Светлана Благоева, групов аналитик
Димитър Германов, групов аналитик

Понятието „пренос” е използвано за пръв път от Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер в книгата им „Изследвания върху хистерията”, публикувана през 1895. По-късно Фройд решава, че преносът е един от трите основни механизма, с които работи психоанализата.

През 2005 Пол Денис дефинира преноса по следния начин: „Терминът пренос означава изместване върху друг човек – обикновено психоаналитика – на чувства, желания и начини на свързване, които по-рано са били организирани или преживени в отношения с много важни за субекта хора от миналото му”.

Преносът е важен в психоанализата, защото работата с него е основният й инструмент. Той представлява интерес и за груповата терапия, където играе подобна роля. Но е описван и разбиран по малко различен начин. Например, в книгата си „Изкуството и техниката на аналитичната групова терапия” Гротйян посочва, че преноса в групи е различен от преноса в двойката на аналитика и пациента. Той посочва, че в групите съществуват три тенденции в развитието на преноса:

- Пренос към централната фигура (водещия на групата), организиран като преноса към аналитика в рамките на индивидуалната работа;
- Пренос към другите участници в групата, повторение на отношения в семейството на участниците;
- Пренос към групата като цяло, който повтаря отношенията с майката от първите месеци и години на живота на участниците

Гротйян илюстрира тези идеи с примери. Първият е свързан с преноса към водещия на групата.
В една от групите му взима участие млада жена, най-голямото от седем деца. В детството си тя е изместила майка си в грижите за по-малките й братя и сестри. Жената е била доволна от привилегированата си позиция, особено от специалните отношения с баща й – знаела е, че е негова любимка, и това усещане, че е избрана, се запазва. Тя развива подобна нагласа към водещия на групата и не изпитва вина за това. От друга страна, жената показва искрена майчина загриженост за своите „братя и сестри” в групата. Гротйян отбелязва, че поведението й е помогнало много за развитието на сплотеността на групата – необходимо условие за успешната терапевтична работа. Проблемите на тази жена са основно в сферата на отношенията й с мъжа й, който не оценява нагласите й на привързаност и отговорност.

Гротйян коментира, че разбирането, как е склонна да пренася топлите чувства, които е изпитвала към баща си, към хора в настоящето, й е помогнал да промени ситуацията си към по-добро.

Той дава друг пример за пренос към другите участници в групата.
Аналитикът описва как млада жена е изпаднала в шок, след което е била обхваната от гняв и завист, когато в „нейната” група е бил въведен нов участник – друга, по-млада жена. Било й е много трудно да изрази чувствата си на раздразнение и враждебност. Завистта си към външността и поведение на новия член. Тя част ли е от нашата група изобщо? Гротйян помага на разстроената участничка да види връзката между настоящето и отношенията й с по-малката й сестра. Тя е била възприемана като „момчето в семейството” и е успяла в живота, като се е държала агресивно и „мъжки”.

Авторът отбелязва, че разстроената участничка е била на терапия при различни аналитици и е анализирала отношенията със сестра си, но едва появата на нов участник в групата, провокирала изтласканите до този момент чувства и конфликти, отваря пътя за ефективното им преработване.

Участниците могат да пренасят към групата нагласи, които са породени в техните семейства. Ролите се променят – всеки може да се окаже днес баща, утре – по-малки брат, вдругиден да стане майката и за даден участник, и т.н. Всички роли се променят според несъзнаваните потребности на участниците. Това е важна част от терапевтичния процес – случващото се в групата прилича на случващото се в семейството, но не го повтаря напълно. То позволява важни промени, които са свързани с ново преживяване на отношенията. Така „новото издание” на старата семейна пиеса позволява човек да се промени.
Невзрачна жена на средна възраст се включва в група с история от няколко години. Само три срещи по-късно новата участничка се чувства нещастна и неудовлетворена – тя не се чувства приета, иска да напусне групата, оплаква се горчиво: „Групата е точно като семейството ми. Хари се държи като баща ми – безразлично и строго. Луиз е повърхностна и тъповата като майка ми. Всички обръщат внимание на Жозефин, която, също като сестра ми, постоянно ни занимава с историите си. Борис е мълчаливия ми брат. А ти, скъпи водещ, си никой. Повече не мога да го понасям. Никой не ме забелязва. Със същия успех може просто да не съм тук. Кой има нужда от такава терапия?”
Само за три сесии тази жена успява да пресъздаде в групата семейството, от което идва, и това, към което принадлежи в момента. За да не отпадне от групата, водещият и останалите участници трябва да й покажат, как е манипулирала хората, за да удовлетвори потребностите си. В конкретния случай Гротйян й е показал, че проверява групата с провокативното си поведение и чака да види дали ще бъде приета – нещо, което иска. За късмет, тя приема тази интерпретация като покана да се присъедини към останалите и като първи знак за разбиране. Това е обратно на обичайния й модел на поведение – да не се опитва да стигне до никого, а да се затваря в някой ъгъл. Този момент става повратна точка в терапията на тази жена.

Съвсем друго е отношението към групата като към символ на майката.
Примерът отново е за млада жена, омъжена за втори път, се присъединява към работеща вече група. Тъй като тя е доста депресивна, Гротйян внимателно я представя на останалите участници и посочва, че скоро преди това е направила опит за самоубийство. Жената не е била в състояние да изпълнява очакванията и изискванията на новия си съпруг и се е почувствала изтощена от местенето в друг град, където децата е трябвало да започнат в нови училища. Всичко това й е дошло твърде много. Участник в групата, самият той психотерапевт, надига недоволен глас: дали е добре да се приема толкова депресивна, толкова болна жена в групата? Въпреки депресията си жената успява да се защити: участникът може да е сигурен, че няма да направи нов опит за самоубийство, докато е член на тази група. Няколко други участници застават на нейна страна. Участничката спазва обещанието си и дори, сякаш, не се затруднила да го направи.
Според Гротйян, участничката е намерила в групата добра и силна, макар и неотстъпчива, майка. Той смята, че групите са добри за депресирани хора – групите могат да ги обичат по приемлив за тях начин.

Зигфрид Фукс, създателят на подхода на груповата анализа, замества понятието „пренос” с понятието „групова матрица”, за да опише ставащото в групите.

Използвана литература
Paul Denis: “Transference”:  в Alain De Mijolla, editor: “International Dictionary of Psychoanalysis”; Macmillan Reference USA, Thomson Gale, 2005.
Martin Grotjahn: „The Art and Techniques of Analytic Group Therapy“; Jason Aronson, 1993