Роден съм на 20 юни 1945 г. В момента се възстановявам след четвъртия ми депресивен епизод. Майка ми почина, брат ми също, повечето от приятелите ми – също. Аз останах съвсем сам и все по-трудно се справях с това да се грижа за себе си. Бях в много болници в София, и след един суициден опит се озовах в Курило в мъжко остро отделение. Много се страхувах, когато попаднах в мъжко остро, там изпълнявах нещата, бях дисциплиниран, но и непрекъснато се оплаквах и търсех внимание. Искам много да благодаря на д-р Лазарова. Тя ми помогна отново да чета, без да се страхувам, че не разбирам и не мога да се концентрирам, и все повече да се доверявам за най-интимни неща. Изчезна усещането за невъзможност да си подреждам думите, даже започнах да пиша малки есета върху прочетени книги.

Животът ми е белязан от Депресията, така че не мога да избягам от това, да не говоря за нея.

Тя е определяща за много от нещата, които съм преживял. Мисля за себе си като едно хипохондрично, леко себично и егоцентрично дете. Може би защото времето, когато съм роден, е след войната и майка ми беше крехка, тревожна и свръхобгрижваща.

Първият ми епизод на разболяване беше като ученик, и тогава се лекувах при д-р Шипковенски. Той ми казваше „Не се бори с натрапливите мисли, иронизирай ги, защото борбата те изморява, а това не ти помага”. Тогава се възстанових бързичко.

Записах да уча химия в Софийски университет, нямах особено желание да уча това, винаги съм обичал музиката и литературата, но го завърших и дори имах много добър успех. След завършването ме взеха в казарма и там беше другата депресия. Дълго време се лекувах първо в Военна болница, след това в МА, където ми правиха шокове. Беше много мъчително, много се страхувах, не можех да се концентрирам да чета, липсваше ми желание за каквото и да било. След като се възстанових, започнах работа към Института по химическа промишленост. Работих 6 години, но ми липсваше хъс в работата, изпълнявах си задълженията, но не давах много от себе си. Тогава реших да сменя работата си и се подготвих за кандидатстване към консерваторията с специалност хорово пеене. Ходих на уроци по пеене при вокална педагожка. Успях да изкарам изпита в консерваторията и започнах работа в камерният учебен хор към консерваторията.

Имах два брака, но и двата бяха много кратки, от около 9 месеца. Разведох се по битови причини, тъй като непрекъсното подсъзнателно търсих майчинските грижи в съпругите, с които живях.

След втория развод имах поредното разболяване и то беше много тежко и продължително, около 4 години. Този парализиращ страх, че нищо не мога, като занимавах всички със себе си и болестта си, ме изгаряше.

Пенсионираха ме по болест и имам втора група инвалидност.

За себе си мога да кажа, че съм човек на крайностите. Мои приятели, колеги все ми казваха „Абе, човек, ти много навътре ги приемаш нещата, давай по-спокойно”, но аз съм такъв – горя в нещата, които правя винаги влагам всичко от себе си… но в другата крайност – депресията – е много страшно, много боли, много е трудно да се изрази с думи… Изпитвал съм истинско удоволствие от работата си, свързна с класическата музика. Аз казвам така: Химията е моят разширен светоглед, а музиката – тя е професията и страстта ми.