Пари за любовници винаги ще се намерят, казва Златка Михова

Г-жо Михова, слушах реклама по радиото: „Финансовата криза е тук, ще си купя чакъл, да си заровя главата“. Колко българи ще припознаят себе си в този текст?
Не мога да преценя точно, но, ако съдя по своите клиенти – кризата все още не е дошла в България. У хората обаче се усеща повишено напрежение, засилена тревожност от страха, че ще трябва да работят повече или да се хванат на две места, за да поддържат стандарта си. Наблюдава се и друго – родители, които до този момент са помагали финансово на порасналите си деца, обгрижвали са ги и така са им пречели да станат по-самостоятелни, сега казват: няма да можем повече, поемайте си разходите сами. Ако реакцията на кризата е такава, това ще бъде положителен ефект от нея.

А какъв е лошият вариант от кризата за семействата?
Тревогата от очакването на евентуална загуба на работа например, или стандарт на живот да се превърне в проблем на семейството. Да доведе до взаимни обвинения, конфликти, скандали. Има и една категория хора - работим и със социално слаби, при които кризата просто няма как да дойде. Те са на дъното, няма повече накъде да закъсват. Оцеляването не е ден за ден, а час за час. При тях вероятно ефектът от кризата ще се прояви като повече оставени в домове деца. Вече се появиха подобни информации.

На кого най-тежко ще се отрази кризата – на хората на средна възраст, на пенсионерите или на младите?
Безспорно на хората на средна възраст и на тези пред пенсия. Не само като отговорност, която носят за децата си, а някои и за по-възрастните си родители, но защото те много по-трудно от младите могат да си намерят нова работа.

Работите със студенти, те притесняват ли се от задаващата се криза?
Откровено казано, никой не е споделял, че това ще повлияе на плановете му по някакъв начин. По-скоро безвремието, безпътицата, в която живеем, им се отразяват. Обсъждат кой трябва да ни управлява, за да минем по-леко през кризата. Кой ще ни изведе от тунела.

Мъжете или жените по-лесно се справят в кризисни ситуации?
По принцип жените са по-находчиви. За тях са важни и работата, и семейството, и децата. Ако ги уволнят, те намират смисъл в друго, в това, което вършат у дома например. Докато при мъжете да имат работа, да бъдат глава на семейството, да се развиват в кариерата е извор на самочувствие. Затова те по-трудно понасят кризите, преживяват ги по-тежко.

Имат ли самочувствие българите?
Това е много общо казано – няма „българите“ като цяло. Познавам хора, които работят тук, печелят добре и имат самочувствие. Те гледат на кризата като начин за прочистване на бизнеса. Като на период, в който ще оцелеят гъвкавите, можещите, предприемчивите.

Още една полза от кризата, така ли?
Да, очакванията са, че ще фалират хората, които не умеят да правят бизнес, не си дават сметка за правилата, прилагат шуробаджанашкия принцип във фирмите си и т.н.

А възможно ли е кризата да направи българина по-малко мързелив?
Не вярвам в понятието „мързел“. Човек е мързелив тогава, когато не е бил поощряван да прави това, което може най-добре. И не е бил хвален за успехите си. Мързелът е състояние на хора, които не са открили талантите си, не са видели продуктите от своята работа и не са усетили удоволствието да свършиш нещо и хората да те харесат за това.

За съжаление българите са отглеждани с много критика и отхвърляне и с малко похвали и помощ, за да намерят себе си. Не да следват пътя, програмиран от родителите им, и да отговарят на техните очаквания и мечти. Мързелът всъщност е отказ на човек да следва чужд път, но не успял да открие своя.

А да очакваме ли бум на разводи – ако стъпим на опита от предишни кризи?
Тази криза идва в по-различно време. Семействата, които вече имат малко по-добър жизнен стандарт, мислят повече за хармонични отношения у дома. Не да живеят как да е заедно, а да имат и обич, и подкрепа, и възможност за развитие. Финансовата криза, безпътието край нас може да увеличат конфликтите, но хората при появата на проблеми в отношенията все по-често търсят помощ. И те ще стават повече. Но при семейства, в които положението по принцип е нетърпимо, кризата може би ще ускори разводите.

За какви проблеми хората най-често търсят консултация при вас?
Ако става въпрос за отношения между съпрузи, напоследък това е изневярата. Помощ как да я преодолеят, как двойката да се запази и развие.

Има повече изневери или повече се хващат?
Повече се хващат, изневярата вече не може да се крие така, както преди години. Джиесемите, банковите сметки, съвременните начини на разплащане и комуникация разкриват връзката. Преди години колеги от западни държави ни обясняваха, че при тях не може някой да изневерява дълго време, без да бъде разкрит. Защото бързо ще бъде хванат по разпечатките за плащания, за телефонни разговори. Това се случва и у нас. Изневерите предизвикват криза в семейството, но хората вместо да се разделят, все по-често търсят помощ да останат заедно.

Покрай кризата да не намалеят любовниците, ако няма пари за харчене извън дома?
Не, потребността на човека да има близост, да чувства душевен комфорт е биологически заложена, вродена е. Ако тя не се задоволява, човек страда. Така че – криза, не криза, хората ще търсят връзка с близка душа.

А какви са проблемите с децата, заради които ви търсят: агресия, дрога, алкохол?
Всичко. Но основният проблем е, че родителите не отделят достатъчно време да общуват с децата си. И не могат да се справят с проблемите, които детето има в училище или в детската градина. Ако се бие с другите деца, не се задържа на едно място, има неприемливо поведение. Кризата може да повлияе зле при семейства, в които покрай тревогите си за работата и хляба родителите ще отделят още по-малко часове за децата си. А детето не може да порасне без здрава връзка с родителите си, независимо от обществената ситуация, от това, което се случва на пазара на труда, на борсите и т.н.

Агресията ли е най-големият проблем на обществото ни?
Агресията е вродена реакция при хората, а и при животните, когато се чувстват в опасност. Цивилизацията я трансформира в състезателност, в лидерство, в спортен хъс, в амбиция за кариера, в настойчивост при отстояване на собствени позиции и в много други форми. Проблемът у нас е, че обществото проявява толерантност към грубиянщината като начин на изява на агресията. Не се толерира трансформиране на агресията в социално приемливи форми, а злоупотребата със сила и власт за справяне при опасност. Това идва от възпитанието в семейството където много често родителите бият, заплашват, обиждат, крещят, за да се справят с проблемите. В публичното пространство се утвърждава образът на богаташа, който минава безнаказано на червен светофар и псува другите на пътя. Имаме висока търпимост към грубиянството, за съжаление. И възпроизвеждаме модела на жертви и грубияни.

Свикнали сме да обвиняваме политиците за всичко. Може ли властта да повлияе на тези процеси?
Да, като поне позволи и създаде условия да се чува гласът на гражданското общество. Ето например през април в СУ „Св. Климент Охридски“ ще се проведе конференция на тема „Грубиянството в училище“, там учители и училищни психолози ще представят конкретни примери за справяне с проблема. И дано има повече желаещи да чуят добрите практики и да помислят за използването им в обществото.

Юлиана ОНЧЕВА