Какво ми има? Разговор с д-р Ирина Лазарова от център „Адаптация“ за хипохондрията.

Д-р Ирина Лазарова: Емоционално самотните хора много често развиват хипохондрия. Защото са с усещането, че никой истински не е ангажиран с тях.

От Зора Нейкова, списание „За хората“

Със сигурност сред познатите ти има хора, които по- често от нормалното ходят при лекари, непрестанно си правят изследвания, често сменят личния си лекар, на моменти сякаш „изключват”, често се  оплакват от симптоми на болести и очакват съпричастност. Усещаш страха им, писнало ти е от оплакванията и променливите им настроения. Не се и замисляш колко е тежко, ако те е обзел натрапчив страх от смъртоносно заболяване – той  блокира живота, срива отношенията с роднините, с приятелите, с колегите, интимните връзки, пречи да работиш пълноценно и да градиш планове.

снимка: Светослав Куцаров

„Нарича се хипохондрия. И е вик за внимание. Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. У всички ни има хипохондрични зрънца, формирани сме с нагласата за отговорност към себе си, но въпросът е в степента”, според д-р Ирина Лазарова, психиатър и когнитивен психотерапевт към амбулатория за психично здраве „Адаптация” и Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски” и Съучредител и председател на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.

 

Болест ли  е хипохондрията?
Тя е психично разстройство и се включва в регистъра на тревожните разстройства. Дълбоко емоционално преживяване, интензивен страх от наличието на тежка и неизлечима болест, която със сигурност ще доведе до смърт. Хората с хипохондрия се страхуват от болести с лоша прогноза -  рак, множествената склероза, спин, инфаркт, инсулт. И обръщат сериозно внимание на състояния, които наподобяват симптомите  на тези заболявания. Хората с хипохондрия започват да мислят като лекари за себе си, без никога да са учили медицина. Те четат всичко за съответната болест и постоянно търсят нова информация. За тях това е начинът да са отговорни към себе си и собственото си здраве. Хипохондрията е понятие, което днес има много стигматизиращ ефект. Обидно и грубо звучи да кажеш за някого „Той е хипохондрик”. Затова в Европа и Америка все по-популярно и става понятието „абнормна тревожност за здравето”, което звучи много по-уважително.

Вродена или причинена от нещо?
Страховете от болестите са начин, по който мислим за себе си, за собствения си живот, за оцеляването си, за отношението на другите към нас. Всичко се върти около живота и качеството на живота. Хипохондрията се увеличава много напоследък, тъй като индивидуализмът започва да доминира в цивилизования свят и човек трябва много по-еднолично  да носи отговорност към себе си, за разлика от предишни епохи, когато отговорността е била на семейството или на определен вид общности, т.е била е разпределена и облекчена. Много от  болестите сега могат да бъдат „уловени” предварително, а да направиш профилактика, за да се предпазиш, е пак твоя лична отговорност. Хипохондричните страхове са израз на нашата огромна отговорност към собственото ни здраве и живот. Затова децата не са хипохондрични, а ако това се случи в по-ранна възраст е много драматично. Хипохондрията е проблем в по-зрялата част от живота, когато човек осъзнава, че определени неща зависят единствено от него. Хората с хипохондрия постоянно търсят доказателство, че се разболяват и ходят непрекъснато на лекар. И колкото повече лекарите отхвърлят техните съмнения, толкова повече се страхуват, че нещо е пропуснато. Съмнението на пациента, че има болест, която лекарите не успяват да открият, „защото може би са небрежни”, блокира живота му. Трябва да се знае, че хипохондрикът се успокоява от вниманието, а не от доказателствата, че няма болест. Всички добре познаваме ефекта, когато отидем при лекаря, че още докато чакаме пред кабинета му, вече сме значително по-спокойни. Моя пациентка, когато много се уплашеше, спеше в колата си пред „Бърза помощ”. Това, че лекарите са й на ръка разстояние, я успокояваше. Затова хора с хипохондрични страхове не рядко искат да се женят за лекари. Интересно е, че хипохондрията се облекчава, когато се яви някакъв реален проблем. Например, ако има вирусно заболяване с ясни симптоми за това – висока температура, възпаление на гърло. Хората с хипохондрия основно се страхуват, че нещо важно ще бъде пропуснато от „небрежните лекари” и това всъщност ще доведе до тяхната гибел. Тези хора имат нужда да им се обясни детайлно и на разбираем език какво се случва с тях.

