Консултацията е предоставена в рамките на проект „Активна грижа в общността за хора с тежки психични разстройства”, осъществен с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския социален фонд по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”, схема ”Социални услуги за социално включване”, Договор № BG051PO001-5.2.06-0217-С-0001.
Инвестира във вашето бъдеще!
Въпрос:
Здравейте, имам следния сериозне проблем. След несподелена любов преди 10г изпаднах в депресия, която се повлия от сероксат и се излекувах. На своя глава го спрях и симптомите се повториха след една година. За тези 10г около 6-7 пъти съм изпадал в депресия все есенно време. Миналата година също изпаднах в депресия, опитах без лекарстава да се възтановя, но безрезултатно и на четвъртия месец психиатъра ми изписа сероксат и се оправих. Лятото го спрях по негово искане, защото бях изнервен… тази есен отново депресия от около 15 октомври изпитах първите симптоми и минах на лечение със сероксат като постепенно увеличих дозата до 20 мг. Не се повлиах и минах на велаксин около месец-безрезултатно. Сега пия ципралекс малко повече от месец, но нямам подобрение… Симптомите са ми пълна апатия придружена с тревожност защото мисля само за състоянието си. Социална изолация, почти не излизам от вкъщи , което е нехарактерно за мен. Нямам енергия и мотивация за нищо. Въпроса ми е – може ли това заболяване да е някаква форма на шизофрения, или е адски тежка депресия. Каква е границата м/у двете?
Отговор:
Здравейте,
Благодарим ви, че се обърнахте към екипа на нашия сайт и споделихте проблема си с нас!
Директният отговор на вашия въпрос е: не, вашето страдание не е форма на шизофрения. Вие описвате едно рецидивиращо депресивно разстройство.
Преценката за тежест на едно депресивно състояние е много субективен процес и почти винаги хората преживяват своята депресия като „адски тежка“. Такава крайна оценка обаче, сама по себе си може да задълбочи страданието и да затрудни възстановяването. Помислете върху това.
И за депресията и за шизофренията има много текстове в интернет, включително в рубриката „Библиотека“ на нашия сайт. Ето защо на втората част от въпроса ви ще отговорим с препоръка да потърсите и се запознаете с информационни материали, за да сте в състояние да откриете сам отговора на въпроса си. Защото знанието, до което сме достигнали ние самите и сме извървяли определен път, докато стигнем до него, има много по-голяма стойност от знанието, предоставено от експерти.
Но сякаш най-важният въпрос, който очаква своя отговор, е: Какво причинява вашите депресивни епизоди? Така, както за първия депресивен епизод вие сте успял да идентифицирате причина и да го свържете с конкретно събтие от живота си. „Събитието“ може да не е в реалността около вас, то може да се „случва“ във вашата субективна психична реалност, във вашия му, във вашето съзнание, но също така и на границата с несъзнаваното. Въпросното „събитие“ може да е негативно, в смисъл на дефицитно, липстващо, отсъстващо, неслучващо се. Т.е. да имате нужда от нещо, от някакво конкретно развитие на нещата, от случване на нещо важно за вас, което по една или друга причина, обаче, не се случва. Липсата на събитие понякога може да изиграе ролята на отключващо депресията „събитие“. Тогава, когато важни наши психологически потребности не са задоволени, ние сме фрустрирани и имаме преживяване на загуба (основно преживяване при депресивните разстройства), без обективно да се е случило нещо и без да сме загубили нещо реално и конкретно. Просто не сме получили нещо, от което имаме нужда за да функционираме пълноценно. Например близост, доверие, любов… Кое е това нещо, обаче, което предизвиква депресията при вас, отново ще трябва да откриете сам. А защо не и с помощта на вашия психиатър? Ако му имате доверие, поговорете с него за вашите преживявания отвъд симптомите на депресията, отвъд натрапчивите хипохондрични мисли и страхове. Поговорете с него за важните неща от вашия живот. За миналото, за бъдещето, за взаимоотношенията с важните за вас хора, за разочарованията, огорченията и болките си, за копнежите и мечтите си… Ако вашият психиатър не е склонен да разговаря с вас за преживяванията ви извън оплакванията ви, свързани с депресията, ако не е склонен да изостави традиционния медицинския модел на преглед, то потърсете психотерапевт. Или се включете в психотерапевтична група. Ако такива възможности не съществуват в населеното място, в което живеете, потърсете книги от типа „Опознай себе си“ с чиято помощ бихте могъл да развиете уменията си за себерефлексия и себеизразяване, което е един от пътищата за пречистване от невротичните наслоения, каквито са симптомите на тревожно-невротичната депресия. Потърсете алтернативи отвъд лекарствата, ако се оказва, че те не са достатъчни за да се справите с депресията. Изглежда е дошло време за търсене на алтернативи – както в обясненията за случващото се с вас, така и в търсенето на решения за справяне.
Пожелаваме ви успех!
___________________________________
Вие сте консултирани от: Владимир Сотиров
