Автор: д-р Галя Петрова
info@dinamika-sofia.com

Въведение
Фамилната терапия (ФТ) е психотерапевтичен метод, при който се работи с цялото семейство. Семейството може да се определи като група от хора, свързани помежду си с кръвна или брачна връзка или съжителстващи заедно. Този вид психотерапия е особено подходяща за преодоляване на брачни недоразумения и поведенчески проблеми у децата. Тя, също така, е и ефективен метод за работа при наличие на сериозни телесни или психични проблеми с хронично протичане, например: диабет, хипертония, астма, депресия, анорексия, зависимост към алкохол и психоактивни вещества и др. (Gurman et al. 1986).

Предистория
Фамилната терапия е един сравнително нов психотерапевтичен метод. С нарастването на разбирането, че семейството е важно за поддържането на психичен комфорт в членовете му, започват да се правят и първите стъпки за работа с цялото семейство, а не само с отделни негови членове. Теоретичните основи са поставени от американския антрополог Gregory Bateson, който описва модели на взаимоотношения в малки групи. (Gregory Bateson, 1958). С това той променя фокуса на интервенциите от вътрешния свят на индивида (предмет на индивидуалната психотерапия) към семейната система (семейната група). Оттогава досега полето на фамилната терапия непрекъснато се развива и обогатява с модели, базирани на различни теоретични основи.

Семейството от гледна точка на теорията за системите
Семейството е гъвкава група, която сама определя правилата си и която е нещо повече от сбора на отделните си членове. Когато двама души се събират да живеят заедно, освен “Аз” и “Ти” се появява и “Ние”. Тази система има свои граници и поддържа баланс чрез набор от вътрешни правила. Правилата във всяко семейство са различни и това прави периода на “напасване” в новообразуваното семейство особено важен, защото новото семейство трябва да изработи свои правила, част от които са нови, а друга част – пренесени от семействата по произход. Семейната терапия поставя ударението върху взаимоотношенията и общуването между семейните членове. Счита се, че взаимоотношенията в семейството са основен източник, както за добро психично здраве, така и за възникването на дискомфорт (Doherty WJ, and Baptiste D A. Jr.,1993).

Общуване
Общуването е важно, защото то определя характера на отношенията между хората. То обхваща както информацията, която се предава и съответно приема, така и смисъла, който човек разчита в тази информация. Елементите на общуването са словесни (думите, които изричаме) и несловесни (позата на тялото, интонацията и др.). Важна е и ситуацията, в която се предава дадено послание. Така едно и също послание може да придобие различен смисъл в зависимост от начина, по който е изказано и от това, какво чува партньоът. Изречението “Боли ме главата” може да означава “Имам нужда от малко усамотение”, но може да означава още “Сърдит/а съм ти и не искам да говоря с теб”, или “Имах много проблеми в службата”, или “Напрегнат/а съм”, или “Имам нужда да споделя с тебе какво ми се случва”, или… Вариантите са многобройни и зависят, както от състоянието на този, който казва тези думи, така и от този, който ги приема. Недоразуменията възникват, когато този, който ги казва влага един смисъл, а този който ги слуша – друг. Оттук се променят и взаимоотношенията, които могат да станат така напрегнати, че да доведат до сериозен дискомфорт у членовете на семейството.

Приложение
Фамилната терапия е метод, който може да се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични подходи. Той е подходящ за преодоляване на затруднения във взаимоотношенията между семейните членове или при промяна в състава на семейството (развод, смърт, брак между веднъж разведени хора и т.н.), както и за лечение на психични проблеми.

Описание
Фамилната терапия протича в срещи (сесии) между семейството и терапевта. Терапевтът мобилизира ресурсите на семейството за изграждане на удовлетворителни взаимоотношения и постигане на ясна комуникация между семейните членове. Той е неутрален – не взима ничия страна и не служи за съдник.

Заключение
Фамилната терапия е сравнително нов и доказано ефективен психотерапевтичен метод, който помага за постигане на удовлетворителни взаимоотношения, а оттук и за психичен комфорт в членовете на семейството.

Препоръчвана литература по темата:

1. Gurman AS, Uniskern DP, Pinsof WM.: Research on the process and outcome of marital and family therapy, in Handbook of Psychotherapy and Behavior change: An Empirical Analysis. Edited by Garfield S, Bergin A.. New York, Wiley, 1986
2. Bateson G: Naven [second edition]. Stanford, CA, Stanford University Press, 1958
3. Doherty WJ and Baptiste DA. Jr.: Theories emerging from family therapy. In: Sourcebook of Family Theories and Methods: A Contextual Approach. Edited by Boss PG, Doherty WJ, LaRossa R, Schumm WR, Steinmetz SK. New York: Plenum, 1993