Биполярно афективно разстройство (БАР) - въпроси и отговори

Д-р Владимир СОТИРОВ

Амбулатория за психично здраве „Адаптация”, София
www.adaptacia.info

Въведение

Изгрев и залез, ден и нощ, прилив и отлив, лято и зима …
север и юг, плюс и минус, сън и бодрост …
бяло и черно, добро и лошо, грозно и красиво …
младост и старост, живот и смърт …
Вселената и животът са изпълнени с полярни явления, с циклични събития, сфеномени на закономерна регулярност. Възприемането и мисленето на света в крайнии абсолютни категории е характерно за човека. Символите с противоположнизначения, създадени от самите нас, съпътстват историята на развитието ни и санавсякъде около нас. Разпознаването на цикличността на явленията в технитекрайни форми ни прави по-адаптивни и готови да посрещнем промените.

Концепцията за биполярното афективно разстройство отразява тези природнизакономерности и човешки нагласи. Мания и депресия са двата полюса, очертаващирамките на един континуум, изпълнен с настроение !

Какво представлява биполярното афективно разстройство (БАР) ?

БАР е болест, която нарушава нормалните биохимични процеси на главния мозък, врезултат на което се нарушава поведението и преживяванията на засегнатите от нея.Най-важната промяна при БАР е нарушеното настроение. Ето защо БАР се причислявакъм т.нар. разстройства на настроението (или афективни разстройства). Най-честоторазстройство на настроението е депресията. Състоянието, което е противоположно надепресията се нарича мания. БАР носи името си от редуването на епизоди на депресияс епизоди на мания в различна последователност, т.е. при БАР нарушението внастроението се проявява в двете полярни посоки – на потиснатост и наприповдигнатост. Промените в настроението винаги се съпътстват и от характернипромени в мисленето и поведението.

Каква част от населението се разболява от БАР?

Приблизително 1% от хората се разболяват от БАР в някакъв момент от живота си. Тозасяга поравно мъжте и жените. БАР рядко възниква след 50-тата годишнина отживота, като най-често дебютира във възрастта около 30. Имайки предвидепидемиологичните изследвания от европейски страни, може да се направиприблизителното изчисление, че всяка година от БАР в България се разболяват нови900 човека.

Какви са причините за развитие на заболяването?

Все още причините за възникване на заболяването не са известни. В една част отпациентите се установява наличие на заболяването в родословието. Хора, чиитороднини са боледували от БАР, са застрашени в по-голяма степен да се разболеят,отколкото хора без такава наследствена обремененост. Все пак, само при еднаотносително малка част от наследствено обременените се развива заболяването внякакъв момент от живота. Ако един човек има родител, болен от БАР, вероятността ипри него да се развие заболяването е около 25%; ако и двамата родители са болни,вероятността заболяването да се развие в децата им нараства на повече от 50%. Тозириск намалява значително с намаляване на степента на родство. Освеннаследствеността, за развитието на заболяването са отговорни и различнипсихосоциални фактори, например стресови житейски събития, които могат да играятролята на отключващ фактор. За съжаление и тези събития все още не са добрепроучени.

Какви са симптомите при БАР?

Всяка промяна в настроението, мисленето или поведението, която е изразена внеобичайна степен и/или не е свързарана със съответно събитие, което би могло да яобясни и/или продължава необичайно дълго, се квалифицира като симптом – признакза налично или вероятно психично разстройство. Единични, изолирани симптоми не садостатъчно основание за диагностициране на психично разстройство. За това енеобходимо наличие на сбор от определени симптоми, установени от квалифициранспециалист (психиатър).

Най-характерната особеност при БАР е редуването на епизоди на приповдигнатост нанастроението (мания) с епизоди на потиснато настроение (депресия). Тези промени внастроението се придружават от съответни промени в мисленето и поведението, коитоще разгледаме по-подробно в следващия раздел на тази бршура.

Епизодите на мания и депресия се редуват в различна последователност, с различнапродължителност и различна изразеност на симптомите. Обикновено епизодите намания е депресия са разделени помежду си от т.нар. светъл период (ремисия), по времена който у пациентите не се откриват никакви симптоми (пълно възстановяване) и те сечувстват и функционират по обичайния за тях начин или симптомите са изразени в лекастепен (частично възстановяване). В някои случаи епизодите на мания и депресия сесменят бързо един с друг (т.нар. бързо циклиране), като или ремисиите са кратки илиизобщо не се наблюдават ремисии поради превключване от едно състояние в друго (отдепресия в мания или обратно). Продължителността на отделните епизоди е различна иможе да варира от няколко дни до няколко месеца. В преобладаващия процент отслучаите първият епизод на заболяването е депресивен.

Клинични прояви при депресия Най-характерните прояви на депресията са свързани с:

  • Потиснато, угнетено, мрачно настроение; понякога потиснатото настроение е съпроводено с безпокойство и напрежение
  • Намалена или загубена способност да се изпитва удоволствие и радост от живота(неща, които преди това са доставяли радост на болните, по време на депресия не могат да предизвикат същата емоция)•
  • Черногледство, песимизъм, нарушена самооценка; пациентите смятат, че в бъдеще ги чакат само безкрайна поредица от безрадостни дни, че целият им живот от тук нататък ще бъде само мъчение и изпълнен с болка, мъка и нещастие; че никога няма да оздравеят и ще бъдат само в тежест на близките си; често болните се преживяват като неудачници, като провалили живота си, изпитват вина и/или срам, припомнят си само неуспехите или превратно тълкуват минали събития като провали,обезценявайки собствените си достижения. Този характерен начин на промяна намисленото при депресивните пациенти често резултира в заключения за безсмислиена живота и в мисли за смъртта, а понякога и до опити за самоубийство.
  • Намалена активност – болните се чувстват уморени, без енергия за живот; често нямат желание за каквото и да било; ограничават контактите си; нещата, с които преди са се справяли с лекота, сега им костват огромни усилия; в тежките случаизанемаряват дори и грижата за себе си, престават да излизат и прекарват цялото си време затворени вкъщи, в почти пълно бездействие
  • Намален апетит; често болните в депресия престават да се хранят или го правят снеохота, най-често при настояване от страна на близките; в резултат честоотслабват на тегло;
  • Нарушна концентрация и внимание, трудно съсредоточаване; пациентите могат даимат преживяването, че нищо не им хрумва, че мислят бавно или че схващат трудно
  • Нарушен и ограничен сън (в по-редки случаи болните от депресия могат да имат по-продължителен сън, включително и през деня)

Клинични прояви при мания

На противоположния полюс на разстроствата на настроението е състоянието на мания. Тя може да се дефинира като пълна противоположност на депресията.

При нея са характерни следните прояви:

  • Приповдигнато настроение; характерно е, че настроението е постоянно добро,независимо от липсата или наличието на причина за това; пациентите в маня савесели, радостни, изпълнени с доволство; това състояние често контрастира сналичието на обективни трудности и проблеми, на фона на които то може да серазвие. Често това състояние е съпроводено с повишена раздразнителност иконфликтност, особено при опити от страна на околните ограничат болния,например при отказ да изпълнят исканията му
  • Повишена активност – пациентите в състояние на мания непрекъснато са вдвижение, лесно взимат решения и често се втурват в необмислени начинания,необичайно контактни са, общуват активно и без задръжки с хората, дори снепознати; често са шумни и необичайно приказливи
  • Оптимистична нагласа и повишена себеоценка – пациентите в мания иматчувството, че могат да се справят с всичко, че не съществуват никакви ограниченияза тях, че с каквото и да се заемат ще пожънат бляскави резултати; възприемат секато много надарени или с много способности и умения; това е причина да севъвличат в инициативи, за които не разполагат с необходимия ресурс.
  • Имат нарушена концентрация, но за разлика от депресивните пациенти, при тяхтова се дължи на непрекъснатите нови хрумвания; често пациентите в мания иматпреживяването, че са особено продуктивни и надарени в интелектуално отношение;често мислите им летят толкова бързо и връзките между отделните теми са толковабързи, че пациентите не смогват да ги изразят с думи или изоставят старата тема изапочват да коментират нещо съвсем ново; в крайни случаи това оставя впечатлениеу слишателите за несъгласуваност на изказванията с трудно доловима илиотсъстваща логична връзка между отделните изказвания.
  • Намалена потребност от сън; чувстват се изпълнени с енергия, независимо, че спятпо-малко от обичайното
  • Повишен апетит; понякога, улисани в непрекъснтите си и разнообразни начинания,те не изпитват глад или просто пропускат да се нахранят; това, заедно с необичайноповишената им двигателна активност може да има за резултат отслабване на тегло.

Какви са рисковете, свързани с БАР?

Основен риск при депресивното състояние е свързан с опитите за самоубийство.Приблизително 10% от пациентите с депресия правят опити за самоубийство.

