Специални благодарности на Др.Сотиров за подробното описание,относно заболяването БАР.Осъзнавайки ясно,че страдам от това заболяване искам да споделя,че всяка една информация свързана с БАР би била полезна на пациента,поради това,че в БГ не се информира адекватно,а от там и лечението не е ефикасно.Едва ли не това не са болни хора,а луди. ЕДНА БАРОВКА:)

Подарявам биполярно разстройство от депресиоенен тип. Който желае да ми пиша на мейла. После ще отидем да полеем повода. )))

ех ех тези доктори, колко мнооого знаят и за всичко измислят лекарства, не дай боже обаче човек да почне тях да анализира до какви ли изводи ще стигне…

“ пациентите в мания имат чувството, че могат да се справят с всичко, че не съществуват никакви ограниченияза тях, че с каквото и да се заемат ще пожънат бляскави резултати; възприемат се като много надарени или с много способности и умения; това е причина да се въвличат в инициативи, за които не разполагат с необходимия ресурс… Имат нарушена концентрация, но за разлика от депресивните пациенти, при тях това се дължи на непрекъснатите нови хрумвания; често пациентите в мания имат преживяването, че са особено продуктивни и надарени в интелектуално отношение; често мислите им летят толкова бързо и връзките между отделните теми са толковабързи, че пациентите не смогват да ги изразят с думи или изоставят старата тема и започват да коментират нещо съвсем ново; в крайни случаи това оставя впечатление у слушателите за несъгласуваност на изказванията с трудно доловима или отсъстваща логична връзка между отделните изказвания… Намалена потребност от сън; чувстват се изпълнени с енергия, независимо, че спят по-малко от обичайното…“

тук много добре са ме описали браво – не знаех ,че съм болен – благодаря за информацията – да признавам обичам да мечтая, грандоман съм – за това можели да ми дадете някакви хапчета – примерно да стана средноман…

а ако съм успя – това пак ли е болест – а някакви хапчета, а ако съм доволен от живота – нещо да ми припишете, а не дай си боже ако съм щастлив – няма да казвам че това е мръсна дума – ще ме искарате наркомн, сектант и т.н. – обръщам се към всички които имат биполярно ПОВЕДЕНИЕ, ПРИЯТЕЛИ ВИЕ СТЕ УНИКАЛНИ, НЕ СТЕ БОЛНИ, А СТЕ НЕОБИКНОВЕННИ КОИТО ЗНАЯТ КАК ДА ПРЕДИЗВИКВАТ ТАЛАНТА И ГЕНИЯ В СЕБЕ СИ… за разлика от всички останали…, не се предавайте, продължавайте напред гордо вдигнали глава antiban681@gmail.com

Здравейте Силвия, както бях споменала преди време в БГ е също много трудно човек да намери лек за това заболяване,но може поне да разредите гадните периоди,а именно: опитайте Литурил – на ,,Коджак Фарма“, внася се и от Сърбия,Турция е по-лесно…вече 3 год.го пия, не че живота ми е станал по-лек, но поне се държа адекватно и мога да работя.Това заболяване няма лечение….просто трябва да комбинирате психолога с психиатъра. Лития като цяло е стабилизатор на настроението, което при редовна употреба води до натрупване на този тип химикал, който ни кара да се държим неадекватно. Не съм спец, но аз също изживях този ад, но с подкрепата на близките и голямото ми желание да се оправя за да не излагам децата си …….се стабилизирах.Но за бога имайте търпение, защото той – горкият Ви баща не е виновен, че е болен от БАР. Успех:)

