Един от модерните и в същото време масово прилаган на Запад терапевтичен подход при хора с психични проблеми е арт-терапията. Това е вид лечение чрез творчески процес при хора, преживяващи психично заболяване, депресия, дълбока емоционална травма или житейски несполуки. Тя включва разнообразни видове художествени дейности: музика, изобразителна дейност, театър, танци, поезия и проза. Чрез нея човек може да даде израз на своите преживявания и проблеми, да погледне от друга гледна точка и да намери път към разрешаването им.

С помощта на творчеството и размисъла върху изкуството и самия процес, през който преминават, пациентите получават възможност да обогатят своето познание за себе си и другите, да се справят със заболяването, стреса и травматичните преживявания.

Този тип терапия се основава на мобилизирането на целия творчески потенциал на човека и му помага да разкрие възможности, за които дори не подозира. За нейната реализация в България и ефектите от прилагането й разказва един от най-добрите специалисти у нас, доц. д-р Петер Цанев, преподавател по психология на изкуството и арт-терапия в Националната художествена академия.

Г-н Цанев, практикува ли арт-терапията в България и откога?
Пионерите на арт-терапията са Александър Маринов и Димитър Пантелеев. Те работят в това направление още от средата на 60. години на 20 век. Проблемът в България е, че не се говори за тази практика. Няма приемственост между отделните поколения и институции, които са ангажирани с тази дейност. Арт-терапията е един комплексен процес, в който би трябвало да участват психиатри, художници, социални работници, различни обществени организации. У нас все още предстои да заработят в синхрон всички тези елементи от системата.

Каква е дейността на арт-терапевта?
Има различни форми. Арт-терапевтът може да бъде посредник. Освен това той може да бъде консултант, да участва индиректно в арт-терапията. Може да бъде и второто „аз“ на художника. Има много случаи, в които арт-терапевтът е психиатър и този, който ръководи творческия процес. Пациентите, които не са мотивирани да работят, получават желание за работа именно от някой, който проявява интерес към тяхната дейност, като я контролира и насочва.

Помага ли творческият процес в лечението на психични разтройства?
Общоприетото мнение е, че може да помага. Може обаче и да навреди. Работата с образи и емоции може да задълбочи тези проблеми. Това е процес на автокомуникация и когато се засили, тази образност става мрачна, агресивна, свързана с плашещи неща. Невинаги тяхната поява води до релаксация. С този вид терапия може и да се доразвие разтройството. Творческият процес понякога е свързан с много силен стрес и с напрежение, което само по себе си може да стане причина за отключване на патология. Така че, когато говорим за арт-терапия не говорим непременно само за позитивни ефекти. Понякога говорим за диагностика. Изкуството например също се използва и от криминалистиката – така може да бъде открито престъпление.

Как влияят психичните разтройства върху способността на хората да изразяват емоциите си чрез изобразително изкуство?
Психичното заболяване може да бъде стимул. Може да промени и засили определена емоционалност, опознавателна дейност. Може и един човек с психично заболяване да прави капсулирано изкуство, несвързано с психичното заболяване. Много индивидуално и различно е взаимодействието заболяване – психопатология – активност. Много различни са връзките, които могат да съществуват.

Един провокативен въпрос. Може ли да се каже, че Ван Гог е бил луд, ако се съди по картините му?
Ван Гог остава една загадка. Лично за мен е вярна хипотезата, че при него става въпрос не за психично заболяване, а за физиологично заболяване, вследствие на което се появява този стрес, страдание и тежка психотична странична картина. В действителност неговите творби, всеки наблюдател би усетил, са с много силен психологически заряд и напрежение, което се дължи на самото състояние, в което той работи. Но също така той е много религиозна личност и има силен духовен план в това изкуство. Би било малко некоректно да свързваме духовното измерение със психопатологията, защото много хора, които имат мистичен опит, биха могли да влязат в тази категория, което е другият пласт на Ван Гог.

Има ли пряка връзка между заболяването и картините, които човек рисува?
Да, може да има пряка връзка. Може определена образност да има такива клинични функции, да се свързва със самото заболяване, а може и да няма и да не оказва влияние. Едно заболяване може да наруши социалната комуникация на една личност и в същото време може да помогне да се запази своето личностно ядро, което е свързано със способността му да твори.

Нужно ли е един човек да има талант, за да се подложи на арт-терапия?
Не е задължително, но когато имат талант се преминава на друго, по-горно ниво в общуването и лечението.

Източник