Често срещано поведение при пациентите в мания е злоупотребата с алкохол. Товаможе да довде до допълнително отпадане на задръжките и изява на социалнонеприемливо или дори опасно поведение. Неспособността да се съблюдават нормите иправилата на обществени места нерадко води до контакти с полицията. Друганегативна последица от ограничените задръжки и самоконтрол е екцесивното харченена пари, натрупване на голми сметки за телефон, а с провокативното си поведение течесто се въвличат в конфликти. Тъй като поведението на манийно болните, за разликаот това на депресивно болните, е подчертано екзпанзивно, то рядко остава незабелязаноот роднините, съседите и колегите. Поради липсата на информация и разбиране заприродата на това състояние, околните често интерпретират промяната в поведениетокато израз на лош характер. Това е причината болните от мания да се дискредитират вочите на околните, които формират за тях негативно мнение. Това може да резултира вотдръпване на приятелския кръг, загуба на контакти, изоставяне от брачния партньор,загуба на работа, на обществени позиции и престиж, а от тук и ограничаване наперспективите за развитие.

Друг риск е свързан с неспособността на хората около болните да разпознаят промянатав поведението като проява на болест. Така понякога депресивно болните се заклеймяваткато мързеливи или безотговорни, а намалената им работоспособност, свързана сдепресивното състояние, може да доведе до проблеми с работодателите и колегите. Отдруга страна, с провокативното си поведение маниакално болните могат дапредизвикат раздразнение или дори гняв у въвлечените в отношения с тях. Порадиобстоятелството, че недооценяват рисковете, те могат относително лесно да бъдатвъвлечени в съмнителни начинания и да бъде злоупотребено с тяхното доверие иоптимизъм; сделки с недвижимо имущество (кредити срещу ипотека или продажба нанедвижима собственост) с цел предприемане на мащабни „бизнес проекти” са сред най-рисковите действия на хората в мания. Поради импулсивността си и непрекъснатиятпоток от нови идеи, пациентите в мания могат да започват нови инициативи преди да садовършили предишните си; така те оставят след себе си една поредица от започнати, нонедовършени дейности.

Самите болни (особено тези в мания) също често не разпознават промяната впреживяванията и поведението си като проява на заболяване и поради тази причина нетърсят медицинска помощ, а твърде често и отказват предлаганата такава. Порадисубективното преживяване за благополучие, манийно болните активно сесъпротивляват на предложенията да бъдат лекувани. Те преживяват лечението катонеуместно или дори като опит да им бъде навредено.Повтарящите се епизоди мултиплицира негативните социални ефекти, свързани съсзаболяването. Ето защо е изключително важно да се провежда своевременно и активнолечение по време на болестен епизод, а също така и продължаване на лечението следотзвучаването на острите симптоми с цел предотвратяване на нови епизоди в бъдеще.

Какво е лечението на БАР?

Фармакологично лечение

Лечението на депресивните и манийните епизоди е различно. За лечение на депресия сеизползват медикаменти, наричани антидепресанти. Антидепресантите не сапсихостимуланти. Това са лекарства, които водят до възстановяване на нарушениябиохимичен дисбаланс в мозъка чрез засилване на производството и/или ефектите наестествените вещества, произвеждани от самия мозък (невромедиатори), отговорни заподдържане и регулиране на настроението и биотонуса. В комплекснатафармакологична терапия на депресията често се използват и допълнителнимедикаменти, например сънотворни.

За лечение на мания се използват основно две групи лекарства – тимостабилизатори(също наричани стабилизатори на настроението) и невролептици. Стандартнотолечение на мания включва препарати, съдържащи литий. Освен него, през последнитегодини като тимостабилизатори на настроението успешно се използват лекарства отгрупата на антиконвулсантите (предназначени основно за лечение на епилепсия) с дваосновни представителя: валпроат и карбамазепин. Често в индивидуалния лечебен планкъм тимостабилизатора се включва като допълнение и невролептик. Независимо отвисоката си ефективност, поради честите си странични ефекти, класическитеневролептици се оказаха трудно премлива от пациентите и техните близки опция. Презпоследните няколко години бяха разработени невролептици от ново поколение, коитосе отличават с много добра поносимост (минимални странични ефекти) на фона нависока антиманийна ефективност, дори при самостоятелното им приложение. С цел дасе отграничат от класическите невролептици, тези по-нови невролептици се наричататипични антипсихотици.

За предотвратяване на нови епизоди (или най-малко за удължаване на светлите периодимежду епизодите) се използват основно литий и/или антиконвулсанти. Лечението следотзвучаването на болестния епизод се нарича противорецидивно или профилактично.То трябва да продължи достатъчно дълго. За адекватното дозиране на препаратите енеобходим регулярен лабораторен контрол на концентрацията им в кръвната плазма.

