Д-р Галина НИКОЛОВА работи като невролог от 25 години в Университетската болница по неврология и психиатрия “Св. Наум” в София. От една година е завеждащ отделение по деменции към Първа неврологична клиника на болницата и е главен асистент в Медицинския университет в София. Специализирала е невропсихология. Има над 50 научни публикации в български и чуждестранни издания. Изявявяла се е на над 60 конгреса по неврология – в България и в чужбина.
Д-р Николова, коя е най-честата причина за деменция след 65-годишна възраст?
Най-честата причина за съжаление е болестта на Алцхаймер. Между 40 и 60 процента сред всички деменции се дължат на тази болест. Съществува голямо разнообразие от деменции. Причините могат да бъдат от най-различно естество. На второ място по честота е съдовата деменция. Съществува комбинация между тези две форми – т.нар. смесена деменция (съдова с болест на Алцхаймер). По-редки причини са пак невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон, болест с дифузни телца на Лели, болестта на Хънтингтън и много други. Не трябва да се забравя една група на т.нар. вторични деменции. Деменцията е синдром, не е заболяване. Той може да се появи при много други заболявания. Причина за дементен синдром би могла да бъде една травматична болест на мозъка (например особено често повтарящи се черепно-мозъчни травми, каквито получават боксьорите). Около 5 процента от болните с множествена склероза биха могли да развият дементен синдром. Най-често нарушенията са ендокринни – понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм). Причина могат да бъдат недоимъчни състояния – недоимък на витамин В 12 и фолиева киселина; ендоинтоксикации при хронични чернодробни и бъбречни увреждания, които водят до хронична интоксикация. Групата на т.нар. невроинфекции също води до дементен синдром. Най-често до дементен синдром водят сифилисът и СПИН.
Какво означава псевдодеменция?
Тя представлява депресивен епизод. Псевдодеменцията не трябва да се забравя, защото води до подобна клинична характеристика при пациентите. Доста често една начална демеция би могла да се обърка с депресия.
Каква е целта на лекарите?
Да поставят точна диагноза, да търсят причината за дементния синдром. Само така лечението ще бъде ефикасно.
Има ли наследствено предразположение?
До момента е доказано, че три гена на три хромозоми имат отношение към заболяването. Но ако в семейството има болен от Алцхаймер, това не е опасно за роднините. Но фамилиите с такива болни се водят като рискови групи. Болестта на Хънтигтън е типичен пример за фамилна деменция. В този случай, ако родителите са болни, 100 процента е сигурно, че и децата ще се разболеят.
Кои са първите прояви на деменцията?
Тя е синдром, който се характеризира с упадък на две и повече когнитивни функции. Той е достатъчно значим, за да наруши всекидневните дейности на болните. Болестта на Алцхаймер е хронично-прогресиращо заболяване. В неговия ход се разграничават три стадия: лек (начален) дементен синдром, умерен и тежък. Симптомите са с различна тежест. Най-характерно за началото на заболяването е нарушението на паметта. То е постепенно и неусетно, с по-трудно заучаване на новата информация. Впоследствие това прогресира и се стига дотам, че болните трудно си припомнят близките събития. Постепенно започва нарушение и в речевите функции. Особено характерна е трудността в назоваването на предмети. Речниковият фонд на болните обеднява. Стига се и до трудност в ориентацията за време. Всичко се наслагва едно върху друго. Нарушават се и зрителните способности. Пациентите трудно се ориентират в непозната обстановка, а впоследствие – и в позната, дори в дома. Болните не са в състояние да си поставят цели, да изпълняват определени дейности, да ги планират. Не са в състояние бързо и адекватно да променят своите психични активности. Този сбор от когнитивни способности се припокриват с понятието интелект.
Какви са промените в поведението на пациентите?
В началния стадий преобладават депресивните прояви. Около 10 до 40 процента от болните имат такива.
Най-изразен е синдромът на апатията (безинициативност, липса на желание за нови дейности). Критичността на пациентите също е снижена. За умерения стадий са характерни делюзии и халюцинации. Делюзиите са психопатологични симптоми. Това са всъщност едни фалшиви идеи на пациентите, от които те не могат да бъдат разубедени. Мислят си например, че домът не е техният, не могат да разпознаят съпруга или съпругата си. Понякога си въобразяват, че са по-млади, отколкото са в действителност. Друг път мислят, че отражението в огледалото е на друг човек, а не тяхното. Имат зрителни и слухови халюцинации. Понякога те водят до агресивно поведение. За по-тежките стадии са характерни т.нар. шляене, враждебност. В крайна сметка се стига до функционален дефицит. Пациентите не могат да се справят с по-сложните задачи във всекидневието. Сравнително рано се засягат справянето с финансите, боравенето с домакински уреди, дребните ремонти. В крайна сметка стават все по-зависими от околните. В крайния стадий вече са напълно зависими от близките си хора. Тук проблемът е не толкова на пациента, колкото на семейството и на държавата. За такъв болен трябва да се грижи поне още един човек, който да е на разположение 24 часа в денонощието.
От какво най-често настъпва смъртта?
Не от самото заболяване. Ако болните се загубят навън в зимните месеци, най-често загиват от пневмонии. В други случаи умират от декубитални рани, ако са обездвижени. Обикновено тези ситуации са придружени със сепсис или с уроинфекции.
Каква е прогнозата за болните?
Зависи от вида на деменцията. Прогнозата зависи най-вече от това колко рано е поставена диагнозата и съответно – колко рано е започнато ефикасно лечение. По отношение на Алцхаймеровата деменция през последните 10 години науката отбеляза голям напредък в лечението. В момента има медикаменти от две групи, които водят до временно подобрение. Основната цел на медикаментите е да забавят прогресията на заболяването. Всички препарати, които се продават в Европейския съюз, ги има и в България. Но те са много скъпи и не се реимбурсират от Здравната каса. На практика за повечето от болните, да не кажа за всички, е непосилно да си купуват медикаментите. Поради тази причина те се отказват от лечение! Деменциите не са включени в клиничните пътеки на болничните заведения.
Нормално ли е да няма клинична пътека “Болест на Алцхаймер”?
Това не е нормално за една цивилизована държава. За една много бедна държава може би е нормално. Но България е член на Европейския съюз. Би трябвало да бъдем съизмерими с развитите страни по въпросите на човешкото здраве! Крайно време е!
Колко са болните у нас?
Около 100 хиляди души. Това е достатъчно много, за да бъде болестта социалнозначима.
Кои хора най-често са засегнати от болестта на Алцхаймер?
Определено това е заболяване на възрастните хора. Има две форми: с пресенилно начало – преди 65-годишна възраст и сенилна форма на болестта – след 65-годишна възраст.
Кои изследвания са най-важни?
Невроизобразяващите методи (компютърна томография на главния мозък). Важно е да се установи дали има или няма корова атрофия. В началото обикновено се прави скенерово изследване, а след това – подробно невро-психологично изследване, за да се докаже, че пациентът има когнитивен дефицит.
Как да се борят болните?
Най-вече да се опитват да постигнат високо ниво на психична активност. Болните трябва да тренират мозъците си с различни задачи в зависимост от интересите им – например решаване на кръстословици, подреждане на пъзели, четене на книги, социално общуване, физическа активност (разходки, йога и други).
Кое е най-важното, което трябва да знаят читателите на вестник “Доктор”?
Че когато имат нарушение на паметта, което е по-изразено от предишни години, веднага да се обърнат към личния си лекар или към невролог. По-добре е да се хипердиагностицира, отколкото да се неглижира заболяването.
