У-Х

Услуга
Тип подкрепа или клинична интервенция, създадена за да посрещне специфична психично-здравна нужда на индивид. Услугата може да бъде еднократна или продължителна, в зависимост от договореното между потребителя, близките му и предоставящият грижа.

Услуга за настаняване
Асистиране на клиент/пациент в откриването и подготвянето на подходящ апартамент за живене.

Услуга за независимо живеене
Подкепа за млад човек за справяне със самостоятелно живеене. Тази услуга включва терапевтични групи на самостоятелно живеещи, супервизирано апартаментно живеене, намиране на работа. Услугите учат младия човек как да се справя с финансите си, грижата за здравето, за дома, транспорта, както и други грижи за ежедневния живот, а също така и как да живее с другите.

Услуги в общността
Услуги, които се предоставят в общността. Услугите в общността се отнасят до всички услуги, които не се предоставят в болнична обстановка.

Услуги в помощ на семейството
Създадени така, че да помагат на семейството да остане заедно, докато се справя с психично-здравни проблеми, които го засягат. Тези услуги могат да включват информативни работни срещи за потребителите, подкрепа вътре в дома, фамилна терапия, обучение в родителстване, кризисни услуги и възстановителни процедури.

Услуги за семейството вътре в дома
Услуги за психично-здравно лечение и подкрепа, предоставяни на индивидите и членовете на техните семейства в техните собствени домове или апартаменти.

Услуги, базирани в училището
Базирани в училището лечебни и подкрепящи интервенции, създадени за определяне на емоционалния дразнител и/или за асистиране на родителите, учителите и съветниците за създаването на цялостна стратегия за адресиране на тези дразнители. Базираните в училище услуги също така включват консултиране или други базирани в училището услуги за емоционално притеснявани деца, юноши и близки вътре в училището, дома и обкръжението им.

Фамилна терапия
Терапевтичен метод, който включва оценка и лечение на всички замесени членове на семейството, които са представени. Тази терапия поставя ударение върху семейството като система, а не фокусиране върху конкретен индивид, който първоначално е набеден за клиент.

Физиотерапевт
Физиотерапевтът оценява и лекува хората с двигателни и физически, мускулни, свързани с тичане болки и други здравни проблеми или физически увреждания. Те са интензивно въвлечени в терапевтичния и рехабилитационния процес след заболяване или увреждане.

Процесът на оценка включва клинични интервенции, анализ на движението, стойка и подвижност, често анализ на рентгенови снимки. Другите лекари силно разчитат на физиотерапевта да събере информация за сериозността на симптомите на пациента и разпростирането на ефектите от симптоматиката върху живота на човека. Те също така биват улеснявани от физиотерапевта за комуникацията с пациента и за отговаряне на въпроси, свързани със заболяването и увреждането. Лечението включва тренинг с упражнения, упражнения за издръжливост и обучение в умения за ежедневния живот като ходене и други. Физиотерапевтът изготвя индивидуална програма от упражнения за всяко специфично увреждане на пациент или заболяване и обучава пациентите как сами да си измислят упражнения. Те също така се срещат с пациентите на текущ принцип (не-лимитирано във времето), за да оценят техния прогрес и да създават нови упражнения и терапии за продължаващо предизвикване на пациента за подобрение и нови, неизпълними преди това упражнения.

Физически алкохолен синдром
Предава се на децата от майките, които консумират огромни количества алкохол по време на бремеността. Характеризира се с когнитивна изостаналост, затруднения на вниманието и физически и емоционални трудности. Дефицитите могат да бъдат средни и тежки, включващи изоставане във възрастта/растежа, увреждане на мозъка, психическа изостаналост, лицеви аномалии и сърдечна недостатъчност.

Фобии
Фобиите са ирационални страхове, които карат хората винаги да избягват специфични неща или ситуации, които повдигат нивото на тревожността им много. Упорит страх от специфични неща или ситуации, които водят до избягване на тези неща или ситуации. Фобиите се проявяват в няколко форми, като агорафобията, която е страх от изпадане в ситуация на паника на място, където отстъплението е трудно или социалната фобия, която е страх да бъдеш екстремално объркан пред лицето на много хора.

Фобия от училище
Тревожно разстройство, характеризиращо се с неуместен страх от появяване в училище; това фобийно поведение често е в резултат на проблем със зависимостта, който получава подкрепа от вниманието на родителите.

Халюцинации
Абнормни слухови, мирисни, визуални, вкусови или кинестетични възприятия, които са чести симптоми на шизофрения; най-разпространени са слуховите халюцинации, които включват чуването на гласове, и зрителните, които обикновено са виждането на обекти, които не съществуват. Халюцинацията е преживяването на нещо изключително, за което всъщност няма основание.

Хиперкинетично (Хиперактивно) разстройство на поведението:
Хиперактивното разстройство на поведението е хронично състояние и е най-често диагностицираното поведенческо разстройство при деца и юноши. То засяга между 3 и 5 процента от децата в училищна възраст за 6 месечен период от време.
Децата и младежите с хиперактивно разстройство имат трудности в контролирането на тяхното поведение в училище и в социална среда. Често попадат в инциденти. Въпреки, че някои от тези младежи не получават високи оценки в училище, повечето имат нормална или почти нормална интелигентност. Какви са знаците за дефицит на внимание/хиперактивно разстройство: Има три вида дефицит на внимание/хиперактивно разстройство и трите имат свои специфични симптоми. Видовете са невнимателен, хиперактивен-импулсивен и комбинирано на дефицит на вниманието/хиперактивно разстройство.
Децата от първия вид (невнимателен) могат да имат следните прояви:
• Кратка продължителност на концентрирано внимаване.
• Лесно се объркват и разконцентрират.
• Не обръщат внимание на детайлите.
• Правят много грешки.
• Провалят се при завършването на нещата.
• Имат проблеми със запаметяването на неща.
• Изглежда като че ли не слушат.
• Не са способни да останат организирани.

Децата от втория (хиперактивен-импулсивен) вид могат да имат следните прояви:
• Въртят се, шават и се гърчат.
• Не са способни да останат седнали или да пазят тишина.
• Тичат или се катерят твърде много или по места, където не би следвало да го правят.
• Говорят твърде много или тогава, когато не би следвало да го правят.
• Бълват отговори още преди да е завършен въпросът.
• Прекъсват другите.

Най-разпространеният тип е третият вид (комбинирано хиперактивно разстройство), което, както се подразбира от името му, е комбинация от първите два вида.

Диагностициране на един от трите видове разстройства обикновено се прави, когато децата имат няколко от гореизброените симптоми преди 7 годишна възраст и те траят поне 6 месеца. Обикновено симптомите трябва да бъдат наблюдавани в поне две различни области, като дома и училището например, за да може да бъде поставена диагнозата. Колко често се наблюдава хиперактивно разстройство: Наблюдава се при едно на всеки 20 деца. Момчета страдат 4 пъти по-често от това разстройство, отколкото момичетата. Децата и младежите с хиперактивно разстройство са в риск от отключване на много други психични разстройства. Почти половината от хората с такова разстройство имат също опозиционно или поведенческо разстройство, а една четвърт са с тревожно разстройство. Повече от една трета са с депресия и почти една пета са с обучително разстройство. Понякога децата и юношите имат по две и повече от гореизброените разстройства, които са свързани с хиперактивно разстройство. Децата с хиперактивно разстройство са също така  с голям риск от създаване на личностово разстройство или зависимост към вещества, след като станат младежи и възрастни. Хиперактивно разстройство е главната причина децата да бъдат насочвани към психично-здравни услуги. По-често се случва момчета да бъдат насочвани за лечение, отколкото момичета, отчасти защото много от момчетата с хиперактивно разстройство имат едновременно и поведенческо разстройство.  Въпреки, че услугите и службите за лечение на такива деца и младежи струват много пари, в перспектива това струва много по-малко от колкото струва после, в зряла възраст, като лечение и като грижа от страна на семействата. От какво се причиняват хиперактивните разстройства: Много причинители на хиперактивни разстройства са били изследвани, но нито една от тях не е бил забелязан при всички млади хора с такова разстройство. Вируси, вредни химикали в обкръжението, генетическа обремененост, проблеми при бременността или при раждането, или каквото и да е, което уврежда развитието на мозъка, може да има роля в развиването на такова разстройство.

