###
Задайте своя въпрос!
Консултации Въпроси/Отговори Тестове Справочник Форум Условия
Начало
Библиотека »
Нормативни
 документи »
За Сдружението
За екипа
Връзки »
Лични »
Нашите спонсори




Начало » Библиотека » » Статии »Сексуално насилие над деца

Сексуално насилие над деца

Автор: Яна Кацарова
Е-mail:
ykazarova@yahoo.fr

Какви са сигналите за това, че едно дете е било или е жертва на сексуално насилие:
Важно е да знаем, че дете, жертва на сексуално насилие, не може да каже какво му се случва и какво преживява, защото получава редовни заплахи от своя насилник. Жертви на сексуално насилие могат да бъдат както деца, така и пеленачета. Те са в състояние да изразят страданието си по различни начини. Ето какви могат да бъдат посланията им, с които показват, че имат нужда от помощ:

  • Отказ да се хранят и да общуват.
  • Нощно напикаване.
  • Сексуални жестове или жестове, наподобяващи мастурбиране.
  • Сексуални жестове към други деца.
  • Рисунки със символични репрезeнтации на сексуални сцени и/или гениталии.
  • Бягства.
  • Кошмари.
  • Стимулиране на гениталните зони.
  • Кражби.
  • Заспиване в клас.
  • Намаляване на училищния успех.

За да може детето да проговори за проблема, е необходимо то да има насреща си човек, който е готов да го изслуша и да чуе непоносимото.

А. се е престрашила да говори два пъти за това, което е преживяла. Била е подложена на инцест (кръвосмешение, сексуално насилие в семейството, извършвано от един от родителите) от 6 годишна вързаст. Едва когато навършила 14 години, се престрашила да потърси помощ от най-добра си приятелка в училище и от една възрастна съседка. Никога на проговорила директно за проблема с майка си или с друг член от семейството. Съседката обаче говорила с майката на А.

Ако детето Ви се довери...
Дайте си сметка за силата и смелостта, които детето трябва да мобилизира, за да говори за насилието. То трябва да наруши забраните на насилника и да престъпи отправените му заплахи за тежко наказание или дори смърт. Освен това, то поема риска да не бъде чуто или в крайна сметка да не му повярват. За жалост това се случва твърде често. Затова, ако едно дете поеме риска да говори, не мислете, че го прави просто за да предизвика Вашия интерес. То казва истината в 90% от случаите. Недейте да проявявате съмнения или да изразявате упреци, като ..”защо нищо не си казал до сега..?”, ”от кога правиш това..?”, ”как се случват тези неща,...я кажи!”, ”О-о-о, това не е възможно..!”, ”А-а-а, да не си се объркал нещо, май гледаш много до късно телевизия...!?”.

След като детето проговори, не го оставяйте само!
Това се отнася за майките, които разбират, че техните деца са жертви на сексуално насилие. В такава ситуация няма място за обмисляне на други алтернативи, като да поговорите с насилника и да го убедите повече да не прави така; да накарате насилника да обещае, че повече няма да посяга на детето; да му помогнете да проумее какво върши, така че той да се разкае и никога повече да не си помисля да постъпва така. Необходимо е да се уведомят Детска педагогическа стая и „Отдела за закрила на детето”, за да бъде потърсена сметка на извършителя. След като майките повярват на децата си и потърсят връзки с институции за разрешаването на този проблем, децата заживяват с преживяването, че има възмездие за болката, която са преживяли. Това е първият етап от възстановяването на детето. Следващият етап е нуждата му от психологическа помощ и грижи. Останалите членове на семейството също са засегнати от насилието. След като бъде разбулена тайната и се намесят институциите, се случва майките да не отварят и дума повече по този въпрос. По този начин децата остават самотни в носенето на „товара“. Възможно е майките да не са в състояние да придружават децата си в институциите, тъй като самите те имат нужда от подкрепа и не са в състояние да се погрижат за тях. Според генерални представители на френската общност за правата на децата, повече от 90% от децата, разказващи за сексуално насилие, казват истината. Те описват подробни детайли от реалистични сексуални сцени, които не биха могли да познават от медийното пространство. Показват отвращение, срам, безпокойство и притеснение, разказвайки за принудата от извършителя, заплашващ ги да пазят тайната. В редките случай, в които няма сексуално насилие, и детето се чувства затруднено около подобен проблем, става ясно, че е на лице конфликт между родителите. Въпреки, че детето съобщава за сексуално насилие, не можем да говорим за опити за манипулация от страна на детето. При подобни случаи детето е объркано от семейната ситуация и нужда от помощ имат всички членове на семейството му.

КАКВО Е СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ?