От съвсем скоро започнах да се интересувам от подробности за БАР. Сестрата на съпруга ми беше диагностицирана с това състояние преди два месеца. Преди това страдаше и се лекуваше от продължителна депресия. Въпросът ме засяга пряко, тъй като преди да се влоши драстично, живя с нас година и половина и донякъде припомняйки си моменти изпитвам вина, че сме пренебрегнали очевидни симптоми. Единствените препоръки, които специалистът, когото посещаваше, даде на родителите й, бяха да се държат както обикновено и да се опитват да не влизат в конфликти, да не засягат деликатни теми. Това и правехме всички, избягвахме разговори за лечение, настроение и т.н. Но тя дори се чувстваше пренебрегната, че никой не се интересува от нея. А ние се питахме защо трябва да отбягваме темата, нали за да се постигне ефект трябва страдащия да приеме състоянието си и с помощта на близките да се подложи на подходящото лечение? Излишно е да разказвам подробно историята на постепенното влошаване, което доведе до задържане в психиатрично отделение и тоталният отказ на това момиче да се лекува. Кой е правилният подход, особено за близките, които не са в постоянен контакт – трябва ли да се преструват до последно, че всичко е наред или да бъдат по-настоятелни да се говори за проблема във малкото възможности, които имаме за среща?

Аз съм с БАР още от съвсем малка.Получавала съм около 5 кризи до сега.Коварна е болеста но трябва да продължим живота си
и за тази цел трябва да се въоръжим с голямо търпение да проявим стоицизъм да не се трогваме от дребните неща всеки да оправя своя си малък свят злосторниците да ги наказва този на когото му е работа.ХАРМОНИЯ И ВЪТРЕШНО РАВНОВЕСИЕ ТОВА Е ОТ КОЕТО ИМАМЕ НУЖДА.БЪДЕТЕ БЕЗПРИСТРАСТНИ КЪМ ВСИЧКО КОЕТО СЕ СЛУЧВА.ТО Е ЗА НАШЕ ДОБРО ДА СЕ ПОВДИГНЕ ДУХА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС.СИЛЕН ДУХ,СВЕТЪЛ УМ,ДОБРО СЪРЦЕ И СВОБОДНА ДУША ТОВА Е ОТ КОЕТО ИМАМЕ НУЖДА.ХОРАТА С БАР СА ПРОДУКТИВНИ И НАДАРЕНИ А НЕ ИНВАЛИДИ КОИТО НЕ Е ПОРАЗЕН ОТ ПОДОБНА КРИЗА НЕ МОЖЕ ДА ГО РАЗБЕРЕ.ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ И СЕ УПОВАВАЙТЕ НА БОГА В СЕБЕ СИ.ВСЯКА БОЛЕСТ ИДВА И СИ ОТИВА ТОВА Е И БАР ВАЖНО Е ДА СЕ ПРЕБОРИМ И БУРЯТА ДА ОТМИНЕ.ДОБРИ МИСЛИ ДОБРИ ЧУВСТВА ДОБРИ ПОСТЪПКИ ПОВЕЧЕ ПОЗИТИВНИ МИСЛИ ДА ПРОГОНИМ ЧЕРНОТО ЗА ДА ВЪРВИМ НАПРЕД И ДА НЕ СЕ СПЪВАМЕ.ПОЖЕЛАВАМ НА ВСЕКИ С ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ ДА НАМЕРИ СИЛАТА В СЕБЕ СИ И ДА СЕ СПРАВЯ С ТРУДНОСТИТЕ И ПРОМЕНИТЕ.УСПЕХ!!!!!!!!

Обръщам се към всички, които са в безизходица и смятат, че имат някакво психическо заболяване. Моят съвет към вас е веднага да отидете на преглед при психиатър (за който няма финансова възможност – с направление от личен лекар, т.е. ще са ви необходими 6 лв. – 3 за направление и 3 – за преглед…това е една кутия цигари…) и да се опитате да намерите най-доброто лечение, ЗАЩОТО с всеки изминал миг, в който се чувствате безпомощни, вашата самооценка се занижава

