Д-р Михаил Околийски от Националния център за обществено здраве:
Съвсем скоро ще бъдем свидетели на СПИН епидемия в България
Валя Стоянова, 12.12.2003, в. Дневник
В края на миналата седмица се проведе национална конференция „Политика за психично здраве цели, задачи и инструменти за осъществяване“. Бяха представени данни за епидемиологично проучване на стреса и Бяла книга за състоянието на психиатрията в България. Д-р Михаил Околийски, който работи в Националния център за обществено здраве към Министерството на здравеопазването е един от организаторите на конференцията. Той е завършил Хумболтовия университет в Берлин, където е защитил и дисертация в областта на психичното здраве и СПИН превенцията.
Според вас какво е психичното здраве на българина в момента? Доста често по улиците се срещат мъже и жени, които сами си говорят.
Нашите наблюдения са, че то е такова, каквото е и на жителите на Западна Европа. За да разберем какво е точно и да можем да обосновем нашите услуги на доказателства и научен подход, в момента провеждаме епидемиологично изследване на здравето и стреса. То е по американска методика на университета в Мичиган и ще бъде репрезентативно за региона на Балканите. Според мен то ще даде точна представа какво е разпространението на т.нар. скрита заболеваемост – като леките форми на депресия, на тревожност. Всекидневният стрес, предизвикан от прехода от един строй към друг, влияе негативно на психиката на българина. Досега не е бил обект на изследване. Стигнахме до извода, че близо една трета от българите проявяват клинични симптоми, предизвикани от стреса. Огромна част от тези хора съумяват сами да се справят с проблема си, без да търсят лекарска помощ. От направените изследвания е видно, че стресът от прехода и липсата на адекватен здравен отговор води до повишена смъртност, престъпления, злополуките на пътя, че дори употребата на наркотици.
Кой финансира изследванията?
Средствата за изследването са от държавния бюджет и засега са осигурени. Оптимистично е, че България е част от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и благодарение на това се случиха изключително позитивни неща. Успяхме да направим оценка на психичната сцена у нас и направихме предложения за промени на психично-здравното законодателство.
Какво ще рече това?
Нужно е да се защитават правата на пациентите и да се избегнат предразсъдъците, които обществото има към тях. По отношение на психичната болест съществуват два големи проблема или стигми. Едната е, че психично болните са опасни за околните и за себе си, а другата е, че болестта им е неизличима. Научните изследвания доказват, че това не е вярно. Психично болните не са опасни. Те имат нужда от един специфичен подход на специалистите, които работят с тях, и на цялото общество. При добра рехабилитация те биха могли да се излекуват.
Това, което говорите, е много оптимистично, но в психиатриите и в домовете за душевно болни картината е нелицеприятна, меко казано.
Вярно е. Тази година имаше доклад от Световната здравна организация във връзка с ужасяващите условия в психичните болници и домове в България. Европейската комисия в доклада си за присъединяването ни към Европа също е споменала състоянието на психиатриите като един от най-големите проблеми за присъединяването ни към Европа. Именно затова направихме и нашата конференция.
В нашата програма е предвидено тези домове да не бъдат приюти, където възрастните хора гаснат и чакат смъртта си, а да станат ефективни здравни заведения за хора с психични отклонения. Една от идеите ни е болниците, които не са на ниво, да бъдат закрити и да бъдат открити дневни центрове във всяко населено място, които да лекуват адекватно болните. Идеята е да се разкрият защитени жилища и болните да живеят с близките си. Сега психично болните живеят изолирано от обществото при ужасни условия и не могат да се социализират. От 2005 г. задължително лечение в психиатрия ще има за хора, за които има опасност да посегнат на себе си. Принудителното лечение ще е пък за невменяеми, извършили престъпление.
Според вас увеличава ли се агресивността на българина?
Някои са станали много агресивни. Чакат само повод да започнат кавги на обществени места или се разправят с юмруци. Тревожното е, че всяка година се увеличават опитите за самоубийства и е повишено нивото на заболеваемост от психични болести. Само 30 на сто от психично болните хора в България реално ползват психична помощ.
Методите на лечение у нас на какво ниво са? Прилагат ли се световни практики?
У нас психичната болест по-често се разглежда в медицинската парадигма. Модерният подход е, че социалната страна на заболяването може по-лесно да бъде повлияна и интервенцията в нея би могла да има по-добър ефект.
Кога ще започне у нас лечението на хората с отклонения по европейски стандарти?
Процесът е дълъг. За да се приложат европейските стандарти за лечение у нас, е необходима промяна на отношението на обществото към тези хора. Трябва да приемем психично болните сред нас. Трябва да има активност на държавната администрация за тази промяна.
Една от темите на националната конференция за психично здраве беше „Политика на психичното здраве, основана на доказателства“. Какво означава това?
Вече в България предлагаме нов подход в областта на психичното здраве. Искам да кажа, че правителството на Иван Костов прие национална програма за психично здраве с добър бюджет. Настоящото правителство за съжаление претвори тази програма в действие с един намален бюджет, което възпрепятства провеждането на заплануваните дейности.
Причините за намаления бюджет?
Не са известни. Нямаме никакви пари за капиталови разходи. Министър Славчо Богоев сега обеща, че бюджетът за програмата ще бъде променен. Той проявява интерес към проблема. В рамките на програмата за психично здраве са проведени демонстрационни проекти, които дадоха стандарти за качество, за предлагани услуги на психично болните в местата, където те живеят – квартали, села, градове, което всъщност е новият подход.
Преди броени дни завърши кампанията за превенция на СПИН. Страната ни ще успее ли да се опази от тази болест в следващите години?
Кампаниите не са достатъчни за предпазването от СПИН. Не можем да съсредоточаваме усилията си за профилактика само на 1 декември, обявен за международен ден за борба с това тежко заболяване, както и на 14 февруари – ден на влюбените. Не трябва да забравяме, че хората, които живеят с HIV/СПИН, са целогодишно сред нас и за съжаление броят им се увеличава непрекъснато. Аз прогнозирам, че съвсем скоро ще бъдем свидетели на бум на СПИН в България. Има много индикатори, като на други сексуални преносими болести, че сме на прага на избухване на СПИН епидемия. Досега този нисък брой на официално регистрираните хора с HIV, които са под 500, от една страна, е неточен, от друга страна, е щастлива случайност и не е плод на систематични интервенции в областта на превенцията на тази болест.
Обществото ни готово ли е да приеме HIV позитивните и да им помага?
Имам много познати, които живеят с HIV/СПИН както в чужбина, така и в България, и мога да видя разликата в живота им. В Германия например това, че е диагностиран вирусът, не ги кара да губят желание за живот. Напротив, много от тях започват усилено да учат и работят, за да докажат, че въпреки всичко са пълноценни хора. У нас е обратното – при положителен резултат заразените изпадат в изолация, която има тежки последици и допринася за по-бързото развитие на болестта. Тези хора не получават подкрепа от обществото и институциите. Дори не получават консултации какво означава един отрицателен или положителен резултат. Не е достатъчно, когато разбереш, че не си носител на вируса, да се успокоиш и да правиш безразборен секс без презерватив. Много важно е да се знае, че СПИН не е опасен, когато човек спазва много прости мерки за предпазване. За широката общественост само два начина за предаване на болестта са релевантни – сексуалният и кръвният. Това означава, че ако се ползват презервативи при секс и ако наркоманите не си разменят спринцовки, могат да бъдат сигурни, че няма да се заразят със СПИН. Българското общество трябва да разбере, че хората, които живеят с вируса, са хора. Те са човешки същества, а не нещо абстрактно. И може да се случи на всеки от нас.