Страхът от лекари, нежеланието да се прегледаш също ли са признаци на болестта?
Да. Има, най-общо казано, два вида хора с хипохондрия. Едната част от тях се страхуват от болести и затова непрекъснато ходят по изследвания и консултации. Другите непрекъснато се страхуват, обаче никога не стъпват при лекаря, докато не стане твърде късно, защото се опасяват, че ако отидат, ще им открият нещо.Те смятат себе си за изключително уязвими, слаби и неспособни да понесат никаква болка и са сигурни, че няма да се преборят с болестта.  Изпитват ужас от профилактични прегледи. Обикновено са убедени, че лекарят не помага, а само те разобличава, че си несъвършен, болен, страдащ и си на път да умреш.

Човекът, който е решил, че страда от неизлечима болест, има ли оплаквания и симптоми за тази болест или си ги измисля?
Усещанията, които хората с хипохондрия  имат, са реални. Те, обаче, изхождат от убеждението, че здравият човек не усеща нищо от тялото си. А това не е така. Защото тялото ни дава непрекъснато някакви сигнали, които не са страшни. Но, ако се уплашим, че нещо ни има и няма кой истински да се погрижи за нас и да го е грижа дали ще оцелеем, започваме да се вглеждаме в най-малките детайли, за да не изпуснем нещо. Дори, когато човекът е гладен и изпитва нормален дискомфорт в стомаха, той го интерпретира като стомашен проблем и не се сеща, че всъщност е гладен. Или пък жаждата и сухотата в устата от това, че не пие достатъчно вода, му дава повод да мисли, че е болен. Такива хора се задълбочават само в тези конкретни усещания и започват да ги интерпретират по най-катастрофалния начин.

Кои хора са предразположени към хипохондрия?
Най-общо казано, тези, които са разочаровани от отношения, партньорства и не могат истински да разчитат на никого. Емоционално самотните хора много често развиват хипохондрия. Защото са с усещането, че на никого истински не му пука за тях. А истината е, че на много от близките им просто им омръзва от непрекъснатите им оплаквания и започват да ги упрекват. Също – хора, които са наплашени още от детството си. Например  майка, която за да накара детето да се облича по-топло, го заплашва с менингит. В по-късна възраст, когато този човек носи сам отговорността за себе си, може да развие хипохондрия заради модела, наложен му от майката. Затова децата не бива да бъдат плашени нито с лекари, нито с болести, нито със смърт. Наскоро, след дълги часове психотерапия с пациентка, тя осъзна, че хипохондричните й страхове са свързани с баща й, който цял живот много я е насърчавал и хвалил, когато е здрава. „Браво, моето момиче, нямаш температура, ти си бащичко!” или „Браво! Имаш ниско кръвно”, т.е. да си здрав и да не те хваща нищо, е основна ценност, а ако си болен, си дефектен и не си се справил добре с живота. И в моменти, когато тя реално не се чувства добре и трябва да отиде на лекар, се опасява, че той ще констатира, че тя е некачествена. Реклами, които ти внушават, че отвсякъде те дебне някаква опасност, ако не си направиш някаква ваксина, примерно, също могат да отключат хипохондрия.

Целта на лечението е  да разберат корените на страховете си, пътя, по който възникват те и да се научат да ги управляват. И с посвещаване – защото един човек с хипохондрия най-много се нуждае от  емоционална подкрепа и внимание. Когато нормалният човешки контакт и индивидуалният подход  се изместят от много технологични аспекти между лекаря и пациента, хипохондрията чука на вратата.

За страшните неща
Когато лекарят не използва чисто човешките усещания и интуицията си към пациента, за да чуе проблема му и преживяванията, свързани с него, и се държи на емоционална дистанция от него, обикновено страховете  от болести нарастват. В Западна Европа хората имат много по-голямо доверие на лекаря. Там има традиция да се говори за страшните неща по нестрашен начин. А у нас страшните неща трябва да станат още по-страшни, всички назидателно да бъдат подготвени за най-лошото, което ги чака. Нямаме традиции да се говори за болестите като за част от живота и че те не те правят задължително човек второ качество, инвалид, извън обществото.

Когнитивен психотерапевт
Има различни течения в психотерапията. Най-популярна е психоанализата, която Фройд е създал и описал. Тя е свързана основно с терапия на несъзнаваните аспекти на личността. Докато когнитивната психотерапия, която много интензивно се развива в последните 40 години, се занимава със съзнаваните аспекти на личността и с начина, по който хората мислят и резултатите от това мислене като емоции и поведение. Тя помага на хората с проблеми да дадат нова насока в мисленето си. Независимо от това, какво имат в подсъзнанието и какво е било детството им. Когнитивната терапия казва, че човек има ресурси да се справи с актуалните проблеми, ако получи едно рамо за начина, по който мисли.