Всяко човешко същество има рожденото право на медицинска помощ, независимо от пол, религия, националност. Според Конвенцията за правата човек вие имате това право. Използвайте го не заради някакви егоистични подбуди, а най-вече за да сте пълноценна личност в обществото – щом живеете, значи има смисъл, имате някакво предназначение в този свят и едно заболяване (за което дори не сте виновни самите вие – в повечето случаи БАР е наследствено обусловено) НЕ МОЖЕ да ви попречи да го осъществите. По този начин – лекувайки се, ще можете да служите на останалите хора и ще почувствате още по-добре смисъла и уникалността на вашия живот и съдба. Казвам всичко това, защото в крайна сметка това заболяване не само че кара болния да страда, но и всички хора, които са около него, се чувстват засегнати Защото подсъзнателно всеки човек иска да помогне на болния, но ако не го осъзнава, няма как да му помогне.

Помогнете първо сами на себе си. В София специално (не зная как стоят нещата в другите големи градове) има прекрасни специалисти, които ще ви назначат добро лечение и ще постигнете подобрение на живота си. Бъдете здрави и благоразумни! Това ще ви даде сили!

Може ли да се срешне на 17 години. Понякога тъй ни става скучно от нито нищо самосебеси може ли да е болеста бар ?

Литии, защо не ги опишете вие? Или поне дайте линк към статия, която ги описва. Не дръжте сметка на авторите на статията, ами дайте информацията, с която разполагате (ако смятате, че е важна), за да бъдете полезен на посетителите на сайта. Иначе си и чисто заяждане, от което никой нищо няма да спечели

Има ли случаи, в които има излекувани от тази болест?!

Здравйте, статията е много добре написана и обхваща най-общите и характерни черти на това за боляване. Брат ми разви БАР след много тежък инцидент ( не е инвалид ) но се размина на косъм от смъртта. Ние семейството му както и цялото му обкръжение докато не дойде момента да го хоспитализират не вярвахме до последно, че нещо му има. Неосведомените хора не искат да приемат и не им е в природата да приемат, че някой техен близък може да има болест която е пряко свързана с мозъка на човека. Ще се опитам да бъда кратък и максимално да помогна на всички семейства и страдащи още по лестно да индентифицират епизоди. Брат ми е магистър психолог завършил в Париж в един от най-престижните университети в Европа, живота е пред него все повече и повече врати тепърва се отваряха за него, имаше уредени стажове и беше подготвил с колеги да отворят частен кабинет. Любовта му не изоставаше имаше стабилна връзка и общо взето всичко варвеше „по-вода“ докато един нещастен ден се случи това, че част от сграда се отчупи и 2 тона се стовариха върху него оставяйки го със спукан таз и множество вътрешни и външни наранявания за щастие в Париж, Франция медицината е на най-високо ниво и той и до ден днешен няма никакви външни белези, повечето хора дори не вярват, че нещо подобно му се е случило камоли в Париж. След множеството операций и интервенции той изпадна в дълбока депресия ( обичайно за хора пострадали в подобен инцидент ), заобиколен от най-близките му приятели и хората скойто над 10 години е бил рамо до рамо не бяха достатъчни за да преодолее това състояние което го доведе до опит за самоубиство и успешно предотвратено от негови приятели ( опита се да скочи от 5-тия етаж ) Лежа в Парижка психиатрия близо 6 месеца докато лекарите не му казаха, че той няма работа там вече и да отива да живее живота който е пред него. Той се завърна в България и всички бяхме повече от щастливи, че всичко е наред с него. Но се мина известно време 3-4 месеца и той осъзна, че живота в България е доста по различен от този в Франция хората тук са свикнали на по бавни темпове и общо взето знаем как е тук, дори за здравите хора е нромално да се чустват депресирани от нямането на перспективи и потискатнето на цялото ни общество докато 10% от населението незнаят как да си изхарчат парите но това е савсем друга тема. Той реши да пообикаля, върна се в Франция видя се с приятелите си след което отиде и до Германия при други негови приятели, но след като се върна се започна това което сега ще се опитам да Ви предупредя и да насоча хората който най-много ги е грижа а именно близките на болните от БАР. В началото видимо преповдигнато настроение, супер уверен в себе си във възможностите си и тазбира се усмиване на всички около него как ТОЙ е еди как си а как ние сме нали много по назад. Това разбира се близките не ни засягаше, но за много кратко време той изгуби 90% от приятелите си. Разбира се както е описано след като му бъде отзказано за нещо или успорване дори със факти за нещо, че той не е прав разговора се превръща в гневен спор и то само от негова страна дори да се говори от ваша страна с норален тон той не го спазва. Псуване, хулене всичко лошо което може да се сетите ще бъде излято върху вас, дори неща който няма да можете да свръжете за него ще са най-очевадни. Един много ярък пример за настъпила фаза е задаването на въпроса ЗАЩО, отговорът ще е мигновенен но ако попитате 5 минути по късно защо отново, отговорът вече ще е коренно различен докато не стигнете до фазата в която отговор няма… Сменяне на темата и продължаване. Много ярък пример за Мания е неспане хипер активност, но не става дума днес да не спи а утре да спи 12 часа а става дума за спане максимум по 3 часа на ден в продължение на месеци или докато не стигне до хоспитализация. Също така бъдете много добре подготвени ако болният от БАР е във фаза Мания той може да бъде хипер убедителен, както прочетох по горе почвате да се чудите дали наистина не сте вие този с проблема. За пиене на хапчета въобще не може да става и на въпрос. След инцидента брат ми имаше пирони в единия крак и дори сега има дефект единият крак е по къс от другия което води до постоянни болки ако не се носят специални обувки, но по време на фаза Мания той не изпитва болка не изпитва нищо което може да го нарани точно се чуства като бог като нещо много по висшо и специално. Един съвет, НЕ УГАЖДАЙТЕ ! Колкото повече се угажда толкова повече засилвате симптома и помагате на Фазата. Когато разговарях с него, че има проблем той тичаше бос в снега и казваше, че ако има проблем сега нямаше да прави така… За жалост и двете фази мания и депресия са почти некотрилируеми от близки ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е да отиде на ПСИХИАТЪР. При нас след като се изпокара със почти всички близки ( вуичовци лели итн… ) Като за пръв път при нас стигнахме до хоспитализация когато посегна на баща ми, понеже му беше отказал съдействие. След постъпване в болница и престой от около 4 месеца под лекарски надзор и няма да ви изброявам колко инжекции му бяха бити и колко лекарства е изпил за да го стабилизират, в крайна сметка успяха… изписаха го с няколко хапчета и стационар и той беше „добре“ около 9 месеца сега отново влиза във Фаза Мания и нещата се повтарят 1:1 едни и същи действия едни и същи приказки едно и също поведение без наличието на никакво съмнение от негова страна, че нещо се случва с него. Четейки горните коментари установих, че има и още сходни симптоми, хипер увличане към мистицизъм към култ към неестетвеното има чустово че контролира света, чрез движение на ръцете си внушава си, че може да манипулира хората, масонство, магии и всичко има отговор в главата си и се опитва да го налага и на другите около него, при успорване човекът успорил автоматично става „низш“ за него и не разбиращ. Много характерно е и връщане в миналото но не говорим за 10 години назад а за началото на рода от който е произлязъл внушение че е от велик род само на велики хора, че той е потомъкът който е пазител на останалите, той е този който трябва да се погрижи за всички независимо дали имат нужда. Хората страдащи от БАР спират да гледат себе си и почват да се занимават само с околните и разбира се всички имат проблеми в техните очи. Когато става дума за Психиатри и лечение отричат че тези хора разбират въоще нещо за това казват че са некомпетентни и упорстват до последно. За жалост стигне ли се до тази фаза хоспитализацията е неизбежна и е най-добрият вариант. Домашната обстановка не помага на против това че той е хипер активен очаква всички около него да са на неговото ниво, а това е не възможно. Характерно бих казал е наистина спонтанността един ден казва че се изнася и повече няма да живее тук на другият ден е намерил жена и казва че това е жената за него и той скоро ще се жени и точно на третият ден се е върнал и мисли как да оправи държавата отврил няколко карти и рисувайки по стените. Започна да изповядва друга религия. Може би в един от най критичните моменти на фазата Мания беше когато цяла нощ от 10 вечерта до 8 сутринта крещеше и псуваше родителите ми че нищо не разбират ругаеше и всичко най-лошо което дори не сте и подозирали, че ваш близък може дори да си помисли ще се случи, на сутринта с пяна около остата заспа почти припаднал от умора. Знаете ли като негов брат наблюдавайки всичко това и осъзнавайки, че този човек ( казвам човек не брат защото се опитвам да се абстрахирам от това ) със заболяването си от БАР и все повече ми доказва, че по силно нещо от мозъка няма в човека, това ти да не усещаш болка да не усещаш умора и тялото да смогва на хиперпроцесите които протичат в теб се контролират изцяло от мозъка, разберете БАР не е болест която минава след лечение то е УВРЕЖДАНЕ на мозъка и нервите вътре в него окончанията, рецепторите за възприятие са ПЕРМАНЕНТНО увредени, така че лечението е просто стабилизиране за това и лекарствата които се пият са стабилизатори имайте го предвид, за жалост излекували се – НЯМА. Но това не значи че този човек не може да живее пълноценен живот или че няма да има жена, деца, кариера и всичко което се постига в този живот. Всичко зависи разбира се най-вече от самият човек, хората страдащи от БАР свикват и приемат това и ако изпълняват и пият редовно хапчетата си, могат да живеят пълноценен живот. Сега малко и за фазата Депресия, писах доста за Манията понеже според мен е по тежката фаза, но в другата полярност рискът е много по голям, статистиката по казва че 90% от случаите на самоубииство на хора с психични заболявания, са именно при хора страдащи от БАР. Депресията е много лесно видима човекът спира да има всякаква мотивация дори за най-ежедневните неща, спира да се подържа, хигиенитте навици изчезват, започват се приказки за смърт и за не желание за продължаване на живота с хапчета и как целият живот вече е провален, отново лечените в по тежките фази а обикновенно те са тежки става под лекарски надзор докато Психиатрите не кажат – Да може да излезе няма риск ( и да това се случва ). Един съвет към всички страдащи от БАР като човек който само го е виждал от страни. Хора пиите проклетите хапчета и животът Ви ще бъде по нормален от този на повечето „нормални“. Както е написал авторът това заболяване е познато много отдавна на психиатрите не е нещо ново не е нещо необятно ИМА ЛЕЧЕНИЕ възползвайте се от възможността, да ще трябва да пиете хапчета цял живот а знаете ли колко още хора които имат други заболявания пият по много повече хапчета и цял живот са по болници – и все пак живеят пълноценен живот до толкова колкото им го позволяват възможностите им. Живота е несправедлив, живейте го такъв какъвто е ! И да знам че тези които вече сте във фаза Мания разбира се че ще кажете че нищо не разбирам ( това вече съм го слушал много пъти )

Здравейте, майка съм на млад мъж на 40г., със симптоми на БАР. Нито приема, че има здравословен проблем, нито ходи на лекар. Живее сам и е без работа. Взема кредити, до кога? Много съм притеснена да не заложи собствения си апартамент….
Искам съвет или идея, какво ще е бъдещето ни. Живеем в провинцията.

С диагноза БАР съм обаче манията и депресията не ми пречат. При мен има един проблем преди да вляза в психиатрия влязох в едно състояние на страх от всичко и вина за всичко. Лекарствата ми помагат донякъде, но влизам в това състояние през 4, 5 дни и също така очите ми отиват нагоре и се паникьосвам сред хора. Имам желание да работя, но ме е страх от тези пристъпи, а и очите ще ме издадат. Почти всички ми казват „добре си нищо ти няма“, но само аз си знам какво ми е, даже от някои лекарства получавах и гласове в тези моменти. Сменил сам много терапии сега съм на оланзапин, конвулекс, акинестат за очите и клонарекс който не ми помага особено. Интересното е че се случва след 11.Следобед не мога да живея нормално все ме е страх да не вляза в това състояние. Споделете нещо по темата.

МОЛЯ някой да ми помогне, с някой да поговоря. Сега се уча да работя с интернет а имам спешна нужда от помощ. Ако някой от Вас реши да ми помогне да ми пише на имеила baba_kate@abv.bg
Благодаря Ви!!!

Имам близък с диагноза БАР.Приема лекарства от няколко месеца,но е доста сложно,т.е не винаги желае да ги изпие.Обясняваме,че отново ще влезе в болнично заведение……..искам да попитам чувала съм за поставяне на една инжекция за месеца само ,има ли такъв вариант?Питам тук ,че при психиатъра ходя и питам много неща,а за това пропуснах.
Много моля,ако някой има опит да сподели.
Също така има ли активна група,форум в Мрежата са споделяне и бихте ли ми посочили линк?
Благодаря.

Здравейте, искам да пише с някой който е с диагноза БАР над 10 години. Аз живея с това заболяване вече 16 години и водя нормален живот, ходя на работа, но пия редовно хапчета. Семейна съм с две деца.

Четох някои коментари, в които се описват безсъние, тревожност, треперене и др. Това са симптоми на проблеми с щитовидната жлеза и просто трябва да си вземете направление за ендокринолог. Ако кръвните изследвания на които ще ви пратят не покажат заболяване, то тогава чак ходете по психиатри. А иначе повечето емоционални хора и особено жените са с лабилна нервна система – ту се смеят, ту са тъжни, но това не означава, че са болни от Бар. Несериозно е да си слагате сами диагнози и да пиете лекарства, които не ви е изписал лекар.

Здравейте! На 24 г. съм, миналата година ми поставиха диагнозата БАР – смесен епизод. От една година не се чувствах добр – усещах, че потъвам все повече и повече. Злоупотребявах с алкохол – мислех, че този път ще е различно и душата ми ще се излекува. Пия ламиктал една сутрин по 50 мг и една вечер пак 50 мг, а вечер две таблетки тритико хр от 150 мг – две таблетки вечер. На моменти се чудя как е възможно да се случи на мен. Представям си, че умирам, че слагам край на мъката, на всичко. Непрестанна болка вътре в мен. Тъга и сивота буквално. Отивам и рязко в другата крайност. Според близкия човек съм много конфликтна, крайна, агресивна, имам нереалистични представи за света, огромен негативизъм. Неща, които не забелязвах преди, не вярвах дори, че съм конфликтна. Казваше ми да ида на психиатър – предполагам, че го казва, за да ме нарани, за да с чувствам като луда. Но описах всичко, което усещам. Имам и голям проблем с паметта. Много трудно помня вече. За да си спомня нещо, започнах да връщам лентата назад, да си спомня всяка моя стъпка и така да евентуално да си спомня. Когато съм в крайност – обиждам, блъскам, крещя, чупя. Веднъж чух глас – мъжки, който сякаш шепнеше в ухото ми и чух: „стига, стига, млъкни“. Помислих, че приятелят ми говори на кучето, когато го питах каза, че няма такова нещо. СЛед два месеца чух пак мъжи глас да се смее, но в главата ми. Вероятно ви се струва много странно, странно е и за мен. И се чудя защо точно мъжки глас??? Преди няколко дни си посегнах – издрах се. Изпитвах смесени емоции, след това се самонараних – не усетих никаква болка и продължих. Това го помня ясно. Хубавото е, че вече усещам, че влизам в маниен епизод, но само толкова. Започва ето така: изведнъж всичко, което виждам става много ярко, много цветно, имам нужда да се движа, да правя няколко неща, имам много голямо самочувствие. Водя спорове с часове без да се изтощавам, може да спя само няколко часа и знаете ли, през деня върша всички неща без капка усещане за умора. Скоро обаче се случи следното – отидох на работа и не знаех какво се случва. Знаех, че съм стигнала там, но не знаех как. Не можех да си спомня нищо. Всички хора около мен ми бяха странни, а това са си моите колегите. Всичко отново беше много цветно – усещах, че изживявам нещо нереално. Не знаех, нямах усет, че съм част от света, сякаш наблюдавах извън себе си. Другото нещо, което е постоянно – мозъкът ми никога не почива. Постоянно има мисли, които не мога да контролирам и са за лоши неща или се виждам като някаква много способна личност, че на мен се случват грандиозни неща. Сънувам постоянно. Будя се много често и въпреки това – наистина не изпитвам нужда от сън. Приятелят ми е много толерантен към мен, подкрепя ме за всичко, той е моята упора. Ако не беше той аз нямаше да потърся лекарска помощ. Кой знае къде бих била сега. Спаси живота ми. Боря се. Всеки ден е борба. Всеки ден се разкъсвам – как може да е истина, истина ли е? Но като започнах да пия лекарствата усетих леко подобрение и към момента психиатъра не иска да ги спирам. Има ли нещо като група за взаимопомощ, имам нужда да контактувам с хора, които знаят какво е.

У дома имаме болен с това заболяване.МОЛЯ, за нищо на света не прекратявайте лечението сами.Само лекар преценява.Наблюдавам няколко пъти какво точно се случва:започва да ги пие лекарствата ,като своеволно ги разрежда,т.е.днес се спи и чак вечерта е приел утринната доза,оплаква се от страничини ефекти,решава да не ги пие изобщо,защото е оздравял.Понеже са се наслоили в организма и там има известен запас напред във времето ,се чувства ок и така след месец,виждахме у него промяната,как настроенията вече са недобре.Той обаче твърди ,че е ок.НЕУСЕТНО НАВЛИЗАТЕ ОТНОВО В БОЛЕСТНОТО СЪСТОЯНИЕ,в което не осъзнавате как всичко се завръща и ЕСКАЛИРА.Отново е в болница,но този път за много месеци.Лекарят каза,че ще е така докато не си научи урока.Урока е само да приемате терапията си.Нищо друго не искаме ние най-близките ви.
Заболяването е много ,ама много сериозно и няма как някой във форум да ви даде ПРАВИЛНИЯ ОТГОВОР ЗА ВАС САМИЯ.Нали знаете колко дълго се проследява тази болест до диагностицирането и,колко епикризи се прилагат,колко важен е и вашия характер,как реагира точно вашето тяло.
Реших да напиша тук ,защото силно страдаме и ние вашите близки,защото ТЕРАПИЯТА ВИ Е С ОСОБЕНО ВИСОК ПРИОРИТЕТ.
МОЛЯ,САМО ЛЕКАРЯ ДА ОТГОВАРЯ ЗА ВСИЧКИ ПРОМЕНИ В ЛЕЧЕНИЕТО ВИ.МОЛИМ ВИ ,ОТ СЪРЦЕ ,НИЕ ВСИЧКИ ВАШИ БЛИЗКИ.

Здравейте ! Преди седмица разбрах , че мъжа с когото живея е с БАР . След шока , стреса и страха , си дадох сметка , че искам да остана с него и трябва да се науча да живея с болестта му . Тъй като . Той и майка му са крили от мен две години за състоянието му . Диагностициран е преди 12 години в следствие тежка депресия и в състояние на мания . Лекуван е няколко месеца безотговорно . В годините след това не е изпадал в тежка депресия , нито в мания . Отключи мания преди три седмици и след консултация с психиатър започна прием на Депакин и Оланзипин от които се чувства много добре за сега . От десет дни единственото което правя е да чета всичко възможно за болестта и да го наблюдавам . Това което никъде не прочетох е задължително ли състоянието на мания се редува с депресия . Може ли да има само мания ? Искам да знам какво ни предстои и как най – адекватно да реагирам за да съм му полезна . Еуфорията му премина , безсънието също , безцелното харчене на пари все още не , но виждам , че се старае , започна и да се храни доста , тъй като до преди седмица отказваше и за месец свали 10 кг , “ великите проекти “ намаляха , раздразнителността също . Все признаци на излизане от мания , та затова се замислих какво да очаквам ? Освен това искам и второ мнение от специалист , тъй като неговата лекарка е на 200 км от нас в момента и ще ни е трудно да ходим всеки на 10 дни както тя иска . Търся добър специалист в София . Благодаря ви предварително !

Ot 20 godini stradam ot BAR ! Reduvane na depresii s manii, imala sam i remisii,no posledniq pat mi se slu4i ne6to mnogo stranno!Sled 7 mese4na depresiq islqsox na svetlo, no tova prodqlzi ne pove4e ot 10 dena, a obiknovenno trae nai-malko 6 meseqa ! I sega kakvo,pak potanax………….napalno sam ot4aqna, ne snam kakvoda pravq…..

Здравейте !
Попаднах на вашата страница случайно и ми хареса .
Аз имам такива проблеми от много години .Понякога се чувствам добре и то най-вече когато имам добра работа .
Подкрепа и разбиране от семейството се не срещам .За тях аз съм здрава : ям , спя ( с Анафранил) естествено , но те не го знаят .
Моля помогнете ми дори и само със съвет .
Години наред бях в чужбина , но се върнах заради семейството си , но помощ и разбиране не срещнах .
И те сигурно си мислят , че щом си бил навън трябва да си добре особено финансово .
Но повярвайте ми с такова ужасно отношение не съм се сблъсквала никъде .
Моля помогнете ми .На 55 год. съм и не мога да си намеря работа .
Посъветвайте ме , моля .

Не съм видял някой да е излекуван от психично заболяване . Може да отзвучат временно някои симптоми ,но пак се появяват след известен период.

От това което прочетох, разбирам само, че всеки един човек е с БАР, но различни степени, ..респективно припознах всеки когото познавам или съм се запознавала в живота си …. Извода ми е, че става въпрос за характер, придобит от семейна и социална среда и в голяма степен комплекси…

жена ми 43 год беше хоспитализирана в цпз 2017 г насила преди 2 години поради агресивност – обиждане в къщи застопоряване на едно място и повтарящи се движения ,но от 10 дневното лечение само психолога пише ,че има белези на хипомания но другити психиатри казаха ,че нищо и няма . какво да правя. От тогава в къщи всяка вечер тя е с депресивен синдром от време на време е с тикове намалена когнитивност не може да пресмята числа , и ако леко я обидиш или нещо което тя смята за обида по някаква тема – включва и започва да обижда да настоява да и се обръща внимание и обижда и детето което е студент и отличник само защото си е избрал друга професия а не капитан . Това е всяка вечер от 19 до 24 часа и не може да спи . Интересно на работа е когнитивна но като се върне в къщи става ад – Вече мисля за развод на стари години . какво да правя Всичко това е под контрол само на психиатър от моите разкази защото тя не иска да се преглежда на психолог и психиатър от тогава презира ги и аз съм принуден да и давам конвулекс в минам доза под 1000 мг в колата която пие, скришно а и психиатрите ми казаха ,понеже не може да се осъществи преглед в къщи да и давам от време на време или заедно седонин по 1 т на ден тя е 50 кг . но не и давам двете защото се страхувам от взаимодействие . Моля кажете ми какво да правя .