За употребата на психоактивните вещества (ПАВ) се споменава още в египетските йероглифи, датиращи от 5000 г. пр.н.е. Няколко находки от палеолитната ера също доказват, че още тогава хората са използвали халюциногени.
Широкото разпространение напоследък на книги, статии и семинари, посветени на въпросите на граничната и нарцистичната личност показва, че всички ние, работещи в полето на грижите за психичното здраве се мъчим да разберем ядосаните, депресирани, изискващи и объркващи клиенти, които …
Напоследък се утвърждава тенденцията, психичните разстройства да се разделят на две основни групи. Първата група психични разстройства се обозначава с количествената характеристика „чести”, а втората с качеството „тежки”.
Клиничната практика, изследванията и ежедневните наблюдения категорично сочат, че повечето хора с тежко психично разстройство не водят здравословен начин на живот.
Лечение, грижи и рехабилитация не са възможни, ако семейството не приеме, че става дума за тежко психично разстройство – с всички произтичащи от това последици. Всъщност всичко, за което близките казват, че им помага, им помага да приемат болестта.
Свидетели сме на нарастване на броя на дневните центрове по цялата страна. Към 28.02.2007 в Регистъра на доставчиците на социални услуги3, поддържан от Агенцията за социално подпомагане има 2 205 регистрации на организации, предоставящи социални услуги.
Преди половин век психичните разстройства и преди всичко шизофренията се възприемаха все още с почти мистичен страх и отрицание. През последните десетилетия отношението към тях постепенно се променя.
Статията си поставя за цел да представи съвременните практики за трудова рехабилитация на тежко психично болни лица и по-специално модела “преходоно работно място”.
Какви са сигналите за това, че едно дете е било или е жертва на сексуално насилие?
Какво е сексуално насилие?
Дали трябва да споделя с някой, че съм жертва на сексуално насилие?
Създателят на Психодрамата – Морено, е австрийски психиатър, съвременник и съгражданин на Фройд, бащата на психоанализата. Този факт означава, ако не друго, то поне това, че двамата са били изложени на въздействието на културните феномени на един и същи контекст.
Сериозната (хронична) психична болест поставя отпечатък не само върху страдащите от нея, но и върху семействата им. В България голяма част от хората със сериозна психична болест живеят със семействата (родителите) си.
Стресът в живота ни е неизбежен. В ежедневието си ние се сблъскваме с многообразни ситуации и непрекъсната необходимост от правене на избори, всеки от които е до някаква степен стресиращ. Стресът е нормален спътник в ежедневното ни функциониране.
Фамилната терапия (ФТ) е психотерапевтичен метод, при който се работи с цялото семейство. Семейството може да се определи като група от хора, свързани помежду си с кръвна или брачна връзка или съжителстващи заедно.
Когато говорим за психотерапия, по традиция изхождаме от разбирането, че става дума за метод на лечение на психиката. В действителност това разбиране представя само част от сърцевината на аналитичния метод.
Програмите за психосоциална рехабилитация на хора с тежко психично разстройство нямат добри позиции в България. Животът на психично болния е усложнен от борбата с болестта и нейните симптоми и това затруднява неговата социална интеграция.
Шизофренията е сред онези психиатрични разстройства, които често протичат тежко и водят до изразено нарушаване на социалното функциониране на засегнатите индивиди.
огато загубим някого или нещо, скъпи за нас, скърбим. Загубата може да включва смърт на близък човек или раздяла с него/нея, загуба на важна и любима работа, остаряване и пенсиониране и т.н.
Тъй като здравната система преживява сериозни промени, става важно да помислим за тези, които са най-уязвими и изпитват най-голяма нужда от сигурна мрежа от психично-здравни услуги. Хората със сериозна и продължителна психична болест винаги са имали нужда от скъпоструващи здравни услуги.
Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а дори, според Аристотел, ”възпитанието на детето започва преди раждането му” .
Лечението на пациента с депресивно заболяване изисква терапевтичната двойка (пациент и лекар) да се споразумее и вземе поредица от решения, които се основават на внимателна преценка на състоянието на пациента, съвременните терапевтични възможности, икономическите ограничения и личните предпочитания на пациента към дадена терапевтична стратегия.