 

13 Отговора

14.11.2012 г.

Да благодарим на д-р Лазарова за всичко което прави за пациентите си и за приятелите си. Мисля, че има още много хора, на които тя би могла да помгне за да направят живота си по-добър. Да е жива и здрава!

19.12.2012 г.

Здравейте!Аз също май съм хипохондричка! От 3 години не спирам да си внушавам за болестта СПИН! Всичко свързвам с нея! Правя си изследвания през 3 месеца, понякога всеки месец. Много се страхувам да не се заразя. Не мога да водя полов живот спокойно! Всеки, който ме докосне, кашля или пие от моята чаша си мисля, че ще ме зарази. Винаги, разбира се, тестовете ми са отрицателни. Имам постоянен партньор. Страхувам се, гълтах хапчета, успокоих се, но пак изпадам в този ужасен страх, който ме съсипва. Нямам апетит, нямам желание за живот все като мисля за тази болест. Помогнете ми, какво да правя вече не знам. Благодаря ви предварително!

12.02.2015 г.

А хипохондрията включва ли и страх от психични болести?

27.03.2016 г.

Професионално, позитивно и достъпно поднесена информация!Поздравления! Есенцията по даден проблем, казус или тема могат да дадат отлично професионално подготвени хора! В същото време те трябва да са големи хуманисти и позитивни личности! Поздравявам Ви! Всичко това прозира в статията Ви и говори за Вашата същност! Бъдете здрава, съхранете чувствителността си и хуманизма!

04.04.2016 г.

Включва ,включва Йоана!Веднъж ме пратиха на психиатър за главоболие, причинено от притеснения. И един сравнително млад и възлуд доктор ме пита, дали мисля за самоубийство?!Притесних се за него,работата му вероятно е напрегната щом такива мисли му минават през главата да ме пита. Хипохондриците не се самоубиват! Те са толкова загрижени за здравето и живота си ,че това понякога може да ги разболее истински от притеснения!Тоест стопирайте притесненията си до някаква степен, защото самите те са доста вредни за вас.

04.04.2016 г.

Вероятно му е влизало в задълженията да ме пита, защото е имал съмнения, че страдам от депресия или др. нервно заболяване. Ако подозираше ,че срещу него стои хипохондрик щеше да ме изгони от кабинета си :) ние влизаме в роля на всякакви болни, дори ако сме в цветущо здраве.

07.06.2016 г.

Здравейте,искам да попитам дали има някакъв вариант да се накара болният да се лекува,защото пробвахме какво ли не

04.07.2016 г.

Здравейте,
Не бих искал да споделя с Вас истинското си име, но пък историята бих. Също така не бих го нарекъл история, защото все още продължава това страдание! Та болен съм, или не бих го нарекъл болен, по- скоро страдам от хипохондрия. През декември месец всичко се започна, защото бях чел по едни сайтове, че едно момче е починало от оток на мозъка. Аз съм от по- чувствителните хора и независимо дали е познат или не, ми става гадно за човека. След това се прибрах от училище, защото не ми беше добре( бях се разболял) и веднага започнах да чета за рак на мозъка, защото имах такива опасения. Въртеше ми се главата, като говорех все едно не знаех какво казвам, бях като неадекватен. Отихме на лекар и тогава за пръв път разбрах за болестта хипохондрия. Говорих си с тях и ми разказаха за какво е. Мина 1 месец, след това отново се разболях (болки в гърлото, синузит, неадекватност (отново) – бяха същите симптоми). Започна се отново… Веднъж бях на тренировки ( тренирам таекуон- до и кик- бокс) и си счупих пръстта на десният крак. Беше по- лошо счупването и трябваше да отсъствам от училище за 2- 3 седмици. През това време сигурно не е имало ден през, който да не ми се е въртяла главата и да не си мисля нещо. Минаха се няколко дни и със семейството ми отидохме на почивка във Велинград ( много хубаво място). През целият период там нямаше никакви проблеми. Минаха се 1-2 седмици и се започна отново страданието… започна да ми изтръпва главата, усещах тежест в челото и из цялата глава, абе все едно имам вибрации и световъртеж също. За пръв път отидох на психолог. Жената определно си разбираше от работата и бързо станахме приятели с нея и започнахме да се разбираме, също така и аз да и се доверявам. Но през цялото време бях на вълни и отливи… ту се появяват нови работи, ту изчезват. Това ми е вече 3-ти месец при нея и наистина се чувствам добре, когато съм при нея, но проблема е, че се минават 2-3 дни след урока и пак се започва. Забравих да напиша, че от декември месец се разболявам през 15- 16 дни (едни и същи симптоми) до днес. Утре ще трябва да да секрет за да го проверят в болницата. Дори сега усещам все едно имам нещо в главата. Дишам от време на време, за да може да ми слезе енергията от главата на долу ( има действие – така ми каза психоложката).
Разбрах, че когато си го мисля това се появява, съответно когато не го мисля изчезва, но не е толкова просто…

Моля без никакъв хейт, историята е истинска!

21.07.2016 г.

ИВАНЕ И АЗ СЪМ ТАКА…МЕНЕ ПЪК МЕ Е СТРАХ ОТ АПЕНДИЦИТ,ПОСТОЯННО ЧУВСТВАМ ДИСКОМФОРТ В КОРЕМА,ГАДИ МИ СЕ,НО НЯМАМ БОЛКИ ЗА ЩАСТИЕ ..ХОДИХ ПО ЛЕКАРИ-ОТХВЪРЛЯТ БОЛЕСТ,А ХИПАХОНДРИЯ..1 ХОДЯ НА ПСИХИАТЪР,НО ПОЛЗА НЯМА..(ЩАНГИСТ СЪМ)

28.11.2016 г.

Здравейте,
Ще ви разкажа моята история. Всичко започна от един глупав пост във Фейсбук. Беше тест за гений. Реших да направя този тест тъй като и без това нямаше какво да правя. Отговорих на всички въпроси правилно и в края на тест пишеше : „Ако сте отговорили на всички въпроси правилно сте гений или шизофреник“. Тъй като аз не се приемам за гений веднага реших че съм шизофреник и се почна едно търсене в интернет за симптоми на шизофрения. Видях че при тях има халюцинации и т.н. и почнах да търся тези симптоми у себе си. Започнах да се питам дали не халюцинирам понякога, започнах да се заслушвам повече като съм си сам вкъщи и се питах дали нямам слухови халюцинации. Абе въобще … Пълни глупости. Дори молих родителите ми да ме заведат на психиатър за да ми каже да ли съм болен и какво ми има , но те отказваха. Повтаряха ми че съм хипохондрик и само си внушавам глупости. Знаех че са прави тъй като преди се страхувах да не получа инфаркт и т.н. , но в момента най-много ме плаши мисълта че съм болен от шизофрения и тази мисъл не ме оставя намира… Моля ви ако някой разбира какво точно се случва с мен да ми обясни. Благодаря ви предварително!

10.01.2017 г.

Здравейте. И аз също мисля че съм хипохондрик.На 14 години съм.Нека ви разкажа моята история.През 2014г мой съученик(най добрия ми прияте)умря от рак на костите.След като почина започнах да чувствам болки в крака абе същите симптоми.Пих успокойтелни и да 5 месеца се оправих.След това мина време и до 10.2016г всичко беше ок.Бях много болен от грип.Повтори ме 2 пъти но нищо не си помислих.Слид 1 месец играех на телефона и си помислих че ще ме хване рак на мозъка.Оставих го.После се разболях пак.Вече чувствах и имах симптомите на спин.Минаха 2 седмици в които родителите ми ме убеждаваха че няма как да имам спин.Всичко се оправи. Един ден си играех на телефони. Имах чувството че главата ми ще прегрее.Уплаших се.Пак четох за рак на мозъка.От тогава имам остро болка в главата през 2 минути,тъпа болка изстрелване и 1 път пулсиране.Като съм на външните с приятели ми е По-добро. Като си намокря главата също.Моля помогнете ми.Болен ли съм от някаква болест която си влушавам или просто имам някакъв стадий на хипохондриа.Благодаря предварително. А също така си мислех че след години ще ме хване рак.Преди това.Помогнете.Пишете отговор тук че ще откача.

05.05.2017 г.

Здравейте.Провеждате ли терапия on-lin?.Бих искала да се свържа с Вас.

11.07.2017 г.

Здравей те аз също имам такива страхове ходих за един месец на пълни кръвни изследвания дори и на щетовидната жлеза на кардиолог ходих защото все ме стяга гърдата в областта на сърцето и си мисля че получавам инфаркт всички изследвания са във нормата кардиолога каза ще ми няма нищо но все още ме е истрах моля за съвет!

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо