Н с нейната котка Мъцолана в Адаптация.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Радослав в магазин за музика.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

М и Дима пред църквата „Св. Троица”.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ивон и Емил пред бившето кино Освобождение. Там се провеждат службите на църква Ново Поколение. Ивон и Емил се чувстват приети и приобщени в общността на тази църква.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В апартамента на фамилия Траеви. Богдана, дъщеря на Ивон, показва картините си.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

„Най-много обичам да рисувам, да слушам музика и да чета.”

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста храни котето Мъри.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Магазин за дискове в търговския комплекс на НДК. Пейо пред изкушенията на съвременната музикална култура.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Булевард „Мария Луиза”. По време на една от ежедневните си разходки в центъра на София.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

„Антрето в апартамента ми беше нещо като разпределителна станция…“ Откъс от разказа на Коста „Пространство и време”.  http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=66318

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Росен Петров в общинския си апартамент, Овча Купел 2.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В апартамента на фамилия Траеви. От скоро Емил е горд собственик на голямото куче Тери.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

8 часа сутринта. Н точно след приключване на нощна смяна в магазина за хранителни стоки, където работи.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Евгения устремена към „…моите градски пейзажи…”. „Аз съм екскурзовод идеалист”.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Улица „Сердика”, в близост до апартамента на фамилия Траеви, където Ивон и Емил живеят.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Интернет клуб „Интерно”, до Плиска. Едно от местата, където К прекарва много време, за да работи с колекцията си от снимки и музика.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ивон прекрачва към нов етап в живота си. Тя държеше вода да й полее човек от „здраво семейство”, и това прави доктор Марчева, неин психиатър.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Малък ресторант до Областния диспансер за психични заболявания.  В деня на сватбата си Ивон и Емил се отбиват да поздравят Снежана, един човек, който винаги ги подкрепя.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Областният диспансер за психични заболявания със стационар – София.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Градинката пред Народния театър. След церемонията в гражданското, Ивон и Емил се разхождат и срещат различни хора, които им честитят.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ивон, Емил и Божидар. В очакване кръщенето на Емил.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

И след кръщенето…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

7 часа сутринта, Дружба 2. Иван художникът пие второ кафе. Той става рано, рисува и излиза за да търси купувач за картината си…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

М в Адаптация. Плетенето на гривни, кръстчета и други сувенири не е просто занаят за него, а възможност да изрази религиозните си чувства…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Снимка 19, Радослав.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Евгения, Храм „Света София”. Място за духовно пречистване.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Поздрав от А, кварталната градинка до блока й.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

След като е останал без работа, успешно е завършил курсове за използване на Word и Excel и сега си търси работа.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста в апартамента си.
„Сънувах, че имам куче, което ме ближе по лицето и се опитва да ме събуди.
Сънувах, че имам коте, което ме ближе по лицето и се опитва да ме събуди.
Толкова ми беше хубаво, че исках НИКОГА ДА НЕ СЕ СЪБУДЯ.“

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В Адаптация. Иван художника позира пред една от карините си, превърната на плакат за реформа в психиатрията.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Храм “Св. Николай Софийски”. Кръщенето на Емил.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В центъра на София. Коста до блока, където живее.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста пред Адаптация.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Магазин за дискове на ул. “Граф Игнатиев”. Дима подкрепя усилията на Радослав да си намери работа като продавач в подобен магазин.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Пред Храм “Св. Николай Софийски”. Всичко за кръщенето на Емил е готово. Само единствените гости, майката и дъщерята на Ивон, закъсняват.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Ивон се подготвя за сватбения си ден.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Радослав и Ж след една от групите в Адаптация. Ж е съгласен да се снима, но предпочита лицето му да остане скрито.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Доктор Красимира Марчева, психиатър на Ивон, й помага да подготви сватбения си тоалет.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В предверието на Храм “Света Параскева”. Ивон и Емил очакват началото на сватбената си церемония.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

М обикновено плете в къщи гривни, кръстове, сувенири. Но понеже се притесняваше да ме покани у тях, предложи да ме покани да присъствам на процеса на плетене в Адаптация.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В общинското му жилище, Обеля 2. Росен Петров : ”Психиатричната болест размътва разсъдъка… като снимка, която не е на фокус…”

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста описва разходите си на домашния си компютър. Когато единствените ти доходи са пенсията по болест и скромната сума от наем на съседната стая, това е много полезна дейност.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Н дарява любовта си на преминаващо куче.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Евгения. Поглед в очите.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста в трамвая по добре познатия му маршрут между Адаптация и апартамента.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В Адаптация. Богдана споделя тревогите си, най-вече около бъдещето на внучка си Богдана.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Ивон и Емил очакват телевизионното предаване, в което те са взели участие, за да споделят опита си от живеене и справяне с психиатрична болест.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Майка и дъщеря.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви в центъра на София. Богдана и Богдана (внучка) заедно с кучето и котката.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ж и К често правят неща заедно: разхождат се в парка, ходят на походи, празнуват рождените си дни. В случая наблюдават птиците с бинокъла на Ж.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Дима, Ж и К в Южния Парк.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коце говори с майка си по телефона. Тя се интересува къде е и той споделя, че е с Дима и Ж. Изглежда, че отговорът му успява да я успокои…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Н играе със светлината.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

липсумм…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Без име

Без име

Ще разкажа за детските си години. Бях доста разглезено дете, тъй като бях дълго чакано дете на възрастни родители. Често боледувах и не можех да посещавам детска градина. Майка и татко наеха една жена, на име леля Мая, да се грижи за мен, докато те работеха.

Виж още »
Без име

Без име

Имах чувството, че ме следят. Страхувах се от всичко. Родителите ми – майка ми и втория ми баща, не можеха да разберат какво става с мен. Водиха ме на различни лекари. Накрая ме приеха в болницата на 4ти километър, където след доста дълго лечение се оправих.

Виж още »
Без име

Без име

Здравейте, аз имам психично заболяване – шизофрения. Това заболяване ми се е появи в юношеска възраст. Имах кризи, но от дълги години съм в ремисия. Започнах да работя по-късно. Трудно се намира работа с психично заболяване.

Виж още »
Без име

Без име

Aз съм на 41 години. През декември 1985 г. се разболях тежко от пневмония, за която се лекувах в болница. Тогава се появи и задуха. Установиха, че страдам от бронхиална астма.

Виж още »
Без име

Без име

Баща ми работеше в Министерство на строежите. Майка ми в клон “Петрол”. Имам сестра, която е две години по-малка от мен. До скоро тя работеше като инженер конструктор в един завод в кв. “Красна поляна”. Съкратиха я.

Виж още »
Кокиченце

Кокиченце

През 1973 един раб се е родил и видял някои неща до 35–та си година. Предстои ми тази година да направя 36 години.
А какво е видял? Видял е небесната дъга няколко пъти…

Виж още »
Ще разкажа историята на моя син Константин…

Ще разкажа историята на моя син Константин…

Той е роден 1960 година. В предучилищна възраст започна често да говори за прераждане на човека. Решихме да се консултираме с детски психиатър. Заключението на психиатъра беше, че той не вижда отклонения в психическото му състояние.

Виж още »
Мартин Маринов

Мартин Маринов

История на моето заболяване Заболяването ми започна, когато бях студент в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров”. Имах проблеми със съня. Чувствах се отпаднал и не общувах с никого. Започнах да посещавам доктор Стоянова, психиатър в Студентски град…

Виж още »
Дебора

Дебора

Животът ми беше добър като дете, докато осиновителят ми не почина. Тогава бях на 5 годинки. След известно време осиновителката ми се омъжи за един мъж, от когото има дете. Тогава бях ученичка и живота ми се промени коренно.

Виж още »
Ще говоря за моя син…

Ще говоря за моя син…

Беше отлично момче. Веднъж класната му от 22-ро училище в София ми каза, че Орлин е добър математик и ще се затрие, ако остане там. Аз го преместих в престижното тогава училище, “Г. С. Раковски”…

Виж още »
Васил Илиев

Васил Илиев

Причината за сегашното ми състояние може да се търси в събитията, случили ми се преди около 12-13 години. По онова време, когато бях тийнейджър, си живеех безгрижно, като всяко дете на моята възраст…

Виж още »
Мария Стоянова: Един епизод от моя живот

Мария Стоянова: Един епизод от моя живот

Бях на 20 години – втори курс студентка – когато започнаха слаби кървения по два три дни по средата на цикъла. До тогава всичко беше наред – от 12 години имах редовен цикъл. Това много ме разтревожи; естествено, разтревожи се и майка ми. Ходихме при една лекарка, която аз никога няма да забравя…

Виж още »
Жорж Стамов: Превключването

Жорж Стамов: Превключването

Въздуха в парка беше наситен с озон. След проливния дъжд оловносивото небе постепенно преминаваше във вечерен здрач. Малкото дете вдишваше опиянено свежия въздух, който блажено разхлаждаше разгорещеното му телце…

Виж още »
Историите на хора с шизофрения често започват така:

Историите на хора с шизофрения често започват така:

“Като малък той беше много мило и чувствително дете. В училище винаги беше отличник, не ми създаваше никакви проблеми. И изведнъж…” Ще изненадам ли някого, ако кажа, че Румен като малък беше много мило и чувствително дете?

Виж още »
Другото е неизвестността.

Другото е неизвестността.

Най-тежкото за един родител е да приеме промяната, която настъпва в детето му, вследствие на болестта. Да приеме, че надеждите, очакванията, плановете, амбициите, които е имал за детето си, никога няма да се осъществят. Другото е неизвестността. Никога не знаеш, дали и кога ще настъпи следващия епизод.

Виж още »
Не издържам!!!

Не издържам!!!

След 15-годишната си възраст моят син стана разсеян. Започнаха да се забелязват промени. Стана разсеян в училище и вкъщи. Поведението му се променяше странно. Или дружеше с възпитани и спокойни деца или търсеше компанията на най-големите хулигани.Силен и амбициозен ученик, Андрей започна да влошава оценките си…

Виж още »
Страница 2 от 212
 

 

Историите, които психично болните хора се осмелиха да разкажат, извират буквално от сърцата им. Някои от тях се притесняваха. Други не знаеха как да построят изреченията си. Трети се чудиха дали изобщо да се разкрият. Четвърти бяха изключително смели и се осмелиха да напишат за болката и вътрешните им преживявания, които ме разтърсиха. Смятам, че всеки човек, четейки историите им, би намерил в тях нещо свое, би се докоснал до свои трудности и неволи, до чувствеността и крехкостта на психично болните, усещания, които безспорно „живеят” и в здравите хора.
Яна Кацарова, интервюиращ

 

По време на събирането на историите на хора с психична болест и техни близки, в ролята си на интервюиращ, аз имах уникалната възможност да се докосна до много интимни преживявания, свързани с болка, отхвърляне, неразбиране, самота, страх, липса на подходящата подкрепа в определения момент, объркване, неразбиране, ужас и липса на надежда. Красивото е, че разказвайки историите си, хората успяваха да преживеят отново много от тежките моменти, позволявайки ми да ги придружа в това и да се опитам да им създам усещане за подкрепеност и съпреживяване. Аз искам да благодаря на тези хора за това, че ми се довериха и ме допуснаха до своя свят. Усещам, че докосването ми до целия спектър от преживявания промени много неща в самата мен.
Ваня Величкова, интервюиращ
Поддръжа се от Студио Кипо