Каква помощ може да бъде предложена на семействата: Много лечения, някои с научна база, други не, са били препоръчвани за деца и младежи с хиперактивно разстройство на поведението. Традиционните модели включват медикаментозна терапия и/или когнитивно-поведенческа терапия.
Много типове медикаменти са били използвани за лечение на това разстройство. Най-широко използваните лекарства са стимулантите. Стимулантите повишават активността в някои части на мозъка, които обичайно не са активни при деца с такова разстройство. Експертите смятат, че точно поради тази причина стимулантите повишават вниманието и редуцират импулсивността, хиперактивността или агресивното поведение. При някои деца и младежи някои видове антидепресанти също могат да помогнат  за намаляване на симптомите на това разстройство. Транквилизантите също са ефективни при някои индивиди. Грижата трябва да бъде предоставена след разглеждане и оценяване на всички медикаменти и трябва да се отбележи, че не само лекарства трябва да бъдат предписвани при това разстройство.
Както при повечето медикаменти, тези, използвани за лечение на това разстройство, имат странични ефекти. Някои от тези лекарства могат да доведат до загуба на тегло на децата, да намалят апетита им, да забавят малко естествения растеж. Други могат да причинят разстройване на ритъма на съня. В повечето случаи много доктори смятат, че ползите от лекарствата значително превишават страничните им ефекти.  Много често доставящите психично-здравна услуга могат да повлияят на страничните ефекти чрез промяна на дозировката.
Друг лечебен метод, наричан поведенческа терапия, включва използването на  технологии и стратегии за модифициране на поведението на деца с такова разстройство. Поведенческата терапия може да включва:
• Инструктаж на родителите и учителите как да модифицират поведението на децата и младежите с такова разстройство, като, например, използват възнаграждаване на доброто поведение.
• Дневни отчетни карти за сравняване на усилията в дома и училище, в които родителите възнаграждават децата и младежите за добро поведение в училище.
• Съботно-неделна програма.
• Специални класни стаи.
• Специално тренирани помощници за в класните стаи.
Макар за комбинацията от стимуланти и поведенческа терапия да се вярва, че е успешна, не е много ясно колко дълго време траят ползите от този вид лечение.

Може ли хиперактивно разстройство да се предотврати чрез превенция: Въпреки, че в много от случаите може да се забележат предупредителни сигнали на хиперактивно разстройство, превенцията може да се окаже твърде трудна. Като предпазна мярка, винаги е добре за бременните жени, които логично се очаква да станат майки, да се пазят и да стоят далеч от алкохол, цигари и други вредни химикали, които увреждат плода. Препоръчително е също майките винаги да осигуряват качествена здравна грижа за своите деца. Тези предпазни мерки са задължителни, когато има подозрения за хиперактивностово разстройство в някой член на семейството или рода.

Какво друго биха могли да направят родителите: Когато е налице хиперактивно разстройство на поведението, родителите (или който е поел грижата) не трябва да прибързват в изводите. Когато става дума просто за високо ниво на енергия в дете или младеж, това не означава задължително, че става въпрос за  хиперактивно разстройство на поведението. Диагнозата зависи от способността на детето или младежа да завърши дадена задача, която отговаря на нивото на интелигентност на неговата възраст. Тази способност е най-добре да бъде проверявана от учител. Тъй като някои деца с  хиперактивно разстройство на поведението имат много различни типове нужди и често се нуждаят от специални приспособявания за тяхното функциониране, препоръките от страна на учителя трябва да бъдат взимани на сериозно.

Ако родителите (или който е поел грижата) имат подозрение за  хиперактивно разстройство на поведението, би следвало да:
• Да запишат час при психиатър, психолог, детски невролог или педиатър за оценка (поискайте направление от детския лекар).
• Бъдете търпеливи в случай, че младият човек е диагностициран с хиперактивно разстройство на поведението, и имайте в предвид, че прогресът отнема време.
• Влейте чувство на компетентност в детето или младежа. Подкрепяйте неговата сила, таланти и чувство за себестойност.
• Помнете, че в много случаи провалът, фрустрирането, липсата на кураж, ниското самочувствие и депресията причиняват повече вреди, отколкото разстройството само по себе си.
• Търсете точна информация от библиотеки, информационни телефони и други източници.
• Задавайте въпроси за лечението и услугите.
• Разговаряйте с други семейства в общността със сходни проблеми.
• Намерете организация на близки с подобни проблеми.

Хора, които не са удовлетворени от психично-здравната помощ, която получават, би следвало да обсъдят своите претенции с доставчика на грижата, да искат информация и/или да потърсят помощ от друга служба или услуга. Може да отнеме време на професионалистите и семейството да открият правилната “формула” на услуги и подкрепа, която работи най-добре за детето. Въпреки, че лечението може да не успее напълно да елиминара нежеланите симптоми, повечето деца с хиперактивно разстройство на поведението се повлияват от медикаменти и поведенческа терапия.

Хипноза
Естествено настъпващо променено състояние на съзнанието, при която спокобността за критично отношение към стимулите е намалена и е създадено избирателно мислене. Казано по друг начин, мисленето, оценката и съждението на съзнаващият разум са намалени.

Хипнотерапевт
Хипнотерапевтът е обучен и трениран помагащ професионалист, който ви помага да използвате своето собствено мощно съзнание за повишаване на мотивацията или промяна на бихевиорални модели чрез подтикване към изпадане в транс. Когато е хипнотизиран, вашият ум действа субсъзнателно.

Хипомания
Епизод, при който индивид е с лека форма на мания (емоционално приповдигнат, с разпокъсани мисли, свръхактивен). Такъв един епизод не маркира увреждане на индивидуалното социално и професионално функциониране и не показва задължително настъпващо биполярно разстройство. Хипоманията се повлиява от лечение с медикаменти.

Хоспитализация
Психично-здравно лечение, което се осигурява в болнична среда за 24 часа на ден. Хоспитализацията осигурява: 1) краткосрочно лечение за някой, който е в криза и представлява опасност за себе си и околните, и 2) диагностициране и лечение тогава, когато индивидът не може да бъде лекуван в извънболнична среда.

Хранителни разстройства
Какво е това хранително разстройство: Хранителните разстройства често са трайни заболявания, които могат да изискват дългосрочно лечение. Много често хранителните разстройства се появяват заедно с други психични разстройства, като депресия, зависимост към вещества, тревожни разстройства. Колкото по-рано се диагностицират и лекуват тези разстройства, толкова по-голям шанс има за пълно възстановяване. Тази кратка информативна справка идентифицира разпространените сигнали, симптоми и лечение за три от най-често срещаните хранителни разстройства: анорексия нервоза, булимия нервоза и преяждане, свързано с други психологични нарушения.

Кой има хранителни разстройства: Изследванията показват, че 90% от хората с хранителни разстройства са жени на възраст между 12 и 25 години. Увеличава се броят и на по-възрастни жени и мъже, които страдат от такова разстройство.

Какви са симптомите на хранителните разстройства:
1. Анорексия нервоза е прогресиращо хранително разстройство, характеризиращо се с нетипични хранителни навици, като, например, избягване на храна или на месо, подбирането само на няколко вида храни и консумирането им в малки количества, претеглянето на храната и измерването на калориите на цялата храна. Характеризира се също с невъзможност да се запази нормалното тегло на тялото и с интензивен страх от напълняване, както и с нереалистична, негативна оценка за собственото тяло. Въпреки  измършавелия си и занемарен външен вид, индивидите с анорексия се чувстват дебели и продължават да искат да отслабват, за да са уверени, че не са пълни. Затова ядат много малко. Индивидите с анорексия нервоза могат също така да се претоварват с упражнения.

2. Булимия нервоза е хранително разстройство, което се характеризира с прекомерно преяждане. Хора, които имат булимия, изяждат огромно количество храна (при поредна криза) и почти незабавно я повръщат, вземат разхлабителни и/или диуретици, за да се отърват от храната, която преди малко са погълнали. Този цикъл обикновено се нарича “тъпчене/повръщане”. Също като при хората с анорексия, хората с булимия имат огромен страх от увеличаване на теглото. Хората с булимия често имат ниско самочувствие, негативни мисли за себе си, депресивни чувства и чувство на срам. Те вероятно се борят с проблеми с идентичността, притеснения относно отношенията с другите, семейни проблеми или минало сексуално насилие.

3. Преяждане, свързано с други психологични нарушения, е хранително разстройство, характеризиращо се с чести епизоди на компулсивно преяждане, но за разлика от булимията яденето не е последвано от повръщане. По време на хранителния гуляй индивидите с такова разстройство често се хранят сами и с голяма скорост, без значение от това дали се чувстват гладни или преяли.

