Д-р Пламен Димитров е председател на Дружеството на психолозите в България. Той е доктор на психологическите науки. Роден е на 29 август 1958 г.
Д-р Димитров, в последните седмици оставаме с впечатлението, че случаите на самоубийства зачестяват. Само в нощта срещу понеделник петима души посегнаха на живота си в София. Как ще коментирате тази „епидемия“?
За съжаление в цяла Европа и дори в целия свят в последните две години се наблюдава ръст на самоубийствата между 10 до 12-15 на сто. Особено тежко е положението в страните с остри финансови затруднения, които засягат голяма част от населението. В Гърция, например, международни изследвания показват ръст от около 15%. Това е една от най-тежко засегнатите страни. Същото се отнася и за Португалия. Само в държави като Австрия и Германия, които са много по-стабилни в икономически план, има спад, защото там е развита много по-добра система за превенция. Има мрежи от центрове за ранно предупреждение. Има и нагласа в общността да съдейства и оказва социална подкрепа на хора, които очевидно са стигнали до усещане за безнадеждност.
Какви са показателите в България?
Не можем да говорим за точни проценти, но като цяло стоим на челните позиции в ЕС по реализирани успешни опити за самоубийства спрямо числеността на населението. Освен това възрастовата граница спада – все повече млади хора посягат на живота си.
Как си го обяснявате? Само икономическата криза ли е причината?
Не може да се каже, че пряко трябва да виним само кризата. Но се късат връзки, хората губят надежда, че могат да установяст статуса си. Често това е свързано и с емоционални, междуличностни причини. Всеки случай е уникален и за всеки опит има конкретни фактори.
Как би трябвало да реагира държавата на тази тревожна тенденция?
Трябва да има добре развита мрежа за психични услуги. Трябва да се реализира ранното използване на психични консултации, психотерапевтични услуги. Затова не само психиатричните, но и психоттерапевтичните консултации трябва да бъдат включени в пакета от здравни и профилактични услуги, които се покриват от Здравната каса. В България консултациите с психиатри са обхванати от здравната каса, но психотерапевтичните услуги не са. В Англия например първичната грижа, дори и без да е поставена дианоза, може да позволи на човек със здравна осигуровка да посещава 12 пъти месечно психотерапевтични сесии в продължение на половин година. И това се прави преди дори да се установи каква е диагнозата му, ако въобще има диагноза, а не става въпрос просто за екзистенциална криза със съответните фактори: икономически, семейни, чисто личностни и емоционални.
Споменахте, че възрастовата граница на самоубийците пада. Какво трябва да направят родителите и близките на изпадналите в дълбока криза, за да предотвратят подобна развръзка?
Ние често сме много отговорни за материалното благополучие в средата, която създаваме, и пропускаме да отбележим колко важни са емоционалните връзки помежду ни – съпреживяването, близостта, човешкото присъствие в ежедневието. Те са ключови дори при проблеми, които ни изглеждат просто младежки грижи и притеснения. Затова е много важно да се укрепят семейните отношения и взаимоовръзки, да постигнат по-голяма дълбочина. Когато един млад човек не усеща, че има съпричастност, разбиране, дори когато проблемите му са лични и много дълбоко интимни, ако няма изслушване и присъствие, голяма е вероятността да се капсулира, да започне много опасен цикъл от емоционални интерпретации на всичко, което се случва, и да избере самоубийството – този автоагресивен начин да избяга от реалността, която го тревожи.
Коя е най-опасната възраст за самоубийство при младите хора?
Точно тази възраст на изграждането на идентичността и постигането на интимност. Това са годините между 16 и може би около 25. Но възрастта е условна. Всеки конкретен случай зависи от индивидуалната ситуация, житейската ориентация на тези млади хора и от присъстието на близките – семейството и приятелите. По-важно е да има чувствителност у всеки от нас към близките хора. Именно това е социалната ориентация, която в години на криза се изтощава по-лесно. Хората се затварят, капсулират се, а това може да доведе до неправилния избор.
Колко струва консултация при психолог?
Има колеги, които работят дори безвъзмездно, защото се опитват да намерят външно финансиране, а самите им клиенти да не заплащат нищо. Но като цяло една средна консултация в рамките на това, което НЗОК осигурява, струва около 20-25 лева. Трябва да имате предвид, че когато специалистите видят ситуацията и знаят, че проблемът е и материален, те поемат случая, дори ако няма възможност да се заплати. За съжаление сме оставени почти изцяло на пазарни принципи и това не позволява на голяма част от населението, притеснено за доходите си, да ползва услугите на психотерапевт, дори когато има нужда от тях. В нашето Дружеството обаче не сме върнали нито един човек, поели сме всички обаждания от загрижени хора и от хора, които лично искат консултация. На нито един от тях не е отказана помощ по финансови съображения.
Мина Узаничева
Един отговор
Просто се замислете коя част от живота днес не е свързана с материалното състояние, след това казвайте че причините за самоубийство са емоциално, психологични, междуличностни и др. Всичко в живота на човек, в днешно време може да се свърже с материалното състояниш.
Колко от опитите за самоубийство са извършени от богати и заможни хора, и колко от бедни. Мисля че това процентно съотношение ще даде отговор на въпроса „Кризата ли е виновна“.