Н с нейната котка Мъцолана в Адаптация.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Радослав в магазин за музика.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

М и Дима пред църквата „Св. Троица”.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ивон и Емил пред бившето кино Освобождение. Там се провеждат службите на църква Ново Поколение. Ивон и Емил се чувстват приети и приобщени в общността на тази църква.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В апартамента на фамилия Траеви. Богдана, дъщеря на Ивон, показва картините си.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

„Най-много обичам да рисувам, да слушам музика и да чета.”

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста храни котето Мъри.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Магазин за дискове в търговския комплекс на НДК. Пейо пред изкушенията на съвременната музикална култура.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Булевард „Мария Луиза”. По време на една от ежедневните си разходки в центъра на София.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

„Антрето в апартамента ми беше нещо като разпределителна станция…“ Откъс от разказа на Коста „Пространство и време”.  http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=66318

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Росен Петров в общинския си апартамент, Овча Купел 2.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В апартамента на фамилия Траеви. От скоро Емил е горд собственик на голямото куче Тери.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

8 часа сутринта. Н точно след приключване на нощна смяна в магазина за хранителни стоки, където работи.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Евгения устремена към „…моите градски пейзажи…”. „Аз съм екскурзовод идеалист”.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Улица „Сердика”, в близост до апартамента на фамилия Траеви, където Ивон и Емил живеят.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Интернет клуб „Интерно”, до Плиска. Едно от местата, където К прекарва много време, за да работи с колекцията си от снимки и музика.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ивон прекрачва към нов етап в живота си. Тя държеше вода да й полее човек от „здраво семейство”, и това прави доктор Марчева, неин психиатър.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Малък ресторант до Областния диспансер за психични заболявания.  В деня на сватбата си Ивон и Емил се отбиват да поздравят Снежана, един човек, който винаги ги подкрепя.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Областният диспансер за психични заболявания със стационар – София.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Градинката пред Народния театър. След церемонията в гражданското, Ивон и Емил се разхождат и срещат различни хора, които им честитят.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ивон, Емил и Божидар. В очакване кръщенето на Емил.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

И след кръщенето…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

7 часа сутринта, Дружба 2. Иван художникът пие второ кафе. Той става рано, рисува и излиза за да търси купувач за картината си…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

М в Адаптация. Плетенето на гривни, кръстчета и други сувенири не е просто занаят за него, а възможност да изрази религиозните си чувства…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Снимка 19, Радослав.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Евгения, Храм „Света София”. Място за духовно пречистване.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Поздрав от А, кварталната градинка до блока й.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

След като е останал без работа, успешно е завършил курсове за използване на Word и Excel и сега си търси работа.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста в апартамента си.
„Сънувах, че имам куче, което ме ближе по лицето и се опитва да ме събуди.
Сънувах, че имам коте, което ме ближе по лицето и се опитва да ме събуди.
Толкова ми беше хубаво, че исках НИКОГА ДА НЕ СЕ СЪБУДЯ.“

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В Адаптация. Иван художника позира пред една от карините си, превърната на плакат за реформа в психиатрията.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Храм “Св. Николай Софийски”. Кръщенето на Емил.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В центъра на София. Коста до блока, където живее.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста пред Адаптация.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Магазин за дискове на ул. “Граф Игнатиев”. Дима подкрепя усилията на Радослав да си намери работа като продавач в подобен магазин.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Пред Храм “Св. Николай Софийски”. Всичко за кръщенето на Емил е готово. Само единствените гости, майката и дъщерята на Ивон, закъсняват.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Ивон се подготвя за сватбения си ден.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Радослав и Ж след една от групите в Адаптация. Ж е съгласен да се снима, но предпочита лицето му да остане скрито.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Доктор Красимира Марчева, психиатър на Ивон, й помага да подготви сватбения си тоалет.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В предверието на Храм “Света Параскева”. Ивон и Емил очакват началото на сватбената си церемония.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

М обикновено плете в къщи гривни, кръстове, сувенири. Но понеже се притесняваше да ме покани у тях, предложи да ме покани да присъствам на процеса на плетене в Адаптация.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В общинското му жилище, Обеля 2. Росен Петров : ”Психиатричната болест размътва разсъдъка… като снимка, която не е на фокус…”

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста описва разходите си на домашния си компютър. Когато единствените ти доходи са пенсията по болест и скромната сума от наем на съседната стая, това е много полезна дейност.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Н дарява любовта си на преминаващо куче.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Евгения. Поглед в очите.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коста в трамвая по добре познатия му маршрут между Адаптация и апартамента.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

