Д-р Петър Маринов: Около 10% от убийците са психично болни

Д-р Петър Маринов, началник на отделение по съдебна психиатрия към МБАЛНП „Св. Наум“

Д-р Маринов, когато говорим за престъпления, извършени от хора с психични проблеми, може ли да се обобщи кои болни са с най-агресивно поведение? Случва ли се човек в депресия да отнеме живот?
- Защитил съм дисертация по убийства, извършени от психично болни. Анализът ми върху десетгодишен период показва, че извършителите на убийства, страдащи от психична болест, са по-малко от 10% от общия брой. Такива са и данните от целия свят. Но обществото се страхува от психично болните покрай непредсказуемото им поведение и неразбираемите мотиви. Болни с много тежка депресия също извършват убийства. Депресията променя цялостно психиката. Болните отнемат живота на най-близките си, водени от алтруистични подбуди. Убедени са, че така ги спасяват от мизерията и нищетата. Това поведение е описано още през 30-те години от големия български психиатър Шипковенски като разширено меланхолно самоубийство. Веднага след като извърши убийството, депресивно болният обикновено посяга и на себе си. Имаше наскоро такъв случай в Сливен и той не е единствен. Покрай тези драми виждаме как болестта променя тотално цялата ценностна система, въпреки че при депресията състоянието е обратимо. Ако чувството за самосъхранение е надделяло и убиецът е останал жив, след като излезе от депресията, той осъзнава ужаса на извършеното от него деяние.

Носи ли съдебна отговорност за криминалното си поведение депресивно болният?
– От 10 г. съдебната психиатрия е въведена като специалност в обучението на медиците. Тя се занимава изключително с тези въпроси, важни както за правната ни система, така и за здравеопазването – дали извършителят на престъплението да поеме пътя към интензивно лекуване или към затвора. Един човек е невменяем, когато психиката му е тежко увредена. В огромен брой от случаите депресията не причинява такива тежки психични нарушения. Но при болните от шизофрения и биполярно афективно разстройство, особено когато са в манийна фаза, тези връзки често са нарушени. Болният не осъзнава какво точно се случва около него. Той чува някакъв глас – от Космоса или глас на човек, който командва действията му. Те не са продиктувани от нормалната мотивация.

При установена невменяемост какво се случва с психично болните? Контролира ли ги някой, за да не станат отново заплаха за обществото при липса на лечение?
– В настоящия Наказателен кодекс съдбата на признатите от съда за невменяеми е регламентирана от чл. 89. Те се настаняват на принудително лечение или в обикновена психиатрична болница най-често на затворен режим, или в ловешката болница, която е с висока степен на сигурност. Обществото очаква тези хора цял живот да са на затворен режим. Вероятно това за част от тях е наложително, но други биха могли да се възстановят и да са на по-свободен режим. За жалост контролът върху поведението на психично болни, извършили убийство, е недостатъчен. След освобождаването им често те остават на произвола на съдбата като останалите психично болни. Никой не следи дали си взимат лекарствата, дали посещават лекуващия ги психиатър. Имаше интензивно обсъждане и идея да се създаде специален регистър на хора с опасно боледуване. То трябва да е обект на много специална юрисдикция, все още не добре регламентирана в законодателството ни. За жалост у нас липсва добро, стабилно обучение по съдебна психиатрия. Може би защото тя не е пряко икономически изгодна. Но правораздаването в цял свят не е печелившо. Печалбата от доброто правораздаване е за обществото. Затова икономическите механизми в повечето болници поставиха съдебните психиатри в неизгодна позиция. Щом те са нужни на правната система, тя да си ги гледа. Това го няма никъде в развитите държави. В Германия, Франция, Англия съдебната медицина и съдебната психиатрия са силно защитени от държавата, защото те се докосват пряко до престъпността. Често становищата на тези специалисти са основа за крайни съдебни решения. Рекетът срещу хора, които участват в тези системи, в света са инкриминирани в много висока степен. Поради липса на внимание от страна на държавата тук много от колегите ми предпочетоха да реализират печалби или през частната медицина, или чрез провеждане на доходоносни клинични проучвания.

Как най-добре се защитават човешките права на болния – с лечение в домашна обстановка или стационарно?
– Хуманното отношение е в това да не се вкарва в болнично заведение, когато няма нужда от интензивно лечение. Но у нас ранното изписване често е отърваване от проблема. В развитите държави има извънболнична социална поддръжка от психиатри, психиатрични сестри и социални работници, които се грижат за психичния комфорт на болния и следят дали си взима хапчетата. У нас болните са в пълна безизходица. Социалните служби не се грижат за тях. Тези звена трябва да се изградят на регионален принцип. Във всеки район на София трябва да има по един дневен или рехабилитационен психиатричен център, в който болните да получават лекарствата си, включително подслон и храна, ако ги нямат. У нас проблемът с липсващата следболнична помощ се решава частично. Липсва глобална идея. Политиката за психично здраве съществува само на хартия. Тя беше мъртвородена. Институциите, застанали зад нея, не се погрижиха за реализацията й.

Противниците на психиатричните болници ги наричат „ментални затвори“. Нужни ли са наистина на обществото?
– През 80-те години при Рейгън Америка е залята от мощна вълна за затваряне на психиатричните болници. Това доведе до огромна криза. Болните останаха на улицата като просяци и клошари, повиши се рязко честотата на извършените престъпления от психично болни. Това накара следващите правителства да разкрият големи психиатрични болници към затворите. Чакаше се душевно болните да извършат някакво престъпление, за да влязат в тях за лечение. Също огромна глупост. Америка криволичи в политиката си спрямо психично болните за разлика европейските държави. Сега американците строят нови огромни психиатрични болници в различните щати. В Европа тази грешка допусна единствено Италия. Останалите развити държави запазиха психиатричните си системи и не стигнаха до такива драматични обрати.

Къде най-добре е реализирана психичната грижа?
– Перфектен, много близък до идеалния е моделът на скандинавските държави. Те са изградили много дневни центрове, защитени жилища, в които за болните се грижи огромна армия от социални и медицински работници. Когато пациентите се влошат, настаняват ги в болница. Холандия също е страна с много добър модел на грижа за психично болните. Но холандците отделят много пари, за да поддържат системите си за извънболнично обгрижване.

Източник

Оставете коментар


* Името, Имейла и Коментар са задължителни
*
Поддръжа се от Студио Кипо