от смъртта.Ходя често при личната ли лекарка,вече ми е неудобно да ходя даже,защото всеки път трябва да ме убеждава ,че всичко ми е наред.Имам чувството,че умирам всеки ден.Правя си кръвни изследвания няколко пъти в годината.И все не вярвам,че са коректно направени и не вярвам на лекарката си.Мисля,че това се нарича хипохондрия.Внушавам си постоянно някакви неща.Преди 3 години страдах от паническо разтройство.Често имах панически атаки.Успях да се справя с проблема без да пия хапчета,посещавах психотерапевт. Беше много тежко и драматично за мен.

Предприети действия:
Относно паническото разстройство-това,което предприех беше психотерапия.Ходих в началото всяка седмица,след това по-рядко.Много ми помогна и това,че попаднах на един форум,в който видях,че има и други като мен и сякаш ми падна камък,защото осъзнах,че има и други хора,които разбират как се чувствам.Мисля,че това ми помогна повече от терапията.Относно хипохондрията не съм предприела нищо все още.Все си мисля,че “ще ми мине“.Но все не минава,а страхът си остава.Остава страхът,че ще умра от страшна болест.Аз не мога да слушам хората,които си говорят за болести,защото моментално започвам да мисля,че страдам от същото.Страх ме е,че ако нещо се случи с мен родителите ми ще страдат.Аз водя интересен живот-постоянно пътувам.Страхувам се,че ще умра и този живот вече няма да го има.От както страдах и от Паническо разтройство започнах да се страхувам от полети със самолет,а това е ужасно за мен,тъй като много обичам да пътувам.

Семейство:
Семейството,в което съм отгледана е съвсем нормално.Имам брат .Много сме близки с майка ми и баща ми и те са най-важното нещо за мен. Винаги са ме подкрепяли-мен и брат ми за абсолютно всичко.Никога не сме имали много пари,с брат ми сме отгледани трудно и нашите все са взимали заеми от познати,приятели и близки.Страшно сме им благодарни и гледаме сега да им го показваме по всякакъв начин.Но пък смятам,че именно тези трудности ни е направило толкова отговорни ,дисциплинирани личности и уважаващи себе си и околните хора.Като бяхме малки винаги ни си подиграваха за глупости.Били сме без самочувствие ,което е нормално след като сме нямали възможност както другите.Сега също нямам много самочувствие,не съм уверена в себе си ,но работя по въпроса и се надявам нещата да се променят.От 8 години живея с приятеля си и неговите родители.Имаме доста проблеми,но мисля че това е нормално при всяка една дълга връзка.

Приятели:
Аз имам няколко приятелки,които заминаха да живеят в чужбина,но аз рядко споделям проблемите си с тях.Не искам никого да натоварвам,защото смятам,че всеки си има свои собствени грижи и на никой не му е до проблемите на другия.Може би го казвам,защото не обичам и мен да ме натоварват.Общо взето,мисля,че никога не съм имала истински приятели,но и не страдам от това.Аз обичам да съм сама и имам нужда от това да съм сама.Може би защото живея с родителите на приятеля ми и имам огромна нужда от това да оставам сама за известно време.Аз завърших Художествената Академия,и от както живея с родителите на приятеля ми аз не мога да рисувам,защото ми липсва спокойствието.Аз съм постоянно напрегната и те все ни досаждат.

Решаващи моменти:
Мисля,че това са моментите от детството ми,когато нашите не са имали възможност да ни осигуряват всичко което с брат ми сме искали,когато постоянно са ни подкрепяли са абсолютно всичко и са ни амбицирали да правим това,което искаме.

Работа:
Работех към мобилен оператор,когато получих първите пристъпи на паника.Работата беше много стресираща.По същото време учех в Художествената Академия, бабите ми бяха зле със здравето,а проблемите в дома на моя приятел си бяха същите ,каквито и до момента са.Мисля,че тогава още ми “прегряха бушоните“ и за това се случи.Аз напуснах работата си,завърших с отличие образованието си,едната ми баба почина,а другата в момента е добре.В момента работя като графичен дизайнер,работата ми не е стресирана.Заета съм през целия ден,тъй като като се прибера от работа започвам да работя отново ,но на свободна практика.Отделно ходя и на курсове по език и се надявам да не ми се върнат пристъпите от толкова натоварване и недоспиване.

Очаквания:
В момента това,което най-много ме измъчва е хипохондрията.Нямам време и възможност,за да ходя отново многократно при психотерапевт, не знам и дали ще ми помогне.Очаквам да ми даде съвет как мога да се справя със ситуацията и дали аз някъде бъркам във взаимоотношенията си и с работата или всичко е продиктувано от стреса.

 

Отговор:

Хипохондрията е невроза. Неврозата е следствие от наличие на нерешен конфликт. Неврозата е изместване, „отплесване“ на невротичната енергия, породена от конфликта в една плоскост, едно измерение (психичното), в друга плоскост, друго измерение (телесното), различно от това, в което тя се поражда. Неврозата е патологичен защитен механизъм, който ни предпазва от осъзнаване на реалните проблеми, като пренасочва съзнанието ни в друга посока. В общия случай болестите, особено тези, които са тежки, нелечими и смъртоносни, ни сполитат. Те ни се случват хей така, изневиделица, от нищото. Ние сме безсилни да ги предвидим и предотвратим. Ние не можем да направим почти нищо за да ги отстраним/излекуваме. Тежките, нелечими, смъртоносни болести завладяват живота ни и вземат контрол върху него. Ние сме безпомощни и се превръщаме в тяхна жертва. В този смисъл хипохондрията може да се разглежда като метафора на преживяването за безпомощност – нещо лошо, фатално лошо ни се случва, нещо, което ни убива и ние не сме в състояние да му се противопоставим и да го спрем.

Лечението на неврозите става чрез психотерапия. Целта на лечението е да върне отново фокуса на съзнанието върху реалните проблеми, от които то междувременно се е изместило, приплъзвайки се по  невротичните механизми на соматизацията, например. Иначе казано да намести разместеното, да върне нещата по местата им. Тоест, целта на психотерапията не е да ни направи щастливи, а да създаде предпоставки за това, като ни даде възможност да осъзнаем истинските проблеми и като следствие от това да имаме възможност предприемем реални мерки за тяхното разрешаване. А не да се лутаме в задънените улици на неврозата.  Докато сме в невротично изместване ние нямаме възможност да направим това. Иначе казано, ако сме нещастни поради натраплив  и интензивен страх от разболяване, с който се опитваме да се справим като правим поредица от консултации с лекари и провеждаме разнообразни медицински процедури, да ни помогне да станем нещастни поради страх от загуба на свободата ни за творческо себеизразяване, например, справянето с който изисква подход, съвършено различен от медицинския. Тоест да замени един вид нещастие (невротично нещастие) с друг вид нещастие (здраво нещастие). Надявам се да не ви прозвучи цинично словосъчетанието „здраво нещастие”. Под „здраво” аз имам предвид естествено, закономерно, изводимо от реални житейски обстоятелства, отношения и преживявания, свързано с такива реални обстоятелства нещастие, а не отплеснато и закачено за нереални проблеми, измислени от психиката ни като защита.

Сега, след като ви казах всичко това, ви моля да прочетете отново писмото си и да се опитате да направите списък на проблемите си. На истинските си проблеми. И отново да прецените за себе си дали има смисъл да провеждате психотерапия?

Още по темата за хипохондрията:
Какво ми има? Разговор с д-р Ирина Лазарова от център „Адаптация“ за хипохондрията.
Джипитата трябва да обръщат повече внимание на хипохондриците.

____________________________
Вие сте консултирани от д-р Владимир СОТИРОВ

4 Отговора

20.03.2015 г.

Плещите си по учебници и искате да вкарате всичко в някакви рамки. Човекът няма никакви физически симптоми, макар и псевдо. За каква соматизация може да става дума? Той просто се страхува от болести и смърт, което е съвсем нормално. Може да е станал свидетел на такива между близките и приятелите си. Това,че мнозинството яде, сере и си търка гениталиите, маа кифтаци и вика „животът е един“, не значи, че е нормално. И понеже казвате, че соматизацията измества „истинските проблеми“, какво на проблема с болестите и смъртта не му е истинско? И как точно делите проблемите на истински и неистински? В някой учебник ли са Ви го написали? За този човек болестите и смъртта са проблем и той ходи редовно да се преглежда. Какво ненормално има в това? По-ненормално е поведението на масовия индивид, който мре от рак, диабет, инфаркти и инсулти поради мързела и лакомията си. Та, спрете да налагате на хората назубрените си мъдрости. Този човек има нужда от мистични изживявания , има нужда да погледне смъртта в очите , има нужда от катарзис , от пречистване,а не от тъпите ви хапчета. Предлагам пости и медитация върху страха от смъртта, а не отровите ви. И без това никого не сте излекували, само замазвате проблемите с хапчета.

13.11.2015 г.

Здравейте :) Аз съм на 29 год. и имам много сходен с вашия проблем, дори почувствах, че все едно аз съм писала. Нещата около тези наши състояния в които на моменти изпадаме или състоянието в което се намираме ежедневно са много деликатни с индивидуални причини. Аз ходих година на психотерапия и успеха който постигнах е да се справям без антидепресанти и успокоителни, както и да не изпадам в тежки панически атаки, но все още ми е много трудно да се справя с тревожноста си. Имам чувството че съм толкова чувствителна на определени теми и в моменти на гняв, яд и каквито и да било др. проблеми постоянно очаквам да получа инфаркт, инсулт и т.п. Често при трудни ситуации съм уверена в себе си и знам, че бих се справила с всичко, не губя надежда и приемам събитията като урок опитвайки се да извлека най доброто от всяка ситуация, но телесните усещания които имам ме карат да се страхувам за здравето си дори да мисля че съм неуравновесена лабилна. Винаги съм обичала да бъда в помощ на всички около мен, самостоятелен и независим човек съм, живея на семейни начела с приятеля си в моя дом и имам добра и сигурна работа. На пръв поглед около мен цари абсолютно безгрижие, но уви. Според мен, аз съм абсолютен сюнгер и на моменти дори се чудя на себе си как преживявам неща на които не би трябвало да отдавам такова значение. Страхувам се че нвма да успея да се самосъхраня. Мисля че не успявам да релаксирам дори и в моменти на осамотение, нямам хоби, трудно се отпускам дори и с приятели.

09.08.2017 г.

Здравей, искам да кажа на всички, които четат и препрочитат форумите с тези теми следното:
Всичко ще е наред! Колкото и невероятно да ви звучи на този етап, в който се намирате, това състояние е временно и ще отмине, бъдете търпеливи. Аз минах през пълния пакет гадости, споменати от душиците горе, но като бонус при мен имаше освен паник атаки и постоянна тревожност, също и дереализация (чувство че това което се случва около теб не е реално), деперсонализация (усещане, което те плаши до смърт, че някак си ти не си ти, не мога са го обясня по конкретно), страх че ще загубя контрол и ще се самонараня или по-лошо ще нахраня друг.
И така в рамките на една година от юли.2015 до юли.2016 всичко отмина, а за още една година до юли.2017 всичко напълно изчезна и чувството на нещастие и тъга и мога да го осъзная и да го заявя без съмнение. Три са нещата, които ще ви извадят от това състояние и нито едно от тях не е хапчета и терапии с психолог или психиатър!
Първо: СПОРТ! дори да нямате възможност да спортуване, дългите ежедневни разходки ще облекчат състоянието ви многократно и ще помогнат да се върнете към старото си аз по-бързо! Смешно ми стана като написах „старото аз“ защото човек е тотално различен след такова преживяване, но пък си струва. Има смисъл от това което ни се случва, не е случайно и е „за добро“, колкото и да не ви се вярва.
Второ: РАБОТА! Намерете нещо, което да заема голяма част от времето ви и в което да влагате енергия. Работа, повече работа, колкото повече, по-добре!
Трето: ЛЮБОВ! Да, любовта на близките ви и вашата към тях! Ако нямате такива, намерете нещо, което да обичате всеки ден, било то и домашно животинче.
Само не започвайте с хапчетата! Аз преминах през ежедневни най-разрични физически състояния (до този момент не вярвах че психиката може да влияе толкова много на физиката, но е факт) Ходих на всички специалисти, защото единият ден имах задух, на другият ден изтръпвания в цялото тяло, после сърцебиене и болки и т.н. Почти всички ми изписаха ксанакс или дианксит, което до някъде ме успокои, защото ми стана ясно че всичко е в главата ми, въпреки физическите проявления! Не съм си купила нито едно от тези лекарства, единствено за тревожността и сърцебиенето пиех мента, глог и валериана. Имах си и мантра, която си повтарях всяка сутрин: „ВСЕКИ ден съм все по-добре“

31.01.2018 г.

имам същия проблем
И незнам как да се справя с него
По някога се задушавам и все си мисля че ще умря
Но това е само страх но незнам как да го преодолея

Ако може някои съвет как да се контролирам страха от смърта

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо