Vlado

Author

Светлина

Светлина

Н играе със светлината.

Виж още »
Радослав: „Моят живот с болестта”

Радослав: „Моят живот с болестта”

Ще разкажа историята на живота ми с тежката психична болест, която имам. Моята диагноза е параноидна шизофрения. Тя бе поставена пролетта на 2003 година, след първата ми криза…

Виж още »
Николет Михайлова: „Пробуждане”

Николет Михайлова: „Пробуждане”

Спомням си студентските години в университета във Велико Търново. Бях на 19 години, за първи път далеч от дома и зоркото родителско око. Имах възможност необезпокоявано да се впусна в любовта. Годините бяха 1972-74. Бях стройна, с дълга гъста черна коса, виждаща живота в розово. Пред мен бе целият ми живот…

Виж още »
Константин Божилов: роден 1953 година, зодия лъв.

Константин Божилов: роден 1953 година, зодия лъв.

Разболях се на около 22-23 годишна възраст, след моя развод. Въпреки заболяването ми съм работил пет години в БНТ, отдел разработки на нова апаратура, и на още няколко места…

Виж още »
Константин Тодоров

Константин Тодоров

Роден съм на 30.06.1967 година в София. Почти целият си живот съм прекарал тук. Когато бях на възраст 5 години, това беше времето, когато се чувствах най-напрегнат. Баба ми ме учеше да чета и да пиша на български и да говоря на френски…

Виж още »
Росен Славов

Росен Славов

През 1996 г се скарах с приятелката си, почувствах се много зле. Изпаднах в остра психоза, нямах желание да общувам, светът ми се виждаше черен, не бях способен да извършвам никаква работа, през главата ми минаваха мисли за самоубийство.

Виж още »
М. Н.: Биография – история на заболяването ми

М. Н.: Биография - история на заболяването ми

Всичко започна с това, че исках да стана художник и взех 500 лева от дядо ми и баба ми за билет за Канада. Мислех да ходя при чичо си в Америка. Само че се отказах, защото изпаднах в потиснатост и накрая се разболях…

Виж още »
Изпитание

Изпитание

Трудно е да преодолееш стреса от появилите се симптоми на заболяването на детето си, от търсенето на подходящо лечение, от страшната диагноза, от дългия път за изход от ситуацията.

Виж още »
Росен П.

Росен П.

Роден съм на 20 юни 1945 г. В момента се възстановявам след четвъртия ми депресивен епизод. Майка ми почина, брат ми също, повечето от приятелите ми – също. Аз останах съвсем сам и все по-трудно се справях с това да се грижа за себе си.

Виж още »
Р.С.С.

Р.С.С.

Според мен, животът е борба. Първата ми мечта… до началното си образование съм рисувала много добре и мечтата ми беше да стана художник. И кандидатствах в керамичния техникум, където влизането беше трудно и не успях да вляза. Завърших гимназия…

Виж още »
Спомен oт началото на моето заболяване – месец декември

Спомен oт началото на моето заболяване - месец декември

Много ми е трудно да се връщам в спомените си към началото на моето заболяване. Съжалявам, че съм допуснала да бъда толкова лекомислена и съм причинила много болка не само на себе си, но и на близките си хора.

Виж още »
Меги

Меги

Аз получих невроза малко преди да навърша 14 години. Беше след един тежък побой, който моят баща ми нанесе, с ритници и блъскане на главата в гардероба. Няколко дни по-късно започнах да се чувствам странно. Имах нервно напрежение, тъга и едни мисли, които от тогава до днес се появяват в периоди на влошаване.

Виж още »
ЗА СТИГМАТА

ЗА СТИГМАТА

Аз се сблъсках с психичното страдание вследствие на стреса, който получих поради неизбежността от операция на коляното. Бях 22 годишна. Обичах да ходя пеша, да тичам и да танцувам. Страхувах се дали след операцията ще мога отново да правя това.

Виж още »
С.М.: Един типичен ден от моят живот

С.М.: Един типичен ден от моят живот

Часовникът звъни в осем, продължавам да лежа. Спирам часовника. Обръщам се на другата страна и продължавам да спя. На няколко пъти поглеждам часовника и продължавам да лежа.

Виж още »
Евгения

Евгения

“Духът не убивайте”, е казано в евангелието. Да се поддържа духът жив помагат природата, църквата, културата и постите. След едни големи пости получих кръвоизлив в стомаха и много нисък хемоглобин. С кръвопреливане и медикаменти ме излекуваха добри български лекари, но изпаднах в тежка депресия.

Виж още »
Емил

Емил

Страхове. Страхове и надежди и много любов. За мен това е лудостта, животът в нея, хората в нея. Смисълът, целта и посоката са неясни като самия живот, всепронизващ, адаптивен, сюреалистичен е подходът и пътят на вътре..

Виж още »
Историята със заболяването на дъщеря ми.

Историята със заболяването на дъщеря ми.

По време на пуберитета, през 1970 година, дъщеря ми И. получи много окосмяване, предимно по лицето. Започнахме да й правим различни изследвания, за да разберем на какво се дължи това. Оказа се, че има кисти на яйчниците и следва да й се направи операция в ендокринологията, след което да се премахнат космите…

Виж още »
Дългия преход по устието на реката.

Дългия преход по устието на реката.

Обичах разходките покрай реката и обичах да чувам ромоленето на водата, която разгневено бързаше към устието си. Шумът от разлетите води се чуваше надалече и обичах момента, в който се придвижвах към реката и момента, в който дочувах точно този плисък на водата.

Виж още »
ЗАЩО СЪМ БОЛНА (нещо като автобиография!)

ЗАЩО СЪМ БОЛНА (нещо като автобиография!)

Мило мое дете, винаги съм те обичала. И винаги, където и да съм, ще те обичам! Ти не си виновна, че ти се падна майка, която обявиха за “болна”. Не си виновна, че, откакто се помниш, съм все такава, много ми се искаше да ме помниш преди това.

Виж още »
Историята на моя живот!

Историята на моя живот!

Роден съм в София. Баща ми беше в преуспяваща професия и съм живял богато и добре. Детството ми премина добре. Често ходех на море. Често се разхождахме в планината. Когато се връщаше от командировка в чужбина, баща ми носеше скъпи и интересни играчки. Бях отличник.

Виж още »
Страница 11 от 20« Първа...91011121320...Последна »
 

 

Историите, които психично болните хора се осмелиха да разкажат, извират буквално от сърцата им. Някои от тях се притесняваха. Други не знаеха как да построят изреченията си. Трети се чудиха дали изобщо да се разкрият. Четвърти бяха изключително смели и се осмелиха да напишат за болката и вътрешните им преживявания, които ме разтърсиха. Смятам, че всеки човек, четейки историите им, би намерил в тях нещо свое, би се докоснал до свои трудности и неволи, до чувствеността и крехкостта на психично болните, усещания, които безспорно „живеят” и в здравите хора.
Яна Кацарова, интервюиращ
Поддръжа се от Студио Кипо