Какви медицински проблеми могат да възникнат в резултат на хранителните разстройства:
• Анорексия нервоза: може да намали сърдечният ритъм и кръвното налягане, повишавайки шанса от сърдечен удар. Тези, които използват хапчета, за да стимулират повръщането, вътрешно-чревното движение, уринирането, също са под голям риск от сърдечен удар. Гладът също може да доведе до сърдечен удар, също както и да увреди мозъка. Анорексията също може да увреди косата и ноктите. Кожата може да започне да съхне, да пожълтее, да се покрие със слабо окосмяване, наречено лануго. Средна анемия, подути стави, намалена мускулна маса и други също често се появяват като резултат от хранително разстройство. Тежките случаи на анорексия могат да доведат до остлабване на костната система, което прави костите чупливи в резултат от загубата на калции.
• Булимия нервоза: Киселината в повръщаното може да доведе до увреждане на зъбите, на хранопровода и да увеличи началото на хранопровода (невъзможност за преглъщане). Може да се увреди стомахът от честите повръщания. Разстроен сърдечен ритъм, сърдечен удар и смърт могат да настъпят в резултат на химическия дисбаланс и загубата на важни минерали. Язви на хранопровода и стомаха, възпаление на панкреаса и постоянен запек също са последствия от булимията.

• Преяждане, свързано с други психологични нарушения: може да доведе до повишено кръвно налягане и високи нива на холестерол. Чести ефекти на това разстройство са уморяемостта, болките в ставите, диабета, заболяването на жлъчката, сърдечните болести.
Какво е необходимо за да се постави формална диагноза на хранително разстройство:

Анорексия нервоза: Тегло с 15% по-ниско от това, което се счита за нормално за същия пол, възраст и височина; пропускането на поне три последователни менструални цикъла (ако жената е във възраст за раждане на дете); наличие на интензивен страх от увеличаване на теглото; отказ да се достигне минималното нормално тегло, както и вярването, че си прекомерно дебела, въпреки че си застрашително слаба.

Булимия нервоза: Най-малко два цикъла преяждане-повръщане на седмица, с тенденция за учестяване, в рамките на поне три месеца; слаб контрол върху хранителните навици; обсесивна заинтересованост от собственото тегло и външен вид.

Преяждане, свързано с други психологични нарушения: поне два епизода на преяждане на седмица, с тенденция за учестяване, за период от 6 месеца; слаб контрол върху хранителните навици.

Как се лекуват хранителните разстройства:
• Анорексия нервоза: Първа цел при лечението на анорексия нервоза е да се запази физическото здраве на индивида, което включва възстановяване на здравословното тегло. Достигането на тази цел може да изисква хоспитализация. Веднъж след като физическото здраве на индивида е стабилизирано, лечението обичайно включва индивидуална психотерапия и фамилна терапия, по време на която родителите учат своето дете да започне да се храни отново и да си създаде свои собствени здравословни хранителни навици. Поведенческата/бихевиоралната терапия също е много полезна в помагането на индивидите да започнат да се хранят здравословно. Тя може да бъде последвана от подкрепяща групова терапия и групи за взаимопомощ вътре в общността, които да осигуряват продължителна текуща подкрепа.

• Булимия нервоза: Освен ако недохранването не е много тежко, всякакви проблеми със злоупотреба и зависимост към вещества, проявени по време на диагностицирането, следва да бъдат лекувани първо. Следващата цел на лечението е да се елиминира поведението на ядене и повръщане на индивида. Поведенческата/бихевиоралната терапия се е доказала като ефективна при достигането на тази цел. Психотерапията е доказала ефективността си в предотвратяването на повторното завръщане на хранителното разстройство и при адресирането на проблемите, довели до разстройството. Различни изследвания са доказали, че Прозак, антидепресант, може да помогне на хора, които нямат ресурс за психотерапия. Също като при анорексията, фамилната терапия също е препоръчителна.

• Преяждане, свързано с други психологични нарушения: Целта и стратегиите за лекуване на това разстройство са сходни с тези при булимията. Преяждането, свързано с други психологични нарушения, съвсем наскоро беше прието за разстройство и изследванията за него са още в начална фаза.

 

Поддръжа се от Студио Кипо