Сексуалното насилие е докосване върху определени части от тялото на детето, като пениса, вагината или гърдите. Но човекът, който извършва докосването, се държи така, сякаш не е от значение, че докосва там, където за детето мястото е интимно и съкровено. Сексуалното насилие може също да означава, че по-възрастен човек показва на детето нещо, което то няма желание да види. Ако юноша предлага на дете да го гледа как маструбира (т.е. как играе с пениса си), това също е сексуално насилие, извършвано над детето. Ако възрастен човек предлага на дете да гледат филми, в които хората стимулират един друг половите си органи, това също е сексуално насилие.

Как да преценя дали съм бил жертва на сексуално насилие?
Трябва да знаете, че сте били жертва на насилие, ако: 

  • докосванията, извършвани по интимните части на тялото Ви не са случайни и човекът, който Ви посяга, го прави нарочно.
  • сте се усетили зле и неудобно в резултат от тези докосвания. 
  • човекът, които Ви докосва, Ви кара да пазите тайна.

Л. се чувствала едновременно неловко възбудена, уплашена и объркана. Тя е била жертва на сексуално насилие от втория си баща. Това, което се случва в резултат на споделянето с майката е, че тя безкомпромисно изгонила от къщи втория баща на Л.

Дали трябва да споделя с някой, че съм жертва на сексуално насилие?
Добра идея е да кажете на някой възрастен, че сте жертва на сексуално насилие или, че сте били жертва в миналото. Това дава възможност човекът да Ви помогне, като прекрати насилието, извършвано над Вас. Друга причина да споделите е да се освободите от тежестта да пазите страшната тайна само за себе си, тъй като да живеете с нея вероятно е много трудно и мъчително. Ще се почувствате по-добре, ако намерите сили и смелост да разкажете за проблема си с някой. Нeбходимо е да бъдете внимателни и съобразителни! Трябва да се уверите, че този, на когото изберете да говорите за проблема, ще има желание и ще е в състояние да Ви помогне. Този материал би могъл да Ви помогне да решите кой е най-подходящият човек за Вас.

Ето хората, на които бихте могли да се доверите:
1. Майка Ви по принцип е човек, на когото можете да се доверите. Л. казала на майка си за сексуалното насилие от своя втори баща. Като резултат от нейното споделяне, майка й се е разделила с него. Но не винаги нещата се развиват по този начин.

Майката на К. имала приятел, който имал навика да идва вкъщи веднъж седмично. Той взимал К. на коленете си и плъзгал ръка между краката й, докато майка й приготвяла вечеря в кухнята. К. се оплакала на майка си, но тя й казала да не се притеснява от такива неща. Обяснила й, че той скоро щял да й се насити и да спре да прави това. Но понеже приятелят на майка й не спирал да блудства с нея, К. казала на класната в училище. Класната подала сигнал за насилие на социален работник от Отдела за „закрила на детето“.

Проблемът е, че майката на К. се страхувала, че нейният приятел ще я напусне, ако тя се конфронтира с него. Всъщност тя е поставила на преден план приятеля си, вместо дъщеря си.

По-голямата част от майките са като тази на Л. и те биха защитили децата си. Но ако майка Ви не застане на Ваша страна, трябва да се обърнете към някой друг (Ваш учител, близък или социален работник). Ако социалните служби, съвместно с полицията, докажат сексуалното насилие, следва детето да бъде настанено в институция за деца, лишени от родителска грижа или в приемно семейство, докато майка му се научи да се грижи по-добре за него (с помощта на консултанти). Процедурата за подбор на приемни семейства е сложна, поради което в България все още няма такива.

2. Твоят баща също може да бъде човек, на който да се довериш.
След като С. се върнал от лагер със съученици, не можел да спи през нощта, затворил се в себе си и спрял да излиза да играе с децата. Баща му го попитал какво става с него. С. обяснил, че един от ръководителите на лагера редовно лягал в леглото му през нощта, затова той никога повече не искал да ходи на лагер. Бащата на С. се отнесъл много разбиращо към ситуацията. Обяснил на сина си, че този ръководител се е държал възмутително и че грешката изобщо не е в С. Той сигнализирал за този човек в Отдела за „закрила на детето” и в Детска педагогическа стая и в съда. След това завел С. на консултация със специалист, с който той да говори за своите емоции и преживявания. Но не винаги бащите се държат така разбиращо и подкрепящо.

Р. потърсил тоалетна в парка и тогава един мъж го заговорил и бавно започнал да докосва тялото му. Предложил на момчето да докосне пениса му. Р. се почувствал ужасно и бързо избягал вкъщи. След като разказал за случилото се на родителите си, баща му се развикал на Р., че в парка е пълно с болни хора, и че трябва синът му да се оплаче на комисията по озеленяването, която отговаря за парковите пространства. После поискал Р. да опише човека, за да може той да го потърси в парка с бухалка за бейзбол. Заявил на Р., че ще бъде сериозно наказан, ако още веднъж се прибере късно от парка. Още преди баща му да спре да крещи, Р. съжалил, че изобщо е споделил за случилото се.
Няколко дни по-късно баща му заявил, че момчето трябва да забрави тази история и да не говори повече за това. Момчето се почувствало смутено и объркано.

