Автор: Райна Тузлукова-Вецова

Ключови понятия: протагонист, роля, психодраматични техники

Въведение и предистория

Създателят на Психодрамата – Морено, е австрийски психиатър, съвременник и съгражданин на Фройд, бащата на психоанализата. Този факт означава, ако не друго, то поне това, че двамата са били изложени на въздействието на културните феномени на един и същи контекст.
Всеки от тях обаче е бил чувствителен към различни аспекти и влияния на този контекст и всеки избира различен фокус при изграждането на своя теоретичен модел и подход.Най-съществената харектеристика на психоанализата е, че тя открива и полага несъзнаваното  като своя основополагаща и конструираща концепция.

Несъзнаваното според Фройд започва да се конструира от най-ранно детство, като резултат на връзката между най-ранните ни желания и загуби и ефектът, който те имат върху по-нататъшния ни живот.(1)
В своя модел Морено не желае да се ограничава до интрапсихичните измерения в живота на отделния индивид. Неговият интерес е насочен към феномените на общуването в човешката група, към ролите, до които хората прибягват, за осъществяването на това общуване и към степента, в която ролевият репертоар допринася за психологическото благополучие на човека. Затова за него терапевтичното пространство не е психоаналитичният диван, на който пациентът е легнал, а психодраматичната група и психодраматичната сцена, където индивидът изследва и обогатява своя ролеви репертоар.

Психодраматичното разбиране за роля и ролеви репертоар

В живота си всеки човек преминава през различни етапи на развитие, които са натоварени с различни ролеви характеристики и очаквания. Не всички от тях са еднакво успешни или носещи удовлетворение. С някои от ролите в живота си се справяме по-добре, с други по-зле, трети се оказват непосилни за нас, въпреки желанието ни да ги изпробваме.
Така или иначе в нашето ежедневие ние поемаме множество и различни роли, произтичащи от различните ситуации, в които попадаме.
Приносът на психодрамата е, че отваря пространство този ежедневен опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван и да ни служи трайно. Тя насочва вниманието ни върху факта, че психологическото ни благополучие е свързано със способността ни да влизаме в различни роли, които са адекватни на дадената ситуация.
Ние ставаме по-малко психичноздрави, когато сме блокирани в една или две роли, до които прибягваме постоянно, независимо дали това е уместно или не. Много често ролите, които ни блокират и не ни носят удовлетворение, са свързани с травматични събития и преживявания.
Ние избягваме да си спомняме за тези преживявания, но те са оставили отпечатъка си върху нашето поведение и общуването с другите хора.

Психодрамата предлага възможност на всеки участник в психодраматична група да стане протагонист (главен герой на своята история). В качеството си на протагонист, той или тя могат да поставят в защитеното пространство на психодраматичната сцена събитие или взаимоотношение, което е било травматично. Там, с помощта на терапевта, това събитие ще бъде разказано, изиграно и преработено така, че да е възможно да бъде интегрирано и ефектът му върху живота на протагониста да бъде минимализирано.

Психодраматични техники

Тъй като някои от травмите са получени на предвербален стадий от развитието, не е възможно за тях да започне да се говори преди да бъде разчетена информацията, която е закодирана в тялото. Затова психодрамата, която разчита на действието и изиграването, помага неназовимото да стане видимо за очите преди да бъде изговорено. Това става възможно благодарение на основните техники на психодрамата:

• дублиране (the double)
• огледало (the mirror)
• помощен аз (auxiliary ego)
• смяна на ролите (role reversale).

Всяка една от тях съответства на определен стадий от психоемоционалното развитие.(2)

Според психодрамата дублирането съответства на първия стадий от психоемоционалното развитие на човека. Това е периодът, в който личността на детето не е диференцирана от тази на майката. Връзката между тези две човешки същества е толкова близка, че тя се определя от споделения общ ритъм на движенията, споделени миризми, дишане и звуци. Състоянието на взаимност и споделеност е много важно за бебето, защото чрез него то се научава на доверие.

Тази споделеност и взаимност се проявява в адекватното разбиране на потребностите на детето, без то да ги е назовало.

В контекста на психодрамата дублиране се използва, за да се помогне на протагониста да изрази емоции, за които му е трудно сам да намери думи. Дублиращият (терапевтът или участник в групата) трябва да е способен да почувства емоционалното състояние на протагониста, като се води изключително от неговите потребности в момента, а не от своите. В противен случай протагонистът ще се почувства неразбран и използван.

Когато дублирането е уместно, усещането, че друг човек е успял да разчете твоята емоция и ти показва, че я е разбрал, носи усещане за емоционален комфорт и задоволство.

Огледалото отразява следващия стадий от развитието. През този период личността ни е направила стъпка към сепарация от тази на майката. Ние вече сме в състояние да приемем известна информация за себе си от външния свят, която да не съвпада непременно с нашето собствено себевъзприятие. Тази информация се съдържа в очите, в погледите, в реакциите на другите наоколо – майка, баща, близки.

Ако успеем да разпознаем себе си в насърчителни и доброжелателни погледи, образът, който конструираме за себе си от срещата с тези погледи е позитивен . Тогава можем да рискуваме да поемем към по-широка от двама души група.