За информационния дълг на медиите към проблемите на психичното здраве
Изолирани, отхвърлени, дискриминирани; същества, от които се страхуват, отвръщат очи, защото нарушават душевния комфорт; странници, с които не може да се общува, които са такива, защото нямат воля и характер, или защото родителите им не са ги отглеждали правилно; безпомощни същества, които не могат да се грижат за себе си и нямат никакъв шанс, защото „лудостта” е нелечима – такива са популярните представи за психично болните. И те, отхвърлените болни започват да вярват, че наистина не стават за нищо и, за да не пречат на никого, се свиват в своята социална пещера, объркани и наранени.
Дали може да бъде по–различно? По–човешко и по–добро – и представите на хората, и животът на болните?
Обществените представи и нагласи се променят трудно, но се променят, и медиите са основно средство. Само че акцентът на медиите са случаите на насилие, извършени от психично болни втвърдяват представата за опасните същества, които трябва да живеят зад решетки и заключени врати. Пропускат да кажат, че само 6% от противообществените прояви са дело на психично болни и само 50% се дължат на болестта, а останалите 50% са породени от гнева на отхвърлянето. Една добра медийна политика би акцентирала точно върху това – неотхвърлянето, приемането и интегрирането на „различните” болни, за да не се стига до кошмара на агресията.
Защото те – душевно болните – са като всички други тежко болни хора, но за разлика от тях не получават съчувствие и подкрепа.
Защото извън болестта те притежават човешки потенциал, качества, възможности, които, ако бъдат стимулирани, могат да балансират болестта.
Защото заслужават уважение страданията и усилията, макар объркани и отчаяни, да се задържат на повърхността на живота.
Защото, ако освен добрата медикаментозна терапия, им се осигуряваше и психосоциална-, и трудова терапия, процентът на овладелите болестта нямаше да бъде толкова малък /25%/. Но, макар и малък, този процент показва, че душевните болести са лечими. А това, че са толкова тежко лечими, изисква обединените усилия на институции, организации, медии, на обществото като цяло. Добра медийна политика би била представянето на успешно лекуващи се хора, реализирали се в личния и професионалния живот, които не се притесняват да разказват за проблемите и усилията си. Познаването на такива хора променя обществените представи и нагласи, и е добър стимул за другите болни.
Добра воля от страна на медиите би било реализирането на повече здравни предавания, кампании, клипове с апели, както към институциите, осигуряващи средства за лечение, така и към самите болни за съдействие в лечението.
Защото освен нуждата от сензации обществото ни не е загубило рефлекса си за съпричастност, чувствително е към несправедливостта и дискриминацията, стига за “различните” болни- за душевно болните да се говори по човешки начин.
Майка
Оставете коментар