Хоспитализация

Когато симптомите на депресия или мания са изразени, необходимо е да се осигуримаксимално безопасна среда за провеждане на лечение и предотвратяване наусложнения. Това се постига чрез настаняване в болнични отделения за лечение напсихични разстройства. Хоспитализация се налага за депресивно болни, които не могатсами да се грижат за себе си или нямат близки, които могат да полагат адекватни грижиза тях (например ако не могат да отсъстват от работа), не се хранят и отслабват многоили при които рискът от самоубийство е висок. При болни в мания хоспитализация сеналага почти винаги, когато поведението им има асоциален характер. Тъй като болнитев мания закономерно не съдействат на лечението в домашни условия (не взиматназначените им лекарства), чрез хоспитализирането се осигурява редовен прием налекарства и динамично наблюдение на състоянието. Заедно с това, пребивававеното вограничена и защитена среда, предпазва болните от въвличането им в конфликти и гипредпазва от негативните социални последици, произтичащи от болестно разстроенотоповедение.

Психосоциални нитервенции

На първо място тук се включва обучението на болните да разпознават предвесницитеили първите признаци на нов болестен епизод. Това обучение цели да направи болнитепо-чувствителни към ранните, предклинични прояви на влошаване в състоянието(предвестниците на нов болестен епизод), когато способността за ефективенсамоконтрол все още е съхранена, така че те да имат възможност сами да предприематадекватни действия за своевременно започване на подходящо лечение, предисимптомите да са се развили до манифестно, тежко клинично състояние. Ако в тозиранен стадий болният се обърне за консултация към специалист, който да препоръчакоригиране на дозите или включване на допълнителен медикамент, вероятността да сеизбегне влошаване на състоянието, при което хоспитализацията би била неизбежна, сенамялава в значителна степен. Такова обучение е подходщо да бъде проведено и нахората от близкото обкръжение на болния – обикновенно хора с влияние върху болнияи такива, които се ползват с неговото доверие.

Винаги се оказва много полезно съставянето на индивидуален антикризисен план (илиплан за действие при криза). Този план обикновенно включва предвестниците навлошаване, идентифицирани от болния по време на ремисия, които, ако са налице, тойще предприеме определени действя, например ще информира близките си и/илилкуващия лекар. Този план също може да включва упълномощаване от страна наболния на няколко ключови фигури от неговото близко обкръжение да предприематопределени действия, когато той самият не е способен на това поради болестта. По тозиначин, освен всичко друго, се осигурява предотвратяване на опустошаващитепреживявания за безпомощност и вина, които възникват у близките на болния вситуации, в които те се чувстват морално задължени да помогнат на болния сиродственик, но не могат да направят това поради неговото несъдействие. Другиактивности, свързани с психосоциалните интервенции, са свързани с обучение наболния за самостоятелно контролиране на симптомите чрез гъвкаво дозиране намедикаментите, като и за справяне с потенциалните странични ефекти на лекарствата.

Фамилното консултиране често се оказва много полезно с цел предотвратяване нанарастване на напрежението в семейството, което може да резултира в засилване нанегативните послания, отправяни към болния от здравите членове на семейството, а оттук и увеличаване на риска от обостряне на заболяването. То също така помага насемейството да отреагира адекватно и се справи с негативните емоционалнипреживявания (такива като срам, гняв, вина и др.), натрупвани в семейството в процесана боледуването.

Консултации с цел оптимизиране на трудовото натоварване и напрежение в работата наболния могат да се окажат много полезни с цел минимизиране на неблагоприятнитевлияния, свързани с трудовата среда, които могат да играят роля на отключващифактори.

Заключение

Биполярното афективно разстройство е заболяване като всяко друго. То е добреописано и лесно се разпознава от квалифицираните специалисти. Съвременнатапсихиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за лечение напроявите на БАР, които в съчетание с хоспитализация, когато такава се налага, както ис психосоциална терапия и рехабилитация, намаляват неблагоприятните последици отзаболяването до възможния минимум.

Забележка: Този текст е подготвен с цел да информира страдащите от БАР итехните близки за проявите на това разстройство, както и да отговори на най-честозадаваните въпроси, свързани с него. При подготовката му са използвани различниизточници. Моля, имайте предвид, че знанията относно психичните разстройстванепрекъснато се обогатяват и това, което днес считаме за общоприето и вярно, внедалечно бъдеще може да се окаже, че е било погрешно, резултат от неправилнаинтерпретация на данни, например, недостатъчни данни или друга причина.

13 Отговора

17.09.2011 г.

Специални благодарности на Др.Сотиров за подробното описание,относно заболяването БАР.Осъзнавайки ясно,че страдам от това заболяване искам да споделя,че всяка една информация свързана с БАР би била полезна на пациента,поради това,че в БГ не се информира адекватно,а от там и лечението не е ефикасно.Едва ли не това не са болни хора,а луди. ЕДНА БАРОВКА:)

06.11.2011 г.

НАПЪЛНО СЪМ СЪГЛАСЕН С МНЕНИЕТО НА ТЕДИ,В БГ ХОРА КАТО НАС НЕ СЕ ИНФОРМИРАТ ОТ ЛЕКУВАЩИЯ ЛЕКАР СВОЕВРЕМЕННО.А ОТ ТАМ И ПРОБЛЕМА.БОЛНИТЕ ОТ БАР НЕ СА ИНВАЛИДИ,А ПРОСТО ПРЕКАЛЕНО ИНТЕЛИГЕНТНИ И РАНИМИ.НЕКА ИМА ПОВЕЧЕ ИНФО ПО ВЪПРОСА…ЗАЩОТО 4КИЛОМЕТЪР Е НАЙ-ЛЕСНИЯ ПЪТ ДА УНИЩОЖИМ ЧОВЕКА.

11.03.2012 г.

Подарявам биполярно разстройство от депресиоенен тип. Който желае да ми пиша на мейла. После ще отидем да полеем повода. :) )))

24.03.2012 г.

Статията е много полезна. Преди 2 години брат ми беше изпаднал в състояние на „зомби“, неадекватен, свръхчуствителен на допир, мислел се за Христос, прехвърляли го от спешна помощ в Плевен в енокринологията, където е бил включен на системи, но в неговото неадекватно състояние е бутал сестрите, махал маркучите, удрял майка ми и накрая – скок от третия етаж. по случайност – остава жив, но никой не го иска да го приеме в някое отделение на болницата. От Карлово се вдигнах в Плевен, бяха го захвърлили в психиатрията на едно легло и през ден го возеха в носилка за снимка на главата и гръден кош.Лекарски отгововори – НИЩО му няма,не е за нас. Добре че накрая му направиха скенер на главата, а оператора си позволи и на гърдите, след което се оказа травми на гръбнака, спукано ребро и много кръв и течности в коремната кухина. Тук е мястото да спомена, че от 24 години е опериран от аденом на хиповизната жлеза,който е запознат знае че не му работят много от жлезите самостоятелно.за да живе трябва да пие изписани от ендокринолог хапчета, за да живее. та проблема се поразреши за 10 дена лежане в болницата,през които бях до него – не може да си представите какви халюцинации, истерии,буйства,приказки!!!!!!!!!!!!! имах чувството че аз съм луд, а той – господ. Както и да е изписаха го, увещавехме го да си пие лекарствата, цар на обещанията беше. Работя извън Плевен, гледа го мама, на 70 гог. е и тя с куп болести, болно сърце и т.н., но как се бори милата за живота му. Та тогава всеки лекар казваше,че това състояние е от аденома ( 3 операции с отваряне на черепа. Това се повтори и през 2011, но този път без суициден завършек. намирах на невероятни места хвърлени таблетки, а уж всяка вечер ме уверяваше,че си ги е пиел. Да ама гони майка ми от стаята и после и казва,че са изпити.Симптоми – миене продължително време с ГОРЕЩА вода, стоене неподвижно по средата на стаята и гледане в една точка, без да реагира на глас и звук, силно нервно треперене на лицеви мускули, липса на апетит, разни приказки за чакри, отнякъде си беше купил малка пирамида, па си обикаля телото все едно си прави заклинания,или е лечител с биополе, истерични смехове, безсъние, мерак за пиене на много кафета, правене от разни неща на олтари по прозорците в къщи, или като излезем на разходка из града, като седнем уж на кафе – взимаше чашата по масата и си полива ръцете,излива го, отнесен като зомби, ходи като невменяем ……и още и още.Боже,не знам как издържах аз, а за мама да не говорим.И това точно празничните дни през м.май 2011. Накрая стигнахме до психиатър, една добра лекарка д-р Бързашка. Добре че мама предварително отиде да обясни ситуацията и тя като разбра че брат ми има и беззарахен диабет ли беше (заради ендокринната недостатъчност) и след кратко виждане с него му постави диагноза БАР.Да, ама като не иска да пие хапчета – обвиняваше ни че ние сме за психиатър, а не той и т.н.,че нищо му няма,божеее, какви дни. Изписа му тогава докторката някави инжекции вместо хапове, но от тях му ставаше лошо, надебеляваше му езика, почна да заеква,да фъфли. Смени му ги докторката със Сатинин,по 200мл грама по една сутрин и вечер. как ли ги е пил досега не знам (пак уверения че са пити редовно) но от 10 дена започна пак да се повтаря ТОЧНО СЪЩАТА КАРТИНА от 2010 и 2011 – загуба на интерес, слушане на чалга,неподвижно стоене,продължително стоене в тоалетната под предлог че има проблеми със стомаха, каране на мама, смеене без повод на глас, излизане и незнайно къде ходене, което изключително притеснява мама, извърляне на разни предмети през коминните отвори в банята и тоалетната, раздразнителност когато го питаш пил ли е лекарствата, унесеност и неаднекватност и т.н. НА 15.03.2012 беше на преглед при д-р Бъркашка с мама, но не е разпитван от нея, мама е пообяснила нещата, и лекарствата са му продължени.Проблемът е, че имаме силни съмнения че ги лапва, а после веднага ходи до тоалетната че много му се ходило по малка, и там ги плюе или хвърля през комина. Отрича обаче. Боя се че пак ще имаме сериозни безсънни нощи, а проблема е съм на курс в Шумен, свързан с работата ми и са възможни проблеми ако отсъствам повече от 10 дена. Идеята ми е НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ СЪС СЪВЕТ – С ЛЕКАРСТВА, БЕЗ ЛЕКАРСТВА ТОЗИ ВИД ЗАБОЛЯВАНЕ ОБОСТРЯ ЛИ СЕ СЕЗОННО; КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ С НЕГО – КРОТКО ИЛИ ПО-ОСТРО.Честно казано понякога си мисля че по-добре беше да се е свършило през 2010.

17.06.2012 г.

ех ех тези доктори, колко мнооого знаят и за всичко измислят лекарства, не дай боже обаче човек да почне тях да анализира до какви ли изводи ще стигне…

“ пациентите в мания имат чувството, че могат да се справят с всичко, че не съществуват никакви ограниченияза тях, че с каквото и да се заемат ще пожънат бляскави резултати; възприемат се като много надарени или с много способности и умения; това е причина да се въвличат в инициативи, за които не разполагат с необходимия ресурс… Имат нарушена концентрация, но за разлика от депресивните пациенти, при тях това се дължи на непрекъснатите нови хрумвания; често пациентите в мания имат преживяването, че са особено продуктивни и надарени в интелектуално отношение; често мислите им летят толкова бързо и връзките между отделните теми са толковабързи, че пациентите не смогват да ги изразят с думи или изоставят старата тема и започват да коментират нещо съвсем ново; в крайни случаи това оставя впечатление у слушателите за несъгласуваност на изказванията с трудно доловима или отсъстваща логична връзка между отделните изказвания… Намалена потребност от сън; чувстват се изпълнени с енергия, независимо, че спят по-малко от обичайното…“

тук много добре са ме описали браво – не знаех ,че съм болен – благодаря за информацията – да признавам обичам да мечтая, грандоман съм – за това можели да ми дадете някакви хапчета – примерно да стана средноман…

а ако съм успя – това пак ли е болест – а някакви хапчета, а ако съм доволен от живота – нещо да ми припишете, а не дай си боже ако съм щастлив – няма да казвам че това е мръсна дума – ще ме искарате наркомн, сектант и т.н. – обръщам се към всички които имат биполярно ПОВЕДЕНИЕ, ПРИЯТЕЛИ ВИЕ СТЕ УНИКАЛНИ, НЕ СТЕ БОЛНИ, А СТЕ НЕОБИКНОВЕННИ КОИТО ЗНАЯТ КАК ДА ПРЕДИЗВИКВАТ ТАЛАНТА И ГЕНИЯ В СЕБЕ СИ… за разлика от всички останали…, не се предавайте, продължавайте напред гордо вдигнали глава antiban681@gmail.com

10.07.2012 г.

Zdraveite,kazvam se Silviq,bih iskala da vi pomolq za pomo6t.Slu4aino popdnah na temata,nau4ih dosta ne6ta i se nadqvam nqkoi da mi pomogne.Jiveq s priqtelq si i negovite roditeli ve4e 5 god,v Ispaniq,za sajalenie oba4e naskoro slojiha diagnoza na ba6ta mu BAR,bipolqrno afektivno rasroistvo.Sazdava ni dosta problemi,kato skandali,izlaga se,kara se sas vsi4ki vkliu4itelno i sas nas,vzema pari nazaem i t.n.nepriqtna istoriq.Nai golemiq ni problem oba4e e 4e nemojem da go nakarame po nikakav na4in da se pribere v Balgariq za da se lekuva,a tuk v Ispaniq e dosta po slojno i skapo razbira se,a nqmame takava vazmojnost.Bih iskala da vi pomolq za savet kak da postapim.Ako nqkoi e popadal v podobna situaciq molq da pomogne.Da mi dade nqkakav savet.Blagodarq vi predvaritelno.

08.08.2012 г.

Здравейте Силвия, както бях споменала преди време в БГ е също много трудно човек да намери лек за това заболяване,но може поне да разредите гадните периоди,а именно: опитайте Литурил – на ,,Коджак Фарма“, внася се и от Сърбия,Турция е по-лесно…вече 3 год.го пия, не че живота ми е станал по-лек, но поне се държа адекватно и мога да работя.Това заболяване няма лечение….просто трябва да комбинирате психолога с психиатъра. Лития като цяло е стабилизатор на настроението, което при редовна употреба води до натрупване на този тип химикал, който ни кара да се държим неадекватно. Не съм спец, но аз също изживях този ад, но с подкрепата на близките и голямото ми желание да се оправя за да не излагам децата си …….се стабилизирах.Но за бога имайте търпение, защото той – горкият Ви баща не е виновен, че е болен от БАР. Успех:)

21.12.2013 г.

Здравейте, моят приятел е параплегик, мсля, че има и БАР, защото настроенията му са много непостоянни, рязко променливи, без причина. Понякога е рязък и груб, друг път е мил и нежен. Имам чувство за вина, че не се справям с това да съм му полезна. Не живеем заедно, той често отказва контакт, стои затворен в къщи. Не иска да се лекува. Моля ви, помогнете да намеря изход. Благодаря!

26.06.2014 г.

От съвсем скоро започнах да се интересувам от подробности за БАР. Сестрата на съпруга ми беше диагностицирана с това състояние преди два месеца. Преди това страдаше и се лекуваше от продължителна депресия. Въпросът ме засяга пряко, тъй като преди да се влоши драстично, живя с нас година и половина и донякъде припомняйки си моменти изпитвам вина, че сме пренебрегнали очевидни симптоми. Единствените препоръки, които специалистът, когото посещаваше, даде на родителите й, бяха да се държат както обикновено и да се опитват да не влизат в конфликти, да не засягат деликатни теми. Това и правехме всички, избягвахме разговори за лечение, настроение и т.н. Но тя дори се чувстваше пренебрегната, че никой не се интересува от нея. А ние се питахме защо трябва да отбягваме темата, нали за да се постигне ефект трябва страдащия да приеме състоянието си и с помощта на близките да се подложи на подходящото лечение? Излишно е да разказвам подробно историята на постепенното влошаване, което доведе до задържане в психиатрично отделение и тоталният отказ на това момиче да се лекува. Кой е правилният подход, особено за близките, които не са в постоянен контакт – трябва ли да се преструват до последно, че всичко е наред или да бъдат по-настоятелни да се говори за проблема във малкото възможности, които имаме за среща?

26.08.2014 г.

Sapruga mi strada ot tova zabolqvane.Vseki ima pravo da pishe kakvoto si iska,no molq tezi,koito se otnasqt podigravatelno kam problema,da pomislqt i za blizkite na bolnite.

20.09.2014 г.

Аз съм с БАР още от съвсем малка.Получавала съм около 5 кризи до сега.Коварна е болеста но трябва да продължим живота си
и за тази цел трябва да се въоръжим с голямо търпение да проявим стоицизъм да не се трогваме от дребните неща всеки да оправя своя си малък свят злосторниците да ги наказва този на когото му е работа.ХАРМОНИЯ И ВЪТРЕШНО РАВНОВЕСИЕ ТОВА Е ОТ КОЕТО ИМАМЕ НУЖДА.БЪДЕТЕ БЕЗПРИСТРАСТНИ КЪМ ВСИЧКО КОЕТО СЕ СЛУЧВА.ТО Е ЗА НАШЕ ДОБРО ДА СЕ ПОВДИГНЕ ДУХА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС.СИЛЕН ДУХ,СВЕТЪЛ УМ,ДОБРО СЪРЦЕ И СВОБОДНА ДУША ТОВА Е ОТ КОЕТО ИМАМЕ НУЖДА.ХОРАТА С БАР СА ПРОДУКТИВНИ И НАДАРЕНИ А НЕ ИНВАЛИДИ КОИТО НЕ Е ПОРАЗЕН ОТ ПОДОБНА КРИЗА НЕ МОЖЕ ДА ГО РАЗБЕРЕ.ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ И СЕ УПОВАВАЙТЕ НА БОГА В СЕБЕ СИ.ВСЯКА БОЛЕСТ ИДВА И СИ ОТИВА ТОВА Е И БАР ВАЖНО Е ДА СЕ ПРЕБОРИМ И БУРЯТА ДА ОТМИНЕ.ДОБРИ МИСЛИ ДОБРИ ЧУВСТВА ДОБРИ ПОСТЪПКИ ПОВЕЧЕ ПОЗИТИВНИ МИСЛИ ДА ПРОГОНИМ ЧЕРНОТО ЗА ДА ВЪРВИМ НАПРЕД И ДА НЕ СЕ СПЪВАМЕ.ПОЖЕЛАВАМ НА ВСЕКИ С ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ ДА НАМЕРИ СИЛАТА В СЕБЕ СИ И ДА СЕ СПРАВЯ С ТРУДНОСТИТЕ И ПРОМЕНИТЕ.УСПЕХ!!!!!!!!

20.09.2014 г.

Здравейте. Искам да споделя нещо. От няколко месеца непрекъснато се чувствам тъжна. Имам понякога и нормални настроения – чувствам се щастлива, изпитвам радост и след това изведнъж усмивката вече е напуснала лицето ми. Това ми го казват хората около мен. Все ми казват колко тъжна изглеждам, как гледам все едно някой е умрял. Започнах да плача от най-малкото. Най-малкото нещо ме разстройва и вече съм обляна в сълзи. Казват ми, че съм много песимистично разстроена, много страхлива. Това е така. Силно съм разтревожена какво ще се случи с живота ми, за бъдещето ми. Случва се да се събудя с лошо настроение или със невероятно усмивка, а после даже няма и спомен. Карам се с близките ми заради това. Ядосвам се лесно, а после съжалявам за постъпките си. Понякога се събуждам и се усещам, че през цялото време съм мислила, а не съм спала и се чудя – защо?? Също през последните два месеца отслабнах много и започнах да го забелязвам едва сега, защото другите около мен го виждат и ме критикуват, че не ям и че съм се изпуснала. Просто нямам апетит като преди. Страх ме е да споделя с близките ми, не искам да ме мислят за луда. Възможно ли е да имам БАР? Усещам, че нещо не е наред с мен. Не е нормално да се чувствам така без причина… Кажете ми какво да правя, моля…

03.11.2014 г.

Обръщам се към всички, които са в безизходица и смятат, че имат някакво психическо заболяване. Моят съвет към вас е веднага да отидете на преглед при психиатър (за който няма финансова възможност – с направление от личен лекар, т.е. ще са ви необходими 6 лв. – 3 за направление и 3 – за преглед…това е една кутия цигари…) и да се опитате да намерите най-доброто лечение, ЗАЩОТО с всеки изминал миг, в който се чувствате безпомощни, вашата самооценка се занижава :(

Всяко човешко същество има рожденото право на медицинска помощ, независимо от пол, религия, националност. Според Конвенцията за правата човек вие имате това право. Използвайте го не заради някакви егоистични подбуди, а най-вече за да сте пълноценна личност в обществото – щом живеете, значи има смисъл, имате някакво предназначение в този свят и едно заболяване (за което дори не сте виновни самите вие – в повечето случаи БАР е наследствено обусловено) НЕ МОЖЕ да ви попречи да го осъществите. По този начин – лекувайки се, ще можете да служите на останалите хора и ще почувствате още по-добре смисъла и уникалността на вашия живот и съдба. Казвам всичко това, защото в крайна сметка това заболяване не само че кара болния да страда, но и всички хора, които са около него, се чувстват засегнати :( Защото подсъзнателно всеки човек иска да помогне на болния, но ако не го осъзнава, няма как да му помогне.

Помогнете първо сами на себе си. В София специално (не зная как стоят нещата в другите големи градове) има прекрасни специалисти, които ще ви назначат добро лечение и ще постигнете подобрение на живота си. Бъдете здрави и благоразумни! Това ще ви даде сили! :)

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо