Министерството на здравеопазването окончателно загуби дело за направени промени в две наредби, с които се целеше да се осигури монопол на центровете за психично здраве (бивши диспансери) и психиатричните болници и отделения в предоставянето на извънболнична психиатрична помощ. Заради неспособността (или нежеланието) на министъра на здравеопазването да проумее, признае и поправи грешката си, десетки хора – лекари, юристи, представители на неправителствени организации, бяха ангажирани в продължение на месеци за да се стигне най-накрая до отмяна на незаконосъобразните промени. В резултат, промените в двете наредби са отменени, респективно достъпът на пациентите до избрано от тях лечебно заведение за извънболнична психиатрична помощ е гарантиран, монополът на бившите диспансери и клиники е предотвратен, но за да се случи всичко това беше похарчен значителен обществен ресурс във време, експертиза и човешки емоции. В резултат министерството на здравеопазването е осъдено да плати разноските по делото (разбира се, от нашите данъци). Как и с какво ще плати, обаче, министърът на здравеопазването за констатираната липса на административна компетентност (и не само) в неговия екип? Каква ще бъде моралната компенсация и кой ще потърси политическа отговорност на министъра на здравеопазването за загубеното дело?