В Адаптация. Богдана споделя тревогите си, най-вече около бъдещето на внучка си Богдана.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Ивон и Емил очакват телевизионното предаване, в което те са взели участие, за да споделят опита си от живеене и справяне с психиатрична болест.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви. Майка и дъщеря.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Апартаментът на фамилия Траеви в центъра на София. Богдана и Богдана (внучка) заедно с кучето и котката.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Ж и К често правят неща заедно: разхождат се в парка, ходят на походи, празнуват рождените си дни. В случая наблюдават птиците с бинокъла на Ж.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Дима, Ж и К в Южния Парк.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Коце говори с майка си по телефона. Тя се интересува къде е и той споделя, че е с Дима и Ж. Изглежда, че отговорът му успява да я успокои…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Н играе със светлината.

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

липсумм…

Все още няма коментари.
Добавите коментар!

Моята тайна

Моята тайна

Аз съм 35-годишна жена, неомъжена и без деца. Имам висше икономическо образование и добра професия. Живея в собствено жилище. Владея сравнително добре три чужди езика. Голяма част от познатите ми считат, че съм спокоен и уравновесен човек.Това е лицето, което показвам пред света.

Виж още »
Радослав: „Моят живот с болестта”

Радослав: „Моят живот с болестта”

Ще разкажа историята на живота ми с тежката психична болест, която имам. Моята диагноза е параноидна шизофрения. Тя бе поставена пролетта на 2003 година, след първата ми криза…

Виж още »
Николет Михайлова: „Пробуждане”

Николет Михайлова: „Пробуждане”

Спомням си студентските години в университета във Велико Търново. Бях на 19 години, за първи път далеч от дома и зоркото родителско око. Имах възможност необезпокоявано да се впусна в любовта. Годините бяха 1972-74. Бях стройна, с дълга гъста черна коса, виждаща живота в розово. Пред мен бе целият ми живот…

Виж още »
Константин Божилов: роден 1953 година, зодия лъв.

Константин Божилов: роден 1953 година, зодия лъв.

Разболях се на около 22-23 годишна възраст, след моя развод. Въпреки заболяването ми съм работил пет години в БНТ, отдел разработки на нова апаратура, и на още няколко места…

Виж още »
Константин Тодоров

Константин Тодоров

Роден съм на 30.06.1967 година в София. Почти целият си живот съм прекарал тук. Когато бях на възраст 5 години, това беше времето, когато се чувствах най-напрегнат. Баба ми ме учеше да чета и да пиша на български и да говоря на френски…

Виж още »
Росен Славов

Росен Славов

През 1996 г се скарах с приятелката си, почувствах се много зле. Изпаднах в остра психоза, нямах желание да общувам, светът ми се виждаше черен, не бях способен да извършвам никаква работа, през главата ми минаваха мисли за самоубийство.

Виж още »
М. Н.: Биография – история на заболяването ми

М. Н.: Биография - история на заболяването ми

Всичко започна с това, че исках да стана художник и взех 500 лева от дядо ми и баба ми за билет за Канада. Мислех да ходя при чичо си в Америка. Само че се отказах, защото изпаднах в потиснатост и накрая се разболях…

Виж още »
Изпитание

Изпитание

Трудно е да преодолееш стреса от появилите се симптоми на заболяването на детето си, от търсенето на подходящо лечение, от страшната диагноза, от дългия път за изход от ситуацията.

Виж още »
Росен П.

Росен П.

Роден съм на 20 юни 1945 г. В момента се възстановявам след четвъртия ми депресивен епизод. Майка ми почина, брат ми също, повечето от приятелите ми – също. Аз останах съвсем сам и все по-трудно се справях с това да се грижа за себе си.

Виж още »
Р.С.С.

Р.С.С.

Според мен, животът е борба. Първата ми мечта… до началното си образование съм рисувала много добре и мечтата ми беше да стана художник. И кандидатствах в керамичния техникум, където влизането беше трудно и не успях да вляза. Завърших гимназия…

Виж още »
Спомен oт началото на моето заболяване – месец декември

Спомен oт началото на моето заболяване - месец декември

Много ми е трудно да се връщам в спомените си към началото на моето заболяване. Съжалявам, че съм допуснала да бъда толкова лекомислена и съм причинила много болка не само на себе си, но и на близките си хора.

Виж още »
Меги

Меги

Аз получих невроза малко преди да навърша 14 години. Беше след един тежък побой, който моят баща ми нанесе, с ритници и блъскане на главата в гардероба. Няколко дни по-късно започнах да се чувствам странно. Имах нервно напрежение, тъга и едни мисли, които от тогава до днес се появяват в периоди на влошаване.

Виж още »
ЗА СТИГМАТА

ЗА СТИГМАТА

Аз се сблъсках с психичното страдание вследствие на стреса, който получих поради неизбежността от операция на коляното. Бях 22 годишна. Обичах да ходя пеша, да тичам и да танцувам. Страхувах се дали след операцията ще мога отново да правя това.

Виж още »
С.М.: Един типичен ден от моят живот

С.М.: Един типичен ден от моят живот

Часовникът звъни в осем, продължавам да лежа. Спирам часовника. Обръщам се на другата страна и продължавам да спя. На няколко пъти поглеждам часовника и продължавам да лежа.

Виж още »
Евгения

Евгения

“Духът не убивайте”, е казано в евангелието. Да се поддържа духът жив помагат природата, църквата, културата и постите. След едни големи пости получих кръвоизлив в стомаха и много нисък хемоглобин. С кръвопреливане и медикаменти ме излекуваха добри български лекари, но изпаднах в тежка депресия.

Виж още »
Емил

Емил

Страхове. Страхове и надежди и много любов. За мен това е лудостта, животът в нея, хората в нея. Смисълът, целта и посоката са неясни като самия живот, всепронизващ, адаптивен, сюреалистичен е подходът и пътят на вътре..

Виж още »
Историята със заболяването на дъщеря ми.

Историята със заболяването на дъщеря ми.

По време на пуберитета, през 1970 година, дъщеря ми И. получи много окосмяване, предимно по лицето. Започнахме да й правим различни изследвания, за да разберем на какво се дължи това. Оказа се, че има кисти на яйчниците и следва да й се направи операция в ендокринологията, след което да се премахнат космите…

Виж още »
Дългия преход по устието на реката.

Дългия преход по устието на реката.

Обичах разходките покрай реката и обичах да чувам ромоленето на водата, която разгневено бързаше към устието си. Шумът от разлетите води се чуваше надалече и обичах момента, в който се придвижвах към реката и момента, в който дочувах точно този плисък на водата.

Виж още »
ЗАЩО СЪМ БОЛНА (нещо като автобиография!)

ЗАЩО СЪМ БОЛНА (нещо като автобиография!)

Мило мое дете, винаги съм те обичала. И винаги, където и да съм, ще те обичам! Ти не си виновна, че ти се падна майка, която обявиха за “болна”. Не си виновна, че, откакто се помниш, съм все такава, много ми се искаше да ме помниш преди това.

Виж още »
Историята на моя живот!

Историята на моя живот!

Роден съм в София. Баща ми беше в преуспяваща професия и съм живял богато и добре. Детството ми премина добре. Често ходех на море. Често се разхождахме в планината. Когато се връщаше от командировка в чужбина, баща ми носеше скъпи и интересни играчки. Бях отличник.

Виж още »
Страница 1 от 212
 

 

Историите, които психично болните хора се осмелиха да разкажат, извират буквално от сърцата им. Някои от тях се притесняваха. Други не знаеха как да построят изреченията си. Трети се чудиха дали изобщо да се разкрият. Четвърти бяха изключително смели и се осмелиха да напишат за болката и вътрешните им преживявания, които ме разтърсиха. Смятам, че всеки човек, четейки историите им, би намерил в тях нещо свое, би се докоснал до свои трудности и неволи, до чувствеността и крехкостта на психично болните, усещания, които безспорно „живеят” и в здравите хора.
Яна Кацарова, интервюиращ

 

По време на събирането на историите на хора с психична болест и техни близки, в ролята си на интервюиращ, аз имах уникалната възможност да се докосна до много интимни преживявания, свързани с болка, отхвърляне, неразбиране, самота, страх, липса на подходящата подкрепа в определения момент, объркване, неразбиране, ужас и липса на надежда. Красивото е, че разказвайки историите си, хората успяваха да преживеят отново много от тежките моменти, позволявайки ми да ги придружа в това и да се опитам да им създам усещане за подкрепеност и съпреживяване. Аз искам да благодаря на тези хора за това, че ми се довериха и ме допуснаха до своя свят. Усещам, че докосването ми до целия спектър от преживявания промени много неща в самата мен.
Ваня Величкова, интервюиращ
Поддръжа се от Студио Кипо