“Духът не убивайте”, е казано в евангелието. Да се поддържа духът жив помагат природата, църквата, културата и постите. След едни големи пости получих кръвоизлив в стомаха и много нисък хемоглобин. С кръвопреливане и медикаменти ме излекуваха добри български лекари, но изпаднах в тежка депресия. Вече четири години излизам от нея с лекарства. Благодарение на съвременната българска психиатрия, с помощта на “Адаптация”, излизам от депресията по-лесно. Аз имам дъщеря, която има цветен вътрешен свят. Тя има дете на седем месеца, Николай – синеок. Бащата е шотландец. Майка ми и баща ми се грижат за мен. Имам и сестра. Имам приятели.

Духът ми трябваше, за да почувствам по-добре творбите на българския символизъм – господстващо културно течение в България, по време на третото царство. В литературата най-известния символист е Пенчо Славейков. След него: Димчо Дебелянов, Яворов, Елин Пелин, Йовков, Змей Горянин и Николай Райнов. За да достигнат безсмъртие на творбите, тези автори отразяват природата на България, приказния свят, вярата. Покоят, безвремието и сънищата на сън и на яве. Вечното в живота, свързано с истината в него, която не се забравя. От художниците символисти, по-известни са Никола Петров, със своите пейзажи в София: Народния Театър, Лъвовия мост, Черквата “Света София”; Иван Милев с народните мотиви и български багри в картините си; Николай Райнов с приказните си истини; Борис Георгиев с простреляната сърна и дамските портрети; Цанко Лавренов с миниатюрите си на Търново. Всички тези творци са наследници на възрожденската епоха, възкресила ренесанса на българските царства. Ренесансовото сърце крепи българската култура и борба за вяра и свобода през цялото време на робството. Маниеризмът – леденото сърце звучи в поезията на Ботев и средногорския писател Любен Каравелов. Вярата вдъхновява българските иконописци и резбари. Иван Вазов възпява българската природа, просветителството в България, идващо от църквата и от училището. Българските монаси, като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Търновски, Иларион Макариополски, съживяват епохата на Теодоси Търновски и Патриарх Евтимий по времето на Шишмановци, когато се създават първите български университети, върху основата на исихията, свързана със сънищата и сърцето. Патриарх Евтимий написва житията на Света Петка и Свети Йоан Рилски. Целебните мощи на Света Петка са донесени от Цар Йоан Асен от Цариград. Тази Светица е почитана там и в Солун. Свети Йоан Рилски е наследник на Свети Климент Охридски и Свети Наум, учениците на Кирил и Методий, дошли в България по времето на Цар Борис. Покръстването на българите прави нашия език и култура безсмъртни. Знае се, че Цар Борис спечелил битката с болярите с необикновени свещи, които предизвикали апокалипсис. Българската култура е оцеляла благодарение на безсмъртния дух, който е отразила.

Известни европейски символисти са Оскар Уайлд в Англия и Алексадър Блок в Русия. Най-популярен е италианският Ренесанс.

Още древните гърци, обаче, ни разказват легендата за Икар, който не послушал баща си Дедал, полетял близо до слънцето, изгорил крилата си и паднал в морето. Вярата е както благо, така и голгота. И това е моя живот!!!