Автор: проф. д-р М. Ачкова

Преди половин век психичните разстройства и преди всичко шизофренията се възприемаха все още с почти мистичен страх и отрицание. През последните десетилетия отношението към тях постепенно се променя. Това се дължи на бързото развитие на невронауките, които осъществяват комплексно изучаване на мозъчните функции в тяхната биологична и психосоциална същност. Като потребители на невронауките психиатрията и психофармакологията стъпиха на здрава научна основа.

Въпреки значимите постижения, причините на шизофренията остават неизвестни. Механизмите на мозъчното функциониране са извънредно сложни. Те се осъществяват чрез вериги от биохимични процеси, които протичат на различни равнища в мозъка и обхващат няколко мозъчни структури. В регулацията им са включени също толкова сложни регулиращи системи. Засега са известни разстройствата само в някои отделни звена от многозвенния процес. Те могат да се оприличат на малки пролуки, които се разширяват постепенно чрез все по-задълбочаващите се научни изследвания.

Кое е първото нещо, което пациентът и подкрепящите го близки би трябвало да знаят за шизофренното разстройство.
Шизофренията престана да бъде табу (нещо непознато и тайнствено, до което не е разрешено да се проникне). Подходите към нейното лечение не са вече чисто емпирични, а са научно обосновани.

Какво е шизофренията?
Шизофренията е хронично психично разстройство с все още неразгадана причина. Като най-вероятно се приема, че тя е резултат на вродена неразположеност, която се отключва до външна проявеност под влияние на неблагоприятни съчетания на въздействия на външната среда.

Кога започва шизофренното разстройство?
Най-често разстройството започва в юношеската и младата възраст – между 16 и 35 години. Нито една възраст обаче (нито детската, нито зрялата или напредналата), не е пощадена.
Как започва шизофренията?
Началото може да бъде различно, като схематично могат да се очертаят два полюса, между които има много вариации:

1. Бавно, незабелязано и постепенно напредващо;
2. Внезапно, остро и бурно.

В първия случай се разкриват предимно промени в поведението – изолиране от обичайната социална среда, уединяване, потъване в странни занимания, емоционално охладняване към близките, снижаване на емоционалната продуктивност, снижаване на успеха в учище или университета и др. До осъзнаване на болестната същност на тези промени от страна на близките могат да минат дори години.
Острото начало е ярко по своите прояви, с необосновани страхови преживявания, чувство на застрашеност, двигателно неспокойство и др.

С каква симптоматика се проявява шизофренното разстройство в своя по-разгърнат стадий?
Психичното функциониране е засегнато различно тежко. Най-обобщено се наблюдават две групи симтоми: позитивни (продуктивни) и негативни (отпадни). Първите са ярко изразени, особено в случаите с остро начало и протичащи с пристъп. Нарушено е правилното възприемане на многобройните сигнали от външния свят и вътрешната среда (собствения организъм). Сигналите постъпват изопачени (илюзии). Може да се възприемат несъществуващи сигнали (халюцинации, най-често слухови). Мисленето става неподредено. Това води до неправилна интерпретация на получаваната информация и неправилни от логично гледище умозаключения за някаква злонамереност и застрашеност от страна на околния свят.
Негативните симптоми засягат предимно подтиците, влеченията, активността и техните по-висши форми на проява – желания, мечти, стремежи, амбиции. Засягат се емоциите, с постепенно нарастващо охладняване към околния свят, загуба на чувството за привързаност, съпричастност и съчувствие, напредващо безразличие. Снижава се интелектуалната продуктивност.

Как протича разстройството?
При спонтанното протичане отново се набелязват две крайни тенденции с много междинни варианти:

1. Пристъпно
2. Непрекъснато

В пристъпите при първия вариант преобладава позитивната симптоматика. Тя се овладява сравнително по-лесно от активна терапия. Наблюдава се обаче различно изразена тенденция за повторение на пристъпите – рецидиви (релапси), с непредвидима продължителност на интервалите между тях. След всеки повторен остър пристъп се набелязва постепенно нарастваща негативна симптоматика.
При непрекъснатото протичане негативната симптоматика всъщност бележи началото на разстройство, но в множеството от случаите в отделни периоди може да се прибавя по-неразгърната и често прикривана позитивна симтоматика. Негативната симптоматика бавно напредва и е по-трудно овладима.
Как трябва да се провежда лечението на шизофренията?
В съответствие с описаните прояви и протичане на разстройството, лечението трябва да е продължително, системно контролирано, и гъвкаво. По правило, то трябва да се ръководи от един и същ психиатър-терапевт и да се осъществява от екип (психиатър, психолог, психотерапевт, психиатрична медицинска сестра, соцеален работник). При срещите си с пациента и подпомагащите го близки екипът установява трайна и надеждна терапевтична връзка, която осигурява не само информирано съгласие, но и активно съучастие и партниране между лекуван и лекуващи.

Най-обобщено могат да се откроят два етапа в провеждането на лечение:

1. Овладяване на острата (позитивната) симптоматика. Този период продължава до възвръщането на пациента към изходното равнище на психично функциониране (пълна ремисия), или при резистентни случаи, до стихване и дезактуализиране на симптоматиката (т.н.”клинична ремисия”). Основно значение през този период има биологичната (медикаментозна) терапия. В зависимост от остротата на процеса, желанието на пациента и готовността му да съдействар, могат да се прилагат лекарствени форми за приемане през устата (хапчета, разтвор) или инжекция.
2. Поддържаща терапия се провежда след овладяване на острите симптоми и постигане на пълна или непълна ремисия. Целта е постепенно да бъде овладяна остатъчна продуктивна симптоматика (ако такава е все още доловима), да се повлияят доколкото това е възможно негативните симптоми, да се предотврати появата на нови пристъпи (рецидиви). Налага се поддържащото лечение да бъде много продължително. Обикновено то протича при по-ниски дозировки на медикаментите. Необходимо е съчетаването му със социални рехабилитационни интервенции. Отново пациентите имат възможност да избират между таблети, разтвор и инжекции. За продължителното лечение често се предпочитат дългодействащи инжекционни форми на новите атипични антипсихотици. Rispolept Consta е първият атипичен антипсихотик в инжекционна форма за продължително поддържащо лечение при шизофрения.

Терапевтичният нихилизъм по отношение на шизофренията вече е надживян. В значителна част от случаите, продуктивната симптоматика на разстройството може да бъде овладяна, напредването на негативната симптоматика спряно или поне забавено, повторенията на пристъпите предотвратени или поне разредени, социалната рехабилитация подпомогната и качеството на живот – подобрено.