Бащата на С. и на Р. са се отнесли по различен начин към тези събития. Ако смятате, че има риск баща Ви да реагира като този на Р., то тогава е по-добре да се доверите на някой друг. Можете да кажете на родителите на ваши приятели. Това би било удачно, ако прецените, че те биха са отнесли по спокойно, разумно и разбиращо в сравнение с Вашите родители. Също така бихте могли да кажете на друг член на семейството Ви. Много деца, жертви на сексуално насилие, се доверяват на леля или чичо. Възможно е Вашите баба и дядо да са по-малко ангажирани от родителите Ви и да са в състояние да Ви изслушат и да Ви помогнат. Можете да поискате помощ от някой, на който имате доверие в училище - учител, педагогически съветник или медицинска сестра и др. Важно е да споделите с някой възрастен, че сте станали жертва на сексуално насилие, но е добре внимателно да обмислите човека преди това. Запитайте се кой човек е достатъчно възприемчив и чувствителен, за да откликне на нуждите Ви.

Какво трябва да направи човекът, на когото се доверявам?
След като разкажете на някой възрастен, че сте жертва на сексуално насилие, той трябва да съобщи на Отдела за „закрила на детето“, на полицията или на социален работник от организация в защита на хора, жертви на насилие. Според закона за закрила на дедето, всеки човек е длъжен да подаде сигнал, след като знае за случило се сексуално или друг вид насилие над дете. Законът за закрила на детето съществува съобразно убеждението, че всяко дете тябва да бъде предпазвано от всякакъв вид насилие, включително и сексуално.

Какво биха могли да направят социалните служби?
След като възрастният подаде сигнал в Отдела за „закрила на детето“, социалните работници следва да се погрижат и да проучат случая. Социалният работник ще ви разпита, като подбере такова място, на което да се чувствате в безопасност. Ще Ви помоли да разкажете със свои думи какво Ви се е случило. Целта е да разкажете своята версия за нещата, а не това, което някой Ви е казал да обяснявате. Ако нямате отговор на някой въпрос, кажете „не знам”! Ако има неща, които не си спомняте, кажете „не си спомням”! Понякога децата смятат, че трябва да отговарят на всички въпроси. Но не е необходимо да отговаряте на социалният рабоник като на изпит. Не сте длъжни да отговоряте на всички въпроси. Ако се страхувате да говорите, социалният работник би Ви попитал от какво се страхувате. Този въпрос е от голямо значение, защото насилникът би могъл да Ви заплашва, че ще Ви се случи нещо лошо, ако разкриете тайната. На края на интервюто социалният работник би могъл да Ви попита дали познавате и други деца, които са били жертви на сексуално насилие от същия човек. Той би могъл да Ви попита дали не сте били жертва на сексуално насилие и от някой друг човек. Също така социалният работник, както и инспектори от Детска педагогическа стая, биха могли да Ви отведат на гинекологичен преглед, на преглед при личния лекар, или при съдебен лекар, ако това е необходимо. По-често децата не са засегнати физически от сексуалното насилие, освен ако насилника не е проникнал в тях (в ануса или във вагината им), с пенис или с друг предмет. Друга задача на социалният работник от Отдела за „закрила на детето“, е да се погрижи да се срещнете с консултант, който може да Ви помогне да преодолеете последиците от сексуалното насилие. Консултантът е човек, който работи с деца, преживели сексуално насилие. Ако Вие сте преживели сексуално насилие, е възможно да се чувствате виновни и объркани, макар да не е Ваша грешката. Организациите за работа с деца, жертви на насилие, ще Ви помогнат да се освободите от неприятните чувства и да си изясните обърканите мисли.

Препоръчвани източници с информация по темата:

www.be.inhope.org

www.fsm.de.org

www.doctissimo.com 

www.cybertip.ca

Обратно в началото ^

 
 
 
Търсене:
 
 
 
10.07.2011
Безплатни консултации в Амбулатория за психично здраве "Адаптация"

повече подробности ..




14.04.2011
Психично-здравна беседа на тема "Психичната болест - митове и реалности"

повече подробности ..




12.04.2011
Излезе от печат книгата на Огнян Узунов "Характерология"

повече подробности ..




  Към архив новини
 
Този сайт е създаден и поддържан от Сдружение на близки на хора с психични заболявания “Общество Адаптация”. Създаването и първата година от функционирането му бяха възможни благодарение на финансовата подкрепа на Фондация Институт "Отворено общество" - София.
  Дизайн, разработка и хостинг: