Шизофрения - въпроси и отговори

 

Д-р Владимир СОТИРОВ

Амбулатория за психично здраве „Адаптация”

Този текст е подготвен с цел да информира страдащите от шизофрения и техните близки за проявите на психичната болест „шизофрения”, както и да отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с това психично разстройство. При подготовката му са използвани различни източници, част от които са посочени накрая. Моля, имайте предвид, че знанията относно шизофренията и другите психични разстройства непрекъснато се обогатяват и това, което днес считаме за общоприето, в недалечно бъдеще може да се окаже, че е било погрешно, резултат от неправилна  интерпретация на данни, недостатъчни данни или друга причина. Шизофренията, като диагностична категория, до голяма степен представлява една теоретична концепция, изведена от опита на практици и изследователи, и не е изключено част от съдържанието, което днес клиничната психиатрия влага в това понятие, утре да отпадне или да се обогати, в резултат на нови научни открития. Независимо от тези възможни вариации в границите на понятието, шизофренията, разбирана като форма на тежко психично разстройство, съществува обективно и причинява сериозно страдание и дистрес, както за болните, така и за техните близки. Вярвам, че всяка валидна информация (доколкото разполагаме с такава) относно явленията в света около нас, намалява безпокойството ни, произтичащо от забуленото в информационен мрак непознато. Вярвам, че наличието на достоверна информация и познаването на нещата, които ни плашат с неизвестността си, е предпоставка за преживяване на просветление, което на свой ред ни дава перспектива за успешно лично развитие чрез освобождаване от страха и откриване на нови възможности. Целта на информацията в този текст е да допринесе за демитологизирането и демистифицирането на шизофренията и нейните прояви, както и да спомогне за формиране у читателите на разбиране за шизофренията като естествен феномен, който подлежи на изучаване и управление (разбирано като лечение).

Каква е разпространеността на шизофренията?

Повечето епидемиологични изследвани показват, че приблизително 1% от хората в някакъв момент от живота си развиват симптоми на шизофрения (т. нар. пожизнен болестен риск). Моментната болестност обикновено е по-малка и в повечето проучвания тя рядко надхвърля 0,5%. Съотнесена към населението на България, последната цифра означава, че понастоящем болните от шизофрения в България са около 40 000 души. Разпространеността на заболяването сред мъжете и жените е еднаква. Обикновено шизофренията се развива в юношеска или млада възраст, най-често във второто или третото десетилетие на живота.

Какви са проявите на болестта?

Шизофренията представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани или предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него. Най-честите симптоми на шизофренията по време на острата фаза на болестта са налудностите и халюцинациите. Налудностите се срещат при 90% от болните и те са най-честия симптом.

Какво представляват налудностите?

Налудностите представляват погрешни убеждения, които не се основават на житейския опит или на други доказателства и са в противоречие с известните природни закони и факти, установени от опита и науката. Тоест налудностите са ирационални убеждения. По своята природа те представляват допускания, които за болните са се превърнали в твърди убеждения, без да са били потвърдени с надеждни факти и доказателства. Налудностите нямат никакви основания в реалността и не могат да се повлияват от доводите на здравия разум, тоест болните не могат да бъдат разубедени. Важно условие едно ирационално убеждение да се квалифицира като налудност, тоест като симптом на психична болест, е то да бъда много необичайно и странно за културалната общност, от която произхожда болния. С други думи, налудностите представляват погрешни убеждения, които имат абсурдно съдържание, тоест звучат невероятно и се определят като невъзможни в културата, към която принадлежи болния. Така например, сред религиозните общности в традиционно християнските култури, широко разпространено е ирационалното убеждение, че светът и цялата Вселена са били сътворени в рамките на шест дни от едно-единствено божествено същество. Това вярване, макар и неподкрепено с доказателства, поради своята широка разпространеност не може да бъде квалифицирано като „странно”, респективно да бъде считано като симптом на умствено/психично разстройство. Същото важи и за вярванията в магии в повечето традиционни култури. Така например, 85% от майките на психотично болните в съседна Гърция вярват, че децата им са жертва на магия. Когато и самите болни се опитват да обяснят случващото се с тях като резултат на омагьосване, това неподкрепено с доказателства убеждение не може да се квалифицира като необичайно за тази култура, респективно не може да се използва като надежден маркер за диагностициране на шизофрения. Друг пример, който има по- скоро историческо значение, е широко разпространеното през средновековието убеждение за обсебеност от демони. Тъй като голяма част от населението тогава е вярвало в съществуването на невидими зли сили и същества, хората с разстроено поведение в резултат на психична болест не са били считани за болни, а за обсебени от демони. В резултат на това убеждение са се практикували разнообразни религиозни ритуали за изгонване на демоните от тялото на страдащите (екзорцизъм).

Съдържанието на налудностите не е специфично за болестта и много зависи от културата, от която произхожда болния, както и от неговата лична житейска история. Конкретното съдържание на налудностите може да бъде най-разнообразно и единствените ограничения са тези на човешкото въображение. В хода на развитието на човешката цивилизация, налудните убеждения у болните от шизофрения непрекъснато са се променяли в съдържателен аспект, чрез включване на съвременните научни открития и технологични постижения и преплитането им с архаични вярвания. Т. напр. в последните десетилетия част от болните развиват убеждения, че в мозъка им тайно е имлантиран чип, чрез който се контролира тяхното поведение от разстояние или че същото се постига чрез електромагнитни вълни или лъчи, излъчвани от пазени в тайна високотехнологични устройства. Тези вярвания, когато не са част от общоразпространените вярванията на културната общност, към която принадлежи болния, могат да бъдат квалифицирани като „странни”, „необичайни”, тоест като патологични. Това важи с особена сила, когато болните развиват тези убеждения във възраст, когато процесът на предаване на основните ценности и вярвания за устройството на света и човешките отношения от техните родители, вече е приключил. Става въпрос за юношеството и ранната младост. Това е възрастта, когато най-често се развиват шизофренните психози.

Най-честите налудности при шизофренията са налудностите за преследване (параноидни налудности) и за въздействие от разстояние. Типичен пример за налудно вярване е непоколебимото убеждение за облъчване с космически лъчи от извънземни или убеждението, че собствените мисли се узнават или пък се „влагат” чужди мисли в собственото съзнание от разстояние с помощта на специална техника или от хора със специални телепатични умения, или пък убеждение, че тялото и собствените действия са контролирани от външна свръхестествена сила. В ранния период на формиране на налудностите за преследване болните могат да имат дифузно преживяване за застрашеност или да усещат, че ежедневни, обичайни ситуации имат особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за тях, започват да възприемат реалността като странно променена, различна, необичайна. Тези усещания са причина болните да развиват налудни вярвания,  че определени събития са инсценирани, че сегменти от реалния свят са променени или дори подменени с техни подобия (като декори от сцена) с цел да бъдат заблудени, подведени или манипулирани от невидими зложелатели и врагове. Това усещане може да се проектира дори и върху хората от най-близкото обкръжение – родителите, например, могат да се възприемат като подменени – на външен вид същите, но усещани от болните като други, съвършено различни същества. Болните могат да се преживяват като съсредоточие на всички събития около тях и да ги интерпретират себеотносно (например, възприемат случайните погледи на минувачите като насмешливи или зли), т.е. откриват необичаен, себеотносен смисъл в индиферентни събития и явления. По-късно тези усещания и преживявания се оформят и изкристализират в систематизирани налудности за преследване.

Какво представляват халюцинациите?

Халюцинациите представляват лъжливо сетивно възприятие, тоест преживяване за възприятие без да е налице дразнител или източник на това усещане. В този смисъл халюцинациите представляват погрешно възприемане на реалността. Типичен пример за халюцинация е „чуването” на звуци или говор без да има източник на тези звуци в близост до болния. Усещането може да бъде толкова живо и да наподобява толкова силно истинското възприятие, че болните се обръщат за да видят източника на звука или говора. Най-близкия естествен модел на психозата, е сънуването; в сънищата си хората „виждат” и „чуват” образи и звуци по начин, който е трудно отличим от реалността. В будно състояние, обаче, хората възприемат само онова, което регистрират сетивата им. Ето защо при поява на халюцинаторно възприятие първата реакция обикновено е реакция на недоумение, тъй като източника на възприятието не може да бъде идентифициран според първоначалното очакване на болните. По-късно болните развиват различни налудни интерпретации на това разминаване с реалността. Освен слухови, халюцинаторни възприятия може да има във всяка една сетивна модалност. Т. напр. халюцинациите могат да бъдат зрителни, когато болните „виждат” образи или обекти, които не съществуват във физическата реалност на непосредственото им обкръжение или могат да усещат миризми, без да има източник на тези миризми; могат да имат усещане за докосване, без да има физически дразнител на кожата и т.н.

Най-честите халюцинации са слуховите халюцинации и те представляват един от най-честите симптоми при шизофрения. Когато слуховите халюцинации са много силни, поведението на болните се променя по характерен начин – те могат да се опитват да открият източника на звуците или гласовете, да разговарят с невидимите си събеседници, да си запушват ушите, ако съдържанието на халюцинациите е неприятно или да се усмихват, ако съдържанието им е приятно. Много типично е едновременното наличие на два вида халюцинации – едните с приятно, а другите с неприятно съдържание, едните съветват и напътстват, а другите ругаят и заплашват болния. Тези халюцинации са причина за генериране на много високо ниво на тревожност и обърканост у пациентите. Понякога халюцинациите могат да имат императивен характер – болните чуват гласове, които им нареждат какво трябва да направят. В по-леките случаи болните успяват да им се противопоставят, а в по- тежките те се чувстват неспособни на това. Ето защо този тип халюцинации представляват едни от най-тежките симптоми –  в тези случаи, под влияние на халюцинациите, болните могат да извършат нещо опасно или дори да посегнат на живота си. Макар и чести, слуховите халюцинации не са задължителни за поставяне на диагнозата. Приблизително половината от болните с шизофрения нямат слухови халюцинации. Далеч по-редки са зрителните халюцинации (срещат се приблизително в 15% от болните). Още по-редки са обонятелните, тактилните и телесните халюцинации (например усещане на трептене, на вибрации, на преминаване на електричество през тялото, на горене на мозъка, на размекване на костите, на смаляване или уголемяване на части от тялото и други). Обикновено тези лъжливи усещания, винаги са съпроводени с повече или по-малко странни налудности, които болните развиват в стремежа си да си обяснят естеството на тези усещания.

Какви са другите симптоми при шизофрения?

Емоционалните разстройства са често срещани при болните от шизофрения. Една част от тях са неспецифични и се срещат при много други психични разстройства, а други са относително по-характерни за болестта. От неспецифичните емоционални разстройства на първо място е преживяването на силен патологичен страх. Това е страх, който не е породен от опасно събитие, а е резултат на необичайните, странни усещания, които болните имат и от погрешни интерпретации, които болните правят в усилието да си обяснят случващото се с тях. Друг чест емоционален проблем при болните от шизофрения е депресивното настроение; то често възниква като

естествена психологическа реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и преживяването за безперспективност, респективно неизлечимост, са една от причините за честите опити за самоубийство сред болните от шизофрения. Сред относително по-специфичните емоционални разстройства се откроява емоционална несъответност. При нея болните имат емоционална реакция, която е дълбоко несъзвучна с вътрешните им преживявания или със стимулите от средата. Например болните могат да се усмихват без да има никаква видима причина за това, а запитани дали изпитват удоволствие в момента, те отговарят отрицателно или дори, че изпитват противоположна емоция на проявената, например страх. Често в такива моменти е много трудно, дори невъзможно, да се установи емоционална връзка с болните.

Разстроеното мислене е друг чест симптом при шизофрения. Вече стана дума за налудностите. Освен тях, разстройствата в мисленето могат де се проявят под формата на объркани, нелогични (несвързани) изказвания. Често объркаността в мисленето е толкова силна, че околните не могат да доловят никаква логика в изказванията на болните.

Кататонията е специфично разстройство, което се среща в относително малък процент от болните от шизофрения. Най-често тя се проявява с мускулна скованост и неподвижна поза, болните не реагират на дразнителите от външния свят, не отговарят на запитванията, лицеизръзът им е застинал и с тях не може да се установи контакт. В тежките състояния болните престават да се хранят и дори да пият вода. В тази крайна форма състоянието се нарича кататонен ступор (от лат. stupor – вцепененост, неподвижност). В една част от случаите на ступор болните чуват и възприемат случващото се около тях, но не могат да реагират. Това състояние е особено мъчително за болните. В друга част от случаите болните са погълнати изцяло от патологичните си преживявания (интензивни халюцинации) и цялото им внимание е насочено навътре в тях. Кататонният ступор представлява спешно състояние и винаги налага интензивно лечение в специализирано лечебно заведение. Това е свързано на първо място с отказа на болните в състояние на ступор да приемат вода и храна през устата.

Какво преживяват болните от шизофрения?

Шизофренията причинява огромно страдание на засегнатите от нея индивиди. В преобладаващия процент от случаите, болните от шизофрения изпитват силни страхове. Най-често тези страхове са свързани с преживяването за преследване или негативно въздействие от разстояние, както и страх от загуба на контрол върху собствените чувства, мисли и поведение. Нерядко страдащите от шизофрения имат дифузното усещане, че нещо фатално и необяснимо ще ги сполети в следващия момент, че ще престанат да съществуват, ще изчезнат, ще се разпаднат. Това усещане предизвиква дълбок, първичен, екзистенциален страх, който може да прерасне в паника, респективно в дезорганизирано поведение. Често болните са убедени, че различни хора или невидими сили се опитват да ги унищожат. Тези убеждения се формират от болните в опита им да си обяснят особените усещания, които изпитват.

Пример:
Мъж на средна възраст, в епизодите на обостряне на заболяването усеща много силно, болезнено парене по гърба и лицето си и е стигнал до ирационалното убеждение, че това „горене” е резултат от облъчване с лазери от разстояние, предприето от организирана престъпна група от хора („мафия”), които се опитват да го убият за да присвоят след това апартамента и вилното му място. В отчаянието си той се обръща многократно към полицията и прокуратурата с молби да бъде защитен животът, здравето и собствеността му. Отказът им да му помогнат той интерпретира като знак, че тези институции са част от организираната атака срещу него…

Пример:
Възрастна жена интерпретира особените миризми, които усеща в периодите на обостряне на болестта като резултат от обгазяване с невидим газ и обвинява за това съпруга си, който според нея по този начин се опитва да я отрови; заедно с това е убедена, че шофьорите в автомобилите, които минават покрай нея по улиците са подставени лица и преднамерено се опитват да я сгазят чрез инсцениране на злополучен инцидент…

Горните примери илюстрират колко силно страдание могат да преживяват болните от шизофрения. Понякога, когато това страдание стане непоносимо, част от болните прибягват до крайни действия. Някои от болните правят опити за самоубийство за да се избавят от непоносимите мъки. Други се опитват да избягат от „преследвачите” си, напускат дома си без да съобщят местонахождението си и могат дълго време да бъдат в неизвестност за близките си. Трети предприемат действия за самозащита, като подават оплаквания до различни институции, а понякога, в отчаянието си, прибягват да агресия спрямо хората, набедени от тях за техни преследвачи. Една част от болните имат поведение, което може да бъде квалифицирано като опасно за тях самите или за другите, което е резултат от императивни слухови халюцинации. Това са лъжливи слухови възприятия на гласове, които заповядват на болните да извършат определени действия. В преобладаващия брой от случаите, болните съумяват да се противопоставят на тези императивни изисквания. В някои случаи обаче, болните загубват способността си да контролират действията си, чувстват се така, сякаш невидима сила е обсебила тялото им и манипулира действията им. В такива случаи е препоръчително болните да бъдат настанени в специализирано отделение, където да получат своевременно и адекватно лечение.

Въпреки широко разпространеното мнение, че болните от шизофрения са опасни за околните, по-скоро е вярно тъкмо обратното – болните от шизофрения са по-скоро опасни за себе си. Приблизително 50%  от пациентите с шизофрения правят опит за самоубийство поне веднъж в живота си, а между 10% и 15% от болните умират в резултат на успешен опит за самоубийство. Няма друго заболяване, при което рискът от самоубийство да е толкова голям, колкото при шизофрения.

Какви са първите признаци на болестта?

Тъй като болестта обикновено се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация, намалена инициативност и спонтанност, ограничаване на интересите и дейностите в свободното време, липса на мотивация, изолиране и прекарване на голяма част от времето сам, преустановяване на контактите с приятели и съученици, понижено настроение, нарушения на съня, намаляване на успеха в училище и/или увеличаване на отсъствията от училище, занемаряване на грижата за външния си вид или прекалено вглеждане и безпокойство за външния си вид или за здравето си, загуба на доверие в приятелите, прекомерна мнителност и себеотносност по отношение мотивите и намеренията на околните, тревожност, необяснима раздразнителност, избухливост или импулсивно поведение, объркани мисли и изказвания, странни преживявания и идеи, придаване на необичайно значение и смисъл на действията на другите или на собствените постъпки, стереотипно поведение или мислене, странни ритуали, гримаси или натрапливости, нарушено абстрактно мислене или разбиране и използване на метафори. Обикновено промяната в поведението се забелязва първо от родителите, близките, учителите или приятелите, които установяват промяна в отношенията и общуването с юношата, като тази промяна не може или трудно може да се обясни с определени житейски обстоятелства.

Какви са предвестниците на обостряне на заболяването?

В повечето случаи шизофренията протича с епизоди на влошаване (рецидиви) и епизоди на подобрение (ремисии). Също така, в повечето случаи влошаванията настъпват постепенно – в рамките на няколко дни или седмици състоянието постепенно се влошава, докато накрая болестните преживявания започват да се проявява и в поведението на болния. Обикновено това са моментите, когато се търси лекарска помощ. Когато обаче вече е настъпило изразено влошаване, лечението обикновено е по-трудно, изисква повече време, мобилизиране ресурсите на повече хора, а понякога се налага и настаняване в болница за овладяване на острото състояние. Когато пациентите вече са преживели един или повече епизода на влошаване, те могат сами да открият, че кризата се предшества от по-леки симптоми, които се наричат прдвестници. Такива предвестници, например представляват нарушения на съня, повишена напрегнатост или раздразнителност, засилена подозрителност по отношение на околните, злоупотребата с кафе или цигари и други. Важно е всеки пациент да идентифицира онези усещания, които са предшествали влошаването на заболяването, защото това би му позволило да предприеме своевременно мерки, които биха намалили риска от рецидив. Тези мерки обикновено включват по-чести консултации с психиатър, оптимизиране на лечебната схема или промяна в средата за кратък период от време.

Какви са причините за шизофренията?

Все още съвременната наука не е успяла да открие причините за развитието на болестта. Въпреки това, в овладяването на симптомите на шизофренията през последните две десетилетия беше постигнат значителен напредък. Така практическите успехи при лечението на шизофрения, постигнати по емпиричен път, изпревариха значително научните постижения в областта на откриването на механизмите за възникването и развитието на това заболяване.

Наследствена ли е шизофренията?

Научните изследвания показват, че шизофренията не е типично наследствено заболяване. Счита се, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея. Тоест, децата на болните от шизофрения унаследяват повишена уязвимост към неспецифични фактори на средата с негативно влияние (стрес), които, ако са налице, могат да благоприятстват отключването на болестта. За съжаление тези фактори все още не са установени достатъчно категорично. Ако един болен от шизофрения човек създаде семейство, вероятността децата му да развият шизофрения е 12%. Ако и двамата родители са болни от шизофрения, рискът децата им да отключат заболяването в някой момент от живота си нараства на повече от 25%. Ето защо болните от шизофрения не бива да бъдат ограничавани в стремежа си да създават семейство и деца. Единственото разумно условие, което трябва да бъде поставяно, е наличието на пълноценна ремисия, което би им позволило да изпълнят адекватно ролята си на родители. Наличието на симптоми е обстоятелство, което би нарушило сериозно способността им да родителстват пълноценно и да отгледат здрави и хармонично развити деца. Етично задължение на хората, боледуващи от шизофрения, е да информират бъдещите си брачни партньори за наличието на заболяване и за риска от развитие на болестта в поколението им.

Какви са последиците от заболяването?

Последици, свързани с развитието на самото заболяване

Протичането на шизофренията в никакъв случай не е неизбежно хронично и не води задължително до упадък във функционирането. Приблизително 25% от заболелите се възстановяват напълно след прекаран първи психотичен епизод, който остава и единствен. В около 50% от случаите заболяването протича с повтарящи се епизоди на  влошавания, като в интервалите между тях се наблюдава възстановяване в една или друга степен. Когато заболяването приеме хронично протичане, то може да доведе до т.нар. резидуално или изходно състояние. Това състояние се наблюдава в по-късните стадии от развитието на заболяването, обикновено след дългогодишно боледуване. За описание на проявите на това състояние, специалистите често използват термина „негативни симптоми”, с който се обозначават проявите на дефицит в психичното и социално функциониране. Негативните симптоми включват: апатия или липса на адекватна емоционална реакция, безразличие и емоционално охладняване, бедна мимика и жестикулация, пасивност, ограничена инициативност и спонтанност, отсъствие на скука, себевглъбеност и нежелание за общуване, загуба на интереси, бедност на речта, нарушено абстрактно мислене, занемаряване на грижите за външния вид и хигиена.

Последици, свързани с негативното отношение на околните

Една от най-неприятните последици на шизофренията не е свързана със самата болест, а с негативното отношение от страна на околните към боледуващите от шизофрения. Често болните стават жертва на предразсъдъци от страна на обществото. Голяма част от хората асоциират шизофренията с непредсказуемост и агресивно поведение. И макар че понякога подобни поведенчески отклонения се наблюдават по време на обостряне на заболяването, голямата част от болните от шизофрения са тихи, затворени в себе си и дистанцирани от обществения живот. Независимо от това, те често са отбягвани от познатите, съседите и дори от близките си роднини, тъкмо поради предубеденото отношение спрямо тях. Това приписване на негативни качества върху определена група от обществото, се обозначава с термина стигма. Стигмата по отношение на болните от шизофрения е силна и сама по себе си инвалидизира засегнатите от болестта, тъй като негативните нагласи по отношение на болните възпрепятства тяхната социална реализация. Те са системно пренебрегвани, отритвани, заклеймявани. Тези негативни нагласи се събуждат за живот всеки път, когато болните, по един или друг повод, информират околните , че страдат или са страдали от шизофрения. Думата шизофрения се възприема от околните, а и от самите страдащи като като позорно клеймо. Нерядко хората използват думата шизофрения за да заклеймят и дисквалифицират даден човек, когото не разбират. Ето защо болните се срамуват от своята диагноза, опитват се да я запазят в тайна, а често отричат дори пред себе си, че са болни. Това явление има много негативни последици, най-опасната сред които е нежеланието да се потърси специализирана лекарска помощ или да се провежда лечение поради страх, че ще се разкрие тайната на болестта им.

Могат ли болните от шизофрения да работят?

Да. Шизофренията почти никога не отнема пълния капацитет на болните да се трудят. Възможно е обаче, те да не са в състояние да извършват работа под силно емоционално натоварване, например в много динамична и стресогенна среда. Може да се окаже, че работа, свързана с ясни и стабилни задачи и операции, в дружелюбно обкръжение, е по-подходяща. Работа, свързана с интензивни комуникации или в много динамична, напрегната или враждебна среда, може да доведе до нарастване на емоционалното напрежение, а от там и до обостряне на заболяването. Преценката за това, коя работа е подходяща за всеки отделен болен и коя не е подходяща, се прави от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК).

Работодателите трябва да са по-гъвкави в разписанието на длъжностната характеристика на служителите с това заболяване. Може да е по-целесъобразно назначаване на непълен работен ден или осигуряване на гъвкав график за ползване на годишния отпуск. Друга възможност е назначаване на наставник, който да обучава, подкрепя и окуражава служителя с шизофрения за по-дълъг период от време от колкото обичайно е прието. Това, което болните трябва да направят при търсене и започване на работа е да информират работодателя за заболяването си за да може той да предприеме необходимите мерки и да създаде подходящи условия за труд. И макар голяма част от работодателите също да имат предубедено и дискриминационно отношение към страдащите от шизофрения, криенето и пазенето в тайна на заболяването създава предпоставки за обостряне на заболяването поради назначаване на неподходяща работа или при неподходящи условия, което само по себе си може да затвърди негативните нагласи и убеждения на работодателите. Ето защо пазенето в тайна на заболяването може да осигури по-лесно започване на работа, но в дългосрочен план то по-скоро вреди, отколкото да помага, като вредата от това се разпростира върху всички болни от шизофрения.

Лечима ли е шизофренията?

Да. Шизофренията е лечимо заболяване. Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за облекчаване симптомите на шизофренията. Широко използваните в миналото класически методи на лечение (като инсулинкоматозното лечение, например), на практика вече напълно са изоставени. Силно ограничено е прилагането и на електроконвулсивното лечение, въпреки че то остава средство на избор при определени форми на заболяването. Поради обстоятелството, все още не е известна причината за отключването и развитието на шизофренията, не съществува радикално лечение на болестта. Ето защо съществува тенденция понятието лечение да се заменя с понятието контролиране или облекчаване на симптомите.

Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения се наричат антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и пускат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефективност и безопасност, в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения. Тези медикаменти от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици. Атипичните антипсихотици са подходящи както за овладяване на симптомите по време на обостряне на заболяването, така и за предотвратяване на последващи влошавания (рецидиви), а също и за дългосрочно контролиране на симптомите (поддържащо лечение). Изследванията показват, че някои от новите антипсихотици са ефективни и по отношение на негативните симптоми в резидуалните стадии на заболяването. Има изследвания, които демонстрират ефекта на атипичните антипсихотици и по отношение на депресивните симптоми. Когато депресивните симптоми са силно изразени и устойчиви, би следвало да се към лечението да се добави и антидепресант.

Освен медикаментозното лечение, важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психологическата подкрепа, включването в различни програми за психосоциална рехабилитация, психологическото консултиране и психообучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните. Често интервенции, свързани с подкрепа за осигуряване на подходяща работа или друга възможност за пълноценно участие в живота на общността, могат да играят ключово значение за пълноценното възстановяване на болните. Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и други). То следва да бъде насочено към възстановяване на социалното функционирането на болните до ниво, максимално близко до предболестното, а също така постигане на висока удовлетвореност и качество на живот. Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психосоциална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с осигуряване на достатъчен доход, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други.

Важна предпоставка за успешното лечение на заболяването е изграждане на връзка на доверие с пациента. Доверието се гради на основата на преживяването за разбиране, зачитане и оказване на подкрепата от страна на помагащите професионалисти и близките. За да могат болните от шизофрения по-активно да търсят специализирана психиатрична помощ, без да се срамуват от това, е необходимо да се промени нагласата на цялото общество към страдащите от това заболяване.

Колко време трябва да продължи лечението?

Повечето специалисти и изследователи препоръчват медикаментозното лечение след първи психотичен епизод да продължи минимум 1 година. След втори психотичен епизод този срок нараства на 5 години, а след трети епизод лечението трябва да продължи доживот. Установено е, че значителна част от пациентите преустановяват преждевременно назначеното им лечение или не взимат редовно лекарствата си. Този вид поведение се обозначава като лошо съдействие на лечението. Това е една от причините за по-тежкото протичане на заболяването. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на нагласите, с които пациентите приемат препоръките за продължително медикаментозно лечение. Често тези нагласи са негативни и са свързани с ирационални очаквания за привикване или развиване на зависимост към назначените медикаменти. Важно е да се знае, че към антипсихотиците не се развива привикване.

Съвети към пациентите!

Една от причините за лошото съдействие към лечението може да бъде наличието на странични ефекти от приеманите лекарства или липсата на удовлетворителен ефект от лечението. Ако това се случи или имате оплаквания, които свързвате с приеманите лекарства, консултирайте се с Вашия лекуващ психиатър – той може да Ви препоръча една или повече от следните стратегии:
- промяна на дозата на медикамента;
- промяна на схемата на приемане на лекарството в денонощието;
- замяна на медикамента с друг;
- добавяне на втори медикамент, който да неутрализира нежеланите ефекти или да засили лечебния ефект на основното лекарство.

Използвайте срещите си с лекуващия психиатър за да задавате всякакви въпроси, свързани с назначеното Ви лечение. Вие можете да контролирате симптомите на Вашето заболяване с медикаменти толкова по-успешно, колкото по-добре сте информирани за действието на назначените Ви лекарствата. Никога не предприемайте промяна в назначеното Ви лечение без да сте се консултирали със специалист и без да сте изчерпателно информирани за възможните последици и рискове от такава промяна. Търсете информация и в Интернет. Ако имате продължаващи съмнения в съветите на Вашия лекуващ лекар, потърсете второ, независимо мнение от друг лекар.

Съвети към близките на пациентите!

Болните понякога може да се нуждаят от помощ при провеждане на тяхното лечение, например да бъдат подсещани за приема на лекарствата си. За да бъдете ефективни в усилието си да помагате, нужно е да спазвате няколко основни правила.

Ето някои от тях:

Винаги питайте Вашия болен родственик дали има нужда от помощ преди да сте предприели каквото и да било в името на неговото благополучие. И най-добрите намерения могат да бъдат възприети като неправомерно навлизане в личното пространство (като психологическо насилие!) и незачитане, ако не сте получили прдварително съгласието на болния за това. Когато информирате болните за намеренията си, които смятате да предприемете по отношение на тях, можете да получите съгласие за това и по мълчалив начин (отсъствието на активен отказ и противопоставяне може да бъде израз на съгласие за получаване на помощ). Ако не сте получили съгласие закономерно очаквайте противопоставяне и въвличане в конфликт.

Никога не лекувайте тайно вашите близки – не им слагайте лекарства тайно в храната или напитките. Дори да се подобрят от такова лечение, болните са лишени от възможността да разберат, че подобрението в състоянието им не е случайно, а се дължи на въздействието на лекарството. Така, при следващ епизод на влошаване болните ще отказват медикаментозно лечение с аргумента, че предишното обостряне на заболяването е отзвучало без лекарства. Макар че този начин на лечение избягва конфронтирането с болните и постига добри краткосрочни резултати, в дългосрочен аспект той е изключително вреден за болните, тъй като ги лишава от възможността да придобият умения за самостоятелно контролиране на симптомите чрез адекватно медикаментозно лечение. Ако е налице обостряне на заболяването и болният отказва да се консултира с лекар, обсъдете с психиатър възможните стратегии и подходи за осигуряване на лечение. Задължителното лечение, постановено с решение на независим, упълномощен от закона орган (съда), може да е много по- малко травмиращо за болните от последиците от тайното слагане на лекарства в храната. Помнете, че Вие не сте виновни за заболяването на Вашия близък. Причините за шизофренята не са установени и макар да са правени много изследвания в опит да се установи какво е влиянието на отношенията в семейството за отключване на заболяването, определена закономерност не е открита. Ето защо не си приписвайте „лошо влияние” и не търсете причината в себе си. Заедно с това, промяната в поведението на Вашия близък поради болестта, може да изисква и съответна промяна във Вашето поведение спрямо него. При всички случаи е добре да отправяте ясни и еднозначни послания, да избягвате многозначителността и софизмите в комуникацията си с болния. Бъдете открити и последователни. Не бъдете прекалено настоятелни в изискванията си към болните. Ограничете забележките и негативните коментари до възможния минимум. Не се конфронтирайте с налудните убеждения на болния по време на обостряне на заболяването. Винаги когато изисквате нещо от него, например да си пие редовно лекарствата, предлагайте нещо в замяна, например повече лична свобода в други области от живота му. Никога не го упреквайте за странносте в поведението, а само го информирайте за впечатлението, което оставя у вас. Ако поведението му Ви плаши, кажете му го! Не се преструвайте, че всичко е наред, когато очевидно това не е така. Бъдете откровени, загрижени и добронамерени. Интересувайте се в детайли от преживяванията му. Това ще Ви помогне по-добре да го разбирате и ще получите доверие, което е в основата на всяко помагане.

Опитайте се да преодолеете чувството за срам, свързано с болестта на Вашия близък. Помнете, че шизофренията е болест като всяка друга и тя не е признак на лош характер, лошо отглеждане или възпитание. Не се опитвайте да криете болестта от роднините или съседите – рано или късно, в един момент се оказва, че те всички знаят за болестта на Вашия близък, независимо от Вашите усилия да я запазите в тайна. С решението си да криете истината за болестта на Вашия близък от другите, Вие добавяте още един проблем към проблемите, свързани с болестта – да криете истината и да пазите в тайна болестта. А това често изисква немалко усилия. Ако прецените можете да не съобщавате медицинската диагноза, но не скривайте наличието на здравословни проблеми, особено когато болестта се проявява с отклонения в поведението или общуването. Колкото повече хора знаят за страданието на Вашия близък, толкова повече подкрепа може да получи той и цялото Ви семейство в справянето с болестта. Споделяйте вашите тревоги, свързани със здравословното му състояние с ваши близки роднини или приятели. Търсете връзка с други роднини на болни, споделяйте опита си с тях, подкрепяйте се взаимно. Справянето с болестта не е по силите само на един човек. От изключително важно значение е наличието на добронамерено отношение от страна на обкръжението – роднини, съседи, колеги, приятели и други. Криенето и пазенето на болестта в тайна, говоренето за болестта с иносказателност и недомлъвки само мистифицира темата за шизофренията в обществото и пречи за формирането на рационално отношение към болните. Това от своя страна сериозно може да затрудни процеса възстановяване на засегнатите от болестта.

Този текст е написан именно с такава цел – да помогне на всички нас да започнем да говорим за шизофренията свободно и непредубедено.

Литература:

1.  Практическо ръководство за лечение на пациенти с шизофрения на Американската психиатрична асоциация, Бюлетин на Българската психиатрична асоциация. БПА, 1998 г.

2.   Жабленски, А. Шизофрения – нозологично единство и културово многообразие, Медицина и физкултура, София, 1986 г.

3.   Ончев, Г., И. Николов, Г. Киров. Паранормални преживявания у психотично болни: резултати от описателно клинично изследване. Бюлетин на Българската психиатрична асоциация, бр.1/2005. София.

4.   Световна здравна организация. Международна класфикация на болестите (Х ревизия) – психични и поведенчески разстройства. Национален център за комлекно изследване на човека. София, 1998.

17 Отговора

08.01.2012 г.

kazvam se nadji tefikov ot razgrad mnogo sim vpecatlen ot sivetite vi sinami e na 10 godini i ye bolen ot paranoidna sizofreniya ot 3 godoni davam hapceta konsultaciya v tirgovste na detski psihiyatir nyama promyana v sofiya predi dve godini byahme na psihiyatir v aleksandrovska konsultaciya pregled kazaha s diagnoza umstvene izostanalost v sofiya v tirgoviste sizofreniya daytemi sivet kakvo danapravya sinami dase izlekuva daimaobrat

09.02.2012 г.

Интересна тема, но виждам,че се подминава и остава без коментар , дори от студенти и специализанти по психиатрия.
Хората имат нужда от вашите мнения , опит и съвет.
Хубаво и похвално е че сте в услуга на хората с онлайн мнения и опит, не спирайте да го споделяте. Хората имат нужда.

Полезно би било да се дискутира по достъпно,
границата между
модерно „лечимото , в рамките на „няколко седмици“ с невролептици“
Шизоафективното разстройство тип I,
(с пълна гама от налудни психози – преследване, заговор, конспирация, и/или „убийство“, развиването на хомофобия и нейното място относимо към това разстройство, включително други делюзии, инсомния, връзката с технологичен, професионален, и така честият за обществото ни на този етап „имигрантски“ стрес от разликите в хабитата…)
И Шизофрения параноиден тип(и антипсихотиците)

Няма споделен опит и ясни критерии за граница и успеваемост на лечение между двете.

Здравните пътеки и натиска на държавата , довело до тенденция за манипулиране на класификатора..

Невролептици за „лечение в рамките на няколко седмици“ при едното от най-честите случаи на разстройства напоследък,
и „лечението в рамките на минимум година с антипсихотици“

Красота!
Искрено се радвам на задоволството от получаване на титли на килограм от младите колеги, но се притеснявам от безполезността им и раздаването на плацебо – от „без повод и нужда“ до „по всякакъв повод“

Фармацията измести, доста успешно, неуспешната ни и напоследък смачкана научна медицина (за сметка на процъфтяващата „частна“ такава)

Може би справедливо нараства недоверието към авторитета на специалиста, и все повече то се маскира зад апатията и безразличието на пациентите и обществото към него.

16.09.2012 г.

Болен съм от рекурентно-депресивно разстройство в тежка степен със суициден риск-MF33.1.
Изписаха ми анафранил от 25 мг ,който го няма по аптеките и складовете, нито пък е по здравна каса.С какво може да бъде заменен.
Пия още лепонекс от 100 мг за сън , който също не е по здравна каса , заедно с ремирта от 30 мг. Всички те струват пари, които съм финансово притеснен да поема за момента. Как да се справя , моля отговорете.

19.09.2012 г.

Здравейте от няколко години сестра ми е с диагноза шизофрения.Тя сега е на 30 г.Пради около 8 г. спазваше диета.Отслабна много стана 40 кг.Разболя се от анорексия от която след време се излекува.Чула съм че след анорексия може да се повреди мозъка и си мисля че от там може да сес е разболяла от шизофрения.

15.04.2014 г.

здравейте майка ми е болна вече 14 години и е на ремисии за последно беше на лепонекс и се чувстваше добре но за малко да останеме без нея паднаха и драстично левкоцитите и едва я спасиха в момента е на инжекция доста силна но не и действа през ден е зле доскоро беше в болница и не можаха да я овладеят което е жалко за нас близките и не знам вече какво да правиме с моят баща гледа я и се мъчи но такъв е живота все пак вече не вярвам на нито един лекар бил той и светило благодаря ви

02.07.2014 г.

Здравейте., казвам се Васил и сам на 21 год. Баща ми е с заболяване параноидна шизофрения от 1989 г. Разбрах за болестта му преди 6 години,когато ипотекираха кащата и нещата станаха мн трудни работя по чужбина с сестра ми и приятелката ми и от тогава получава чести пристапи и един суициден опит,., въпросат ми е дали има някакав закон и начин който да спре да изплаща този кредит ., или по някакав начин да опростят някаква сума ., благодаря ви предварителноо!!

10.09.2014 г.

Здравейте!
Искам да се обърна към д-р Сотиров с отчаяна молба за съвет и помощ! Съпругът ми е болен от шизофрения. Разликата ни е 13 г. Преди 20 г. той попада в сектантска комуна. Водачът на сектата е имал абсолютно влияние върху психиката на всички там. Неговата дума е била закон. С течение на времето повечето от хората, живеещи там, го напускат. Напуска го и съпругът ми. Сега там при него има още няколко души, не повече. Тази особа се изживява като наместник на Христос, дори твърди, че само в православната вяра е истината, отрича всякакви ереси и секти, които наводняват страната ни в началото на т.нар. демокрация. Точно това кара много хора, вкл. и съпруга ми, да му повярват, т.е., че той не е ръководител на секта, а Божи човек. С течение на времето обаче той упражнява много силна власт над тия хора, дори се стига до побоища и набиване в главата на постоянно чувство на вина и страх, че всички около него са грешни, само той не е. Целта е ясна – и до днес жертвите му работят като роби и му обработват нивите и градините, както и му пасат добитъка, разбира се, безплатно, а той ги „чистел“ и се „грижел“ за тяхното „спасение“. Дори преспива с жените на мъжете, които се трепят цял ден за него, а те не възроптават, под предлог „да не съгрешат“. Разбирайки го, що за стока е, съпругът ми го напуска, но вече е психически увреден – постоянно твърди, че има видения как той „изпарявал“ мръсотиите (греховете), които е вършил, чрез него. Неговите видения дори му „показват“ подробности как ставало това. Очевидно е, че става дума за халюцинации, но той сляпо вярва на тези „информации“, както ги нарича. Преди да се запознае с него, съпругът ми е бил твърде нормален човек, което ме кара да смятам, че живеейки при онзи, той го е подхранил с някакви халюциногенни гъби или нещо такова и това си е казало думата. Там той пребивава около 7-8 години.
В началото на 2000 г. съпругът ми „вижда“ как въпросният водач е „затънал дълбоко в грехове“ и решава да му помогне да ги изкупи, като гладува две седмици (това го знам от разказите му). Резултатът е такъв, че онзи се обажда на баща му и баща му го вкарва в психиатрия с прокурорско постановление (т.е. насила, защото мъжът ми съвсем не е осъзнавал, че е болен, не го осъзнава и сега). След престоят му в психиатрията и лечението му той е възобновен, като му предписват за по-нататъшното му лечение SEMAP-Flupidol (penfluridol) по четвъртинка на седмица (депо-препарат) – лекарство, което го няма в България, чрез приятели баща му го снабдяваше от Гърция.
Със съпруга ми се запознахме през 2006 г., през 2007 г. се оженихме. Той ми разказа всичко това. Беше невероятно мил човек, красив, с чувство за хумор, истински кавалер. С две думи имаше всичко, което ме накара да се влюбя в него. Това, че е лежал в психиатрия, не ме накара да се отдръпна, защото на всеки може да се случи, никой не е застрахован. Но тогава редовно си е вземал лекарството. Съпругът ми е музикант, свири прекрасно на пиано и флейта (може би хората на изкуството са по-податливи към такива заболявания), и има също така магистърска степен и по богословие.
Година след като се оженихме, той лека-полека спря да си пие лекарството. Не усещал повече нужда от него, само го карало да спи. Това той си го реши, без да се консултира с лекар. Дълго време наистина можеше без него, но от четири години взе лека-полека да се влошава. Баща му ме молеше да му слагам лекарството в храната, без той да усети, защото това нямало да завърши добре. Но подобна постъпка за мен бе недопустима – как така ще имам тайни от мъжа си?! Но и негативните резултати не закъсняха. Принудих се да спя в другата стая, защото по цели нощи той беше в кризи – онзи „не го оставял на мира, постоянно му правел магии, изпарявал греховете си на негов гръб и съпругът ми трябвало да ги търпи“. Постоянно го псуваше и кълнеше на висок глас, аз не можех да спя.
Нещата стигнаха върха си, когато той реши да купи оръжие, за да отиде да го унищожи. Само така „щели да му спрат магиите и мръсотиите на онзи, които той иначе не спирал да прави“. Затова трябвало да умре. Изпаднах в ужас. Разбрах, че не е трябвало да му се прекъсва лечението и престъпих принципите си. Взех да му слагам лекарството в храната
тайно, защото иначе кой знае докъде можеше да се стигне. Имам разрешение от моя психиатър да постъпвам така. Но му увеличихме дозата на половин, защото четвъртинка вече не му действаше.
И той наистина се подобри. Е, има някоя друга халюцинация, но е значително по-спокоен, дори пак се смее и ме обича, както преди. Преди дори беше стигнал до там, че не искаше да ме прегърне, защото бил „налепен от мръсотиите на оня“ и се страхуваше да не се „предадат“ на мен.
Проблемът обаче не свършва дотук. Запасите ми от флупидол се изчерпват, имам още за три месеца, и после не зная как ще си го набавя. Вече го няма нито в Гърция, нито в Турция, нито на запад. Останал е само в Холандия, Дания и може би и Белгия. Оттам обаче не може да се вземе лесно. Чрез някакъв шофьор ми доставиха една опаковка от Холандия, но не признават нашите рецепти (нищо че сме в ЕС). Просто те се съобразяват само с техните си закони. Та този човек платил на преводачка, намерили техен лекар да издаде холандска рецепта. Не знам дали обаче той ще иска повече да помага, защото е много трудно. В Дания било същото. А роднини или приятели в тези държави, които да живеят там и които да си имат лични лекари от там, нямам. Имам само за три месеца и като го свърша, не зная какво да правя. А го обичам и не желая да го напусна. Когато е добре, той е най-добрият мъж на света. Може да се каже, че е в списъка на изчезващите мъже. Грижи се за мен невероятно много. Не злоупотребява с алкохол, не пуши, абсолютно верен ми е.
Не мога да говоря с него да предприеме мерки да се лекува, защото е категорично против. Той бил добре, тези неща, които ги „виждал“, били реални… Опитах по съвета на моя психиатър да пробвам с рисполепт, който, по негови думи, бил много по-ефективен, но неудобството при него е, че се дава всеки ден, а ние не се засичаме вкъщи по едно и също време. В България нямало лекарства депа. А освен това само го кара да спи, а като се събуди, пак е в криза и не помага. Като че ли само флупидолът му помага. Ако реша да го оставя да затъне в кризите си и накрая да го вкарам насила в психиатрия, както е постъпил баща му навремето, после той никога няма да ми прости и ще ме изгони.
Отчаяна съм. Всеки ден плача, не виждайки изход от тая ужасна ситуация, и като че никой не може да помогне. Апелирам и всички, които пишат в този форум и имат роднини или приятели, живеещи в Холандия или Дания, да се отзоват. Ще се свържа с тях, а за пари да не се грижат, ще поема разходите и за лекарството, и за транспорта. Моля ви, помогнете!
Д-р Сотиров, във Вас ми е надеждата! Помогнете ми със съвет какво да правя!
Оставам с най-дълбоко уважение към Вас и към хората, които пишат в този форум!

23.02.2016 г.

Zdraveite sled kato prochetoh poveche za shizofreniqta ustanovqvam Che I moq priqtel e bolen toi tardi Che me e vidql da se celuvam s na maika mi priqtela v kuhnqta koeto ne e vqrno mnogo e iznerven I mnitelen za vsichko strashno mnogo revnuva I ot tam idvat v sichkite ni problemi postoqnno si vaobrazqva neshta koito ne sa verni no obshto vzeto e svarzano s revnost kak moga da razbera dali tova e shizofreniq I kak da mu pomogna??? A do anonimnata jena misla che moga da pomogna za lekarstvata daite nqkakvi koordinati

27.02.2017 г.

Здравейте, имам следния проблем. През 2013г. моят мъж получава психично разтройство. Изпитваше ревност към мен. Ходихме при психиатър. Психиатърът каза, че той има силна параноя ,с която до сега не се беше срещал. Посъветва ме да го лекувам с рисполепт обаче на параноиците не се изписвал и предложи да напишем като диагноза параноидна шизофрения. Аз бях съгласна на всичко само да му помогне. Ефектът настъпи след една седмица. Но лекаря препоръча да продължи да го пие като поддържаща терапия. В момента моя мъж не приема лекарства от една година и се чувства добре. Диагнозата му не е сигурна. Той не е лежал в психиатрична клиника. Пък и лекарят ми казваше , че повече прилича на параноя.
Въпросът ми е следният. В момента мъжът ми търси работа и неговият личен лекар ще покаже ли в медицинското му за работа, че е имал психични проблеми.

02.06.2017 г.

Ето една много полезна статия на читателите -Шизофренията не трябва да бъде етикет за болния

20.07.2017 г.

Здравейте,
Имам проблем с майка ми , която има параноидна шизофрения от няколко години и моля за съвет. Няколко пъти сме стигали до спешното даже и с полиция, изписвани са и лекарсва които тя отказва да пие. Слагахме и ги в храна и кафе, стана още по подорзрителна тъй като усеща действието им и отказва да й се дават напитки и храна ако не си ги приготвя сама. Не искам да изпадам в подробности, но състоянието и е много лошо, не спи, не яде, крещи и говори налудности и тормози околните, самата тя е безкрайно изтормозена. Молбата ми ако имате опит с принудително настаняване за лечение да споделите как се случват нещата. За съжалени не мога да се реша и съм много обезпокоена, но не намирам друг изход. Лекарите с които съм говорила до сега се отнасят безотговорно и не се поставят на мястото на близките. Отлагането във времето прави ситуацията по лоша и заболяването „се вихри“ с пълна сила. Моля пишете ми.

15.12.2017 г.

Здравейте, д-р Сотиров!

Синът ми е роден през 1982г в Бургас. Той има нужда от помощ, каквато не може да получи от лекуващия си лекар, д-р Макелова. Препоръчват му да постъпи в болницата(бургаската психиатрия), но той категорично отказва защото досега не е усетил полза от престоя си в нея. Така и не повярва нито в лекарите, нито в методиката им на лечение. Диагнозата му е обикновена шизофрения с негативни симптоми. Поставена е през 2006 година.
В горния курс на гимназията синът ми се пристрасти към здравословното хранене и суровоядството. Прочете книгата на Лидия Ковачева за лечение чрез гладуване и започна да подбира храната си. Нямало смисъл да се тъпче. Достатъчно били две ябълки, два варени картофи или няколко мандарини на хранене. При ръст от 189 см стигна отчайващо тегло от 54 кг. Пред очите ни слабееше, а ние-родителите му, бяхме абсолютно безпомощни. Не приемаше никакви съвети . С голяма мъка го заведохме на гастроентеролог , който заяви, че ако синът ми си счупи някакъв крайник, ще остане инвалид за цял живот, защото организма няма абсолютно никакви запаси. И… започна великото захранване. В дома ни пренасяхме десетки килограми плодове. Ядеше риба ,млечни продукти и яйца без жълтък. Беше най-добрият ученик в класа и дори мечтаеше да следва медицина. Отказа да отиде на абитуриентски бал под претекст , че не понася силна музика, не консумира месо и не пие газирани напитки. След завършването си скъсал дипломата(не съм го видяла), счупил леглото си и дори се „въздържал“ да не се самоубие. Някакъв вътрешен глас го подтиквал да го направи, но той заради нас не го сторил. Не искал да страдаме. Продължаваше да набляга на храненето и тъй като ограничи движенията и се затвори в къщи, след една година напълня и стигна 106кг. Стана ленив, спеше повече от необходимото. Освободи се от казарма като не отиде на флуорографски преглед. Почти не излизаше вън и загуби всякакви интереси. Вълнуваше го само храненето и съня. Ние, родителите му разбрахме, че нещо не е в ред. Заведохме го в психиатрията на преглед и заместник директорът ни заяви, че времето ни било болно и било естествено синът ми да не желае да работи за 100 лева, нито пък да учи за 200. Ходихме при психолози, при радиестезисти, при Алексей Шадрин, при хомеопати, при свещеници и екстрасенси. Резултат-никакъв. Синът ми започна да се оплаква от липса на физически сили. Изпитвал чувството, че като че ли някой постоянно му ги изсмуква. През 2006г получи паническа атака. Уплаши се от един паяк, започна да се тресе в леглото, напика се , получи силно сърцебиене . Не можеше да помръдне в леглото около 18 часа. Гледахме го у дома няколко седмици. На ден перях по три пъти. Аз се подпирах по стените за да не падна и едва намирах сили да ходя на работа. С мъжа ми се редувахме да го гледаме. Синът ми пиеше много медена вода или вода с кафява захар за сили, но те все не идваха. Имаше моменти в които се прощаваше с нас. Накрая разбра, че има нужда от лечение и се съгласи да постъпи в болницата в Бургас. Единственият ефект от престоя му в психиатричната болница беше, че спря да са напикава. Синът ми едва вървеше. Беше отново отслабнал и имаше вид на подвижен скелет. Само две големи очи. Лежеше, спеше, ядеше колкото да не умре от глад. А годините минаваха и ние все очаквахме да се случи някакво чудо и да спре това вегетиране.Три пъти е влизал в болница. Пил е респолепт, зипрекса, абилифай а през последните 5 години- солиан и акинестат. Лекарствата го държат полужив, почти неподвижен. Той върви по коридора в рамките на 30 минути дневно. През останалото време лежи, или спи. Сега тежи около 60 кг, а крайниците му имат вид на атрофирали. Кожа и кости е. Липсва му енергия. Силите му стигат колкото да отиде по голяма нужда през деня, да си измие зъбите или … да се изкъпе. Не понася шум. По време на хранене трябва да е тихо, говори много бавно. Няма сили да говори по телефон. Ние го обслужваме, за което много често ни звъни по мобилния. Синът ми няма халюцинации, не мисли ,че някой го преследва, но е изтъкан от страхове. Най-големият е : от болница. Той не живее, а…вегетира. Между живота и смъртта е. Вероятно е най-тежкият случай. Няма ремисия. Той е вечно в рецидив. Ако не е на дъното, то е много близо до него.
Пропуснах да Ви пиша, че синът ми има експертно решение на ТЕЛК за 80% инвалидност. Има ли някакъв шанс за него, шанс за живот, поне с възможности за самообслужване? Да работи- може само да мечтаем. Кой ще се грижи за него, когато ние, родителите му вече не сме между живите?
Простете за отнетото време!

31.05.2018 г.

Здравейте, Д-р Владимир Сотиров!
Имам опасения, че мой близък човек страда от шизофрения. През последните години се промени много – затворил се е и не излиза, постоянно е в депресия и най-страшното, което е – твърди, че има заговор срещу него от близки хора. Има пристъпи на паника, смята, че го подслушват и следят. В началото не обръщах много внимание, защото имаше моменти на подобрение, но с времето осъзнавам, че това се повтаря и потъва все повече и повече. Ако преценя, откога започна трансформацията – това се случи, когато се разочарова от приятелката си. Много е чувствителен и интровертен, опитвам се да го карам да излизаме навън, но напоследък е апатичен и всеки път, когато го накарам да отидем някъде, той си измисля оправдание… Какво да правя?Още нещо забравих да спомена – в подобрените си състояния осъзнава, че има нещо нередно и иска да се поправи, но когато се влоши отново става подозрителен към всички.

31.05.2018 г.

Здравейте, възможно ли е мъж с шизофрения да няма желание почти за полови контакти

06.03.2021 г.

Здравейте!
Родител съм на болен и минавам в момента през първи епизод. Описанието в статията ми помогна да осъзная как протича заболяването. Чудя се дали да я покажа на пациента, за да я прочете. Дали би било добре?

14.09.2022 г.

Да поради въздействието на лекарствата, няма желание за полов контакт

14.09.2022 г.

Трябва да е в нормалното си състояние(чрез лекарства и терапии), а не в мания (психоза),защото иначе няма да Ви повярва, ако покажете информацията. Трябва лекари да го успокоят